Да убиеш инфлацията и да спасиш банките. Може ли Фед да направи и двете?
Историята помни Пол Волкър като килъра на инфлацията, а Бен Бернанке като спешния пожарникар. На Джером Пауъл може да му се наложи да играе и двете функции по едно и също време – или, което може да е по-лошо, да избира сред тях. На пръв взор наподобява, че Федералният запас на Пауъл наподобява ще продължи с политиката си през последната година - повишение на лихвените проценти, с цел да понижи инфлацията – сходно на други огромни централни банки. Но в реалност нещо се промени, откакто поредност от банкови сривове разклатиха международните пазари, отбелязва Рич Милър за Financial Advisor. Само преди няколко седмици опасности за финансовата непоклатимост едвам се виждаха. Сега те са на върха на листата с проблеми за централните банкери. Пауъл и неговите сътрудници към този момент споделят, че предотвратяването на инфлация, сходна на 70-те години, остава приоритет номер едно.
Нещата обаче се трансформират. Фед увеличи лихвите единствено на половина от това, което се очакваше преди колапса на Silicon Valley Bank и придобиването на Credit Suisse от UBS. Европейската централна банка въпреки всичко осъществя плануваното си нарастване с половин пункт, само че се отхвърли от даването на ясни насоки какво следва.
За
вложителите това е проблем – както се вижда от трагичните съмнения в пазарните упования за паричната политика през последните няколко седмици. Те минаха от очакване за нападателен Фед, който покачва лихвените проценти още няколко пъти, до сюжет " всички сме обречени " и идно понижаване на лихвите след колапса на SVB. Идеалният сюжет за стопанската система би бил финансовите условия да бъдат задоволително затегнати – банките да лимитират кредитирането, с цел да укрепят балансите си – и по този метод да свършат част от работата на Фед за битка с инфлацията. Това би помогнало да се охлади прегрялата стопанска система по метода, по който Пауъл желае, и да се понижи нуждата от повишение на лихвите. Инструментите на централните банки за надзор на цените и попречване на финансова рецесия биха могли да работят настрана и дейно, показва анализаторът на Financial Advisor. Всичко това звучи добре – само че главният проблем за Фед е, че при спешен сюжет политиките за усмиряване на инфлацията и укрепването на банките са радикално противоположни. За да понижат растежа на цените, централните банки подвигат лихвите и изтеглят ликвидност от банковата система. При финансова и банкова рецесия те наливат пари и ликвидност в закъсалите кредитори
и понижават цената на заема. Съществува заплаха те да получат най-лошото от двата свята: цялостна рецесия, която провокира криза. Това би принудило централните банки да се откажат от битката с инфлацията, преди тя да е завършила, защото ще би трябвало бързо да укрепят разтърсената финансова система.
" Обърни се към по-лошото " " Противопоставянето сред битката с инфлацията и запазването на финансовата непоклатимост в този момент е по-силно от когато и да било в историята на Фед ", споделя Анна Уонг, основен икономист за Съединени американски щати в Bloomberg Economics – базирайки се на изследване на американските банкови рецесии през последните 140 години. За да може по-слабото кредитиране да повлияе доста на инфлацията, " актуалната рецесия ще би трябвало да направи поврат към по-лошо ", споделя тя и прибавя, че в случай че това не се случи, пазарите ще би трябвало да преразгледат упованията си за посоката на политиката на Фед. Самите централни банкери са частично отговорни за неприятния избор, пред който са изправени в този момент. Продължителният интервал на съвсем нулеви лихвени проценти насърчи самодоволството и поемането на риск на финансовите пазари и стопанската система. Това се промени тотално, когато на централните банки им се наложи
да усилват лихвите, с цел да се оправят с инфлационния проблем, който по този начин постепенно разпознаха. " Супер лесната парична политика достави сухия барут за финансовите разтърсвания ", споделя някогашният шеф на Фед Кевин Уорш, който в този момент е старши помощник в института " Хувър ". " Огромният поврат в паричната политика беше спусъкът. " За известно време изглеждаше, че финансовата система – подсилена от промени след рецесията от 2007-2009 година – ще може да издържи края на лесните пари. Крипто пазарът се взриви, само че пък централните стълбове на финансовата система изглеждаха здрави. Напрежението обаче се популяризира и в банките – и то по метод, който илюстрира че всеки епизод на финансови проблеми нормално се разграничава от предходния.
" Доста съществено " Silicon Valley Bank, 16-ият по величина заемодател в Съединени американски щати, не беше отпуснал доста рискови жилищни заеми да вземем за пример. Вместо това банката беше вложила в държавен дълг – възприеман за най-сигурния актив. Но в един миг понесе двоен удар. Увеличението на лихвите от страна на Фед тласна цената на тези облигации надълбоко на алено, като в същото време удари и главните инвеститори в банката - представителите на софтуерната промишленост. Резултатът:
SVB беше поета от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите на 12 март. Credit Suisse Group AG беше идващото огромно домино. В продължение на години вложителите се притесняваха от слабостите на швейцарския заемодател. Бавното плъзгане се трансформира във неочакван срив, когато акциите на банката се сринаха и залозите за дефолт се покачиха. Тя беше добита от съперника си UBS Group AG на 19 март. Притежателите на облигационен дълг от към 17 милиарда $ изгубиха цялата си инвестиция. Докато вложителите изследват вредите, кредитната рецесия наподобява е заменила упоритата инфлация като основен риск, съгласно последното световно изследване на Bank of America измежду мениджърите на фондове.
" Пазарът работи по този начин, като че ли сме в средата на много сериозна рецесия ", споделя Итън Харис, началник на световните стопански проучвания на BoA. " Това значи огромна възможност за неподходящ сюжет, при който имате огромна финансово рецесия и доста неприятна стопанска система ".
Подобно на уверенията, направени преди финансовата рецесия от преди 15 години, американските управляващи упорстват, че управляват обстановката.
Те настояват, че банковата система като цяло е много по-силна, в сравнение с е била тогава, с доста повече капитал и ликвидност. Според тях доста от проблемите
са самостоятелни, т.е. касаят закъсалите банки и не са знак за по-широки и по-дълбоки проблеми във финансовата система.
Значително нежна
Но не всички са толкоз сигурни в това. В края на предходната година американските банки имаха 620 милиарда $ неосъществени загуби от вложения в скъпи бумаги, съгласно FDIC. В документ от 13 март група университетски икономисти пресметнаха, че още стотици банки могат да се окажат на алено при положение на солидно приключване на депозити.
" Неотдавнашните спадове в цената на банковите активи доста усилиха крехкостта на банковата система на Съединени американски щати ", като тази, която унищожи SVB, пишат те.
Централните банкери настояват, че имат разнообразни принадлежности за ограничение на финансовите разтърсвания и усмиряване на инфлацията, които могат да се употребяват по едно и също време.
Тази концепция припомня за починалия холандски икономист Ян Тинберген, който завоюва първата Нобелова премия за стопанска система през 1969 година Неговото предписание – такова, което Бернанке възприе при започване на новото хилядолетие – постулира, че политиците би трябвало да употребяват разнообразни принадлежности за реализиране на другите цели.
Сега централните банки могат да поддържат обсадените банки с краткосрочна ликвидност, като в същото време покачват лихвените проценти в цялата стопанска система, с цел да забавят инфлацията. Фед е финансирал банките със стотици милиарди долари посредством разнообразни защитни механизми през последните две седмици.
Балансът на централната банка съществува точно с цел да се оправи с такива изключителни обстановки – само че казусът е, че Фед по едно и също време с това се пробва да понижи запасите си от облигации, станали големи след години на изкупуването им според политиката, известна като количествено облекчение. Вече две седмици инжекциите с ликвидност значат, че на процедура в този момент вършат тъкмо противоположното.
Това не би трябвало да се приема като смяна на позицията на Фед, сподели Пауъл пред кореспонденти предходната сряда.
Аргументът е, че краткосрочното обезпечаване на ликвидност за банките и покупките или продажбите на активи са разнообразни неща. Много от опитните наблюдаващи на Фед са съгласни - само че това не попречи на редица мениджъри на активи да разчетат това като сигнал за по-свободна политика напред.
Извън надзор?
Посланието е прекомерно неразбираемо и обърква пазарите. Затруднява и политиците да овладеят инфлацията. Пример: Инвеститорите пренебрегнаха многократните изказвания на Пауъл, че Фед няма проекти да намалява лихвите тази година и купуваха облигации като че ли съкращенията са изцяло обезпечени.
Волатилната седмица на Уолстрийт приключи с покачване и търсене на убежища Инвеститорите се насочиха към убежището на държавните облигации, а златото се търгуваше покрай рекордни върхове
Дори в случай че Централните банкери съумеят да овладеят последните финансови разтърсвания, те признават, че към момента е евентуално това да нанесе вреди на стопанската система. Ключовият въпрос е: какъв брой?
На конференцията си след покачването от 25 базисни пункта в сряда Пауъл допусна, че по-строгите финансови условия вследствие на рецесията при банките могат да бъдат прегледани като " еквивалент на нарастване на лихвения % или може би повече от това ". Но бързо добави предизвестието, че оценка за размера не може да бъде направена " с каквато и да е акуратност ".
Това не попречи на икономистите на Уолстрийт да опитат.
Използвайки SHOK – моделът на Bloomberg за американската стопанска система – Вонг пресмята, че следеният до момента банков стрес евентуално е еднакъв на нарастване на лихвените проценти с 50 базисни пункта. Други оценки доближават до 150 базисни пункта.
Какъвто и да е верният отговор, главният проблем остава същия: това е нещо, в което Фед не може да бъде акуратен. Пауъл и сътрудниците му се пробват да насочат най-голямата стопанска система в света от инфлационен интервал назад към постоянен напредък. Задачата внезапно стана доста по-трудна.
" На Фед би им се желало да могат да ръководят този развой деликатно ", споделя Харис от Bank of America. Сега " обаче терзанията са, че рецесията ще бъде по-дълбока и сложна за управление ".
Нещата обаче се трансформират. Фед увеличи лихвите единствено на половина от това, което се очакваше преди колапса на Silicon Valley Bank и придобиването на Credit Suisse от UBS. Европейската централна банка въпреки всичко осъществя плануваното си нарастване с половин пункт, само че се отхвърли от даването на ясни насоки какво следва.
За
вложителите това е проблем – както се вижда от трагичните съмнения в пазарните упования за паричната политика през последните няколко седмици. Те минаха от очакване за нападателен Фед, който покачва лихвените проценти още няколко пъти, до сюжет " всички сме обречени " и идно понижаване на лихвите след колапса на SVB. Идеалният сюжет за стопанската система би бил финансовите условия да бъдат задоволително затегнати – банките да лимитират кредитирането, с цел да укрепят балансите си – и по този метод да свършат част от работата на Фед за битка с инфлацията. Това би помогнало да се охлади прегрялата стопанска система по метода, по който Пауъл желае, и да се понижи нуждата от повишение на лихвите. Инструментите на централните банки за надзор на цените и попречване на финансова рецесия биха могли да работят настрана и дейно, показва анализаторът на Financial Advisor. Всичко това звучи добре – само че главният проблем за Фед е, че при спешен сюжет политиките за усмиряване на инфлацията и укрепването на банките са радикално противоположни. За да понижат растежа на цените, централните банки подвигат лихвите и изтеглят ликвидност от банковата система. При финансова и банкова рецесия те наливат пари и ликвидност в закъсалите кредитори
и понижават цената на заема. Съществува заплаха те да получат най-лошото от двата свята: цялостна рецесия, която провокира криза. Това би принудило централните банки да се откажат от битката с инфлацията, преди тя да е завършила, защото ще би трябвало бързо да укрепят разтърсената финансова система.
" Обърни се към по-лошото " " Противопоставянето сред битката с инфлацията и запазването на финансовата непоклатимост в този момент е по-силно от когато и да било в историята на Фед ", споделя Анна Уонг, основен икономист за Съединени американски щати в Bloomberg Economics – базирайки се на изследване на американските банкови рецесии през последните 140 години. За да може по-слабото кредитиране да повлияе доста на инфлацията, " актуалната рецесия ще би трябвало да направи поврат към по-лошо ", споделя тя и прибавя, че в случай че това не се случи, пазарите ще би трябвало да преразгледат упованията си за посоката на политиката на Фед. Самите централни банкери са частично отговорни за неприятния избор, пред който са изправени в този момент. Продължителният интервал на съвсем нулеви лихвени проценти насърчи самодоволството и поемането на риск на финансовите пазари и стопанската система. Това се промени тотално, когато на централните банки им се наложи
да усилват лихвите, с цел да се оправят с инфлационния проблем, който по този начин постепенно разпознаха. " Супер лесната парична политика достави сухия барут за финансовите разтърсвания ", споделя някогашният шеф на Фед Кевин Уорш, който в този момент е старши помощник в института " Хувър ". " Огромният поврат в паричната политика беше спусъкът. " За известно време изглеждаше, че финансовата система – подсилена от промени след рецесията от 2007-2009 година – ще може да издържи края на лесните пари. Крипто пазарът се взриви, само че пък централните стълбове на финансовата система изглеждаха здрави. Напрежението обаче се популяризира и в банките – и то по метод, който илюстрира че всеки епизод на финансови проблеми нормално се разграничава от предходния.
" Доста съществено " Silicon Valley Bank, 16-ият по величина заемодател в Съединени американски щати, не беше отпуснал доста рискови жилищни заеми да вземем за пример. Вместо това банката беше вложила в държавен дълг – възприеман за най-сигурния актив. Но в един миг понесе двоен удар. Увеличението на лихвите от страна на Фед тласна цената на тези облигации надълбоко на алено, като в същото време удари и главните инвеститори в банката - представителите на софтуерната промишленост. Резултатът:
SVB беше поета от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите на 12 март. Credit Suisse Group AG беше идващото огромно домино. В продължение на години вложителите се притесняваха от слабостите на швейцарския заемодател. Бавното плъзгане се трансформира във неочакван срив, когато акциите на банката се сринаха и залозите за дефолт се покачиха. Тя беше добита от съперника си UBS Group AG на 19 март. Притежателите на облигационен дълг от към 17 милиарда $ изгубиха цялата си инвестиция. Докато вложителите изследват вредите, кредитната рецесия наподобява е заменила упоритата инфлация като основен риск, съгласно последното световно изследване на Bank of America измежду мениджърите на фондове.
" Пазарът работи по този начин, като че ли сме в средата на много сериозна рецесия ", споделя Итън Харис, началник на световните стопански проучвания на BoA. " Това значи огромна възможност за неподходящ сюжет, при който имате огромна финансово рецесия и доста неприятна стопанска система ".
Подобно на уверенията, направени преди финансовата рецесия от преди 15 години, американските управляващи упорстват, че управляват обстановката.
Те настояват, че банковата система като цяло е много по-силна, в сравнение с е била тогава, с доста повече капитал и ликвидност. Според тях доста от проблемите
са самостоятелни, т.е. касаят закъсалите банки и не са знак за по-широки и по-дълбоки проблеми във финансовата система.
Значително нежна
Но не всички са толкоз сигурни в това. В края на предходната година американските банки имаха 620 милиарда $ неосъществени загуби от вложения в скъпи бумаги, съгласно FDIC. В документ от 13 март група университетски икономисти пресметнаха, че още стотици банки могат да се окажат на алено при положение на солидно приключване на депозити.
" Неотдавнашните спадове в цената на банковите активи доста усилиха крехкостта на банковата система на Съединени американски щати ", като тази, която унищожи SVB, пишат те.
Централните банкери настояват, че имат разнообразни принадлежности за ограничение на финансовите разтърсвания и усмиряване на инфлацията, които могат да се употребяват по едно и също време.
Тази концепция припомня за починалия холандски икономист Ян Тинберген, който завоюва първата Нобелова премия за стопанска система през 1969 година Неговото предписание – такова, което Бернанке възприе при започване на новото хилядолетие – постулира, че политиците би трябвало да употребяват разнообразни принадлежности за реализиране на другите цели.
Сега централните банки могат да поддържат обсадените банки с краткосрочна ликвидност, като в същото време покачват лихвените проценти в цялата стопанска система, с цел да забавят инфлацията. Фед е финансирал банките със стотици милиарди долари посредством разнообразни защитни механизми през последните две седмици.
Балансът на централната банка съществува точно с цел да се оправи с такива изключителни обстановки – само че казусът е, че Фед по едно и също време с това се пробва да понижи запасите си от облигации, станали големи след години на изкупуването им според политиката, известна като количествено облекчение. Вече две седмици инжекциите с ликвидност значат, че на процедура в този момент вършат тъкмо противоположното.
Това не би трябвало да се приема като смяна на позицията на Фед, сподели Пауъл пред кореспонденти предходната сряда.
Аргументът е, че краткосрочното обезпечаване на ликвидност за банките и покупките или продажбите на активи са разнообразни неща. Много от опитните наблюдаващи на Фед са съгласни - само че това не попречи на редица мениджъри на активи да разчетат това като сигнал за по-свободна политика напред.
Извън надзор?
Посланието е прекомерно неразбираемо и обърква пазарите. Затруднява и политиците да овладеят инфлацията. Пример: Инвеститорите пренебрегнаха многократните изказвания на Пауъл, че Фед няма проекти да намалява лихвите тази година и купуваха облигации като че ли съкращенията са изцяло обезпечени.
Волатилната седмица на Уолстрийт приключи с покачване и търсене на убежища Инвеститорите се насочиха към убежището на държавните облигации, а златото се търгуваше покрай рекордни върхове Дори в случай че Централните банкери съумеят да овладеят последните финансови разтърсвания, те признават, че към момента е евентуално това да нанесе вреди на стопанската система. Ключовият въпрос е: какъв брой?
На конференцията си след покачването от 25 базисни пункта в сряда Пауъл допусна, че по-строгите финансови условия вследствие на рецесията при банките могат да бъдат прегледани като " еквивалент на нарастване на лихвения % или може би повече от това ". Но бързо добави предизвестието, че оценка за размера не може да бъде направена " с каквато и да е акуратност ".
Това не попречи на икономистите на Уолстрийт да опитат.
Използвайки SHOK – моделът на Bloomberg за американската стопанска система – Вонг пресмята, че следеният до момента банков стрес евентуално е еднакъв на нарастване на лихвените проценти с 50 базисни пункта. Други оценки доближават до 150 базисни пункта.
Какъвто и да е верният отговор, главният проблем остава същия: това е нещо, в което Фед не може да бъде акуратен. Пауъл и сътрудниците му се пробват да насочат най-голямата стопанска система в света от инфлационен интервал назад към постоянен напредък. Задачата внезапно стана доста по-трудна.
" На Фед би им се желало да могат да ръководят този развой деликатно ", споделя Харис от Bank of America. Сега " обаче терзанията са, че рецесията ще бъде по-дълбока и сложна за управление ".
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ
