Набуко - историята на една велика опера
Историята към основаването и триумфа на операта “Набуко ” е една от най-вълнуващите страници освен в блестящата, траяла съвсем седем десетилетия артистична кариера на Джузепе Верди (10 октомври 1813 година - 27 януари 1901 г.), само че и в живота на италианския ХІХ век изобщо. Тя се е трансформирала в неразделна част от митологията на Ризорджименто – духовната квинтесенция на италианското национално-освободително придвижване.
В края на 1840 година 27-годишният Верди е на път да постави завършек на своята креативна кариера. Няколко месеца преди този момент, за малко време той погребва двете си деца и брачната половинка си Маргарита. Следва неуспехът на комичната опера “Мнимият Станислав, или крал за един ден ”. Ето какво споделя Маестрото в своята автобиография:
“Измъчен от връхлетялото ме злощастие и наскърбен от фиаското на моето произведение, бях уверен, че в творчеството не бих могъл да намеря разтуха и взех решение да не композирам повече ".
Но ориста е решила друго! През зимата 1841 година Верди се среща със своя остарял прочут Бартоломео Мерели – антрепреньор на Ла Скала. Той предлага на композитора на напише опера по прелестното съгласно него либрето на младия и надарен стихотворец Темистокле Солера. Верди с принуда приема да прегледа стиховете, само че да написа музика и дума да не става.
“ “Прибрах се в къщи и захвърлих ръкописа на “Набуко ” на масата – споделя Верди. ”
Падайки, той се разтвори и погледа ми попадна на думите: “Лети мисъл на златни крила ”. Аз прочетох стиховете и те надълбоко ме развълнуваха. От тях лъхаше Библията, която постоянно съм обичал да чета. Прочетох фрагмент, след това различен, само че твърдо решен да не пиша повече, аз затворих тетрадката и легнах да дремя. Напразно – “Набуко ” не ми излизаше от главата. Сънят не идваше…Станах и прочетох поемата не един път, не два пъти, а толкоз, че сутринта знаех цялото либрето на Солера наизуст. Въпреки това, нямах желание да трансформирам взетото решение и отидох в театъра, с цел да върна ръкописа на Мерели.
– Нали е хубаво! – сподели той.
– Прекрасно е!
– Тогава напиши музиката.
– Не бих си и помислил – отвърнах. – Просто не я чувствам.
– Напиши музиката ти споделям. Пиши!
След това Мерели взе либретото и го пъхна в джоба на палтото ми. Хвана ме за раменете и освен, че ме изтика от кабинета си, само че хлопна вратата под носа ми и я заключи. Какво да върша? Върнах се в къщи с “Набуко ” в джоба. И по този начин – през днешния ден строфа, на следващия ден – друга, лека-полека операта беше написана ”.
През есента на 1841 година Мерели получава приключената опера. След известни съмнения заради финансовите усложнения на театъра, той взема решение да включи “Набуко ” в афиша за настоящия сезон В края на февруари 1842 година стартират подготовките, а единствено дванадесе дни по-късно на 9 март се състои премиерата, която се трансформира в същински успех за Верди. За триумфа на операта способства и превъзходното осъществяване на фамозните артисти – сопраното Джузепина Стрепони (Абигаил) и баритона Джорджо Ронкони (Набуко).
“На спектакъла участва и Доницети, който по-късно възкликва възторжено: “Та той е същински талант! ”. ”
За самобитната “набуковизация ”, обхванала Милано след премиерата на операта четем в биографичното есе за Верди от Мекеле Лесона: “Тази вечер градът не заспа, а на идващия ден новият шедьовър беше съществена тематика на всички диалози. Името на Верди звучеше от всяка уста, даже моделиери и готвачи го използваха като изработваха шапки alla Verdi, шалове alla Verdi, и сосове alla Verdi.
Действително, от времето на героичната “Норма ” на Белини, сложена на сцената на Ла Скала при започване на 30-те години, миланци не били посрещали нито една опера с подобен екстаз, както “Набуко ”. Заложената в либретото на Солера библейска легенда за страданията на поробените евреи и тяхната битка за избавление от вавилонския терор била възприета от слушателите като парабола на устрема на италианския народ за национална самостоятелност. Именно настоящото звучене на сюжета разсънва и креативния интерес на Верди, който като човек и жител е буйно предан на идеята на своя народ. За първи път в досегашната си кариера Маестрото открива тематика, която го раздрусва до дълбините на душата му. Израз на неговата съпричастност към материала е и фактът, че той приема сериозно текста на Солера, който е изпълнен с нормалните за това време условности и неоправдани трагични обстановки. Така, една от най-впечатляващите подиуми в операта – пророчеството на Закария е основана по експлицитното гледище на Верди и замества любовния дует на Фенена и Измаел, който по думите на композитора “би понижил библейската величественост, представляваща същността на тази драма ”.
В “Набуко ” бушуват мощни пристрастености, въвлечени в една извънредно комплицирана театрална конспирация: буйната обич и изпепеляваща ревнивост в триъгълника Фенена-Измаел-Абигаил, преплетени с домогванията на подлата Абигаил до трона на своя баща; драматизма в раздвоеното схващане на Набуко – тиранина и богохулника, само че и любящия баща; справедливия яд против братята, които предават личните си братя. Но в тази опера, пропита от атмосферата на библейския епос и изпълнена със вълнуващ възторг за независимост, същинският воин е еврейският народ. Това изяснява голямото значение, което Верди отрежда на хора – нещо нетипично за италианската опера до този миг.
“Гръбнакът на “Набуко ” са мощните, изпълнени със сакрална церемониалност широкообхватни хорови подиуми. ”
Акцентът върху тях е толкоз мощен, че смисъла на свързващото деяние доста понижава. Явно, решавайки креативната задача, за Верди е било по-важно впечатляващото оформление на въздействащите съвсем статично хорови “пана ”, в сравнение с интензивното трагично развиване. Освен този вид хорови подиуми, които са изключително ярки при започване на операта, в “Набуко ” има и различен, напълно нов тип отнасяне на хора. Той може да бъде избран като “хорова песен ” и намира синтезиран израз в известния “Хор на пленените евреи ” (ІІІ д.). Тук в потока на една прелестна, гладко разгръщаща се песенна мелодия е оголен груповият ентусиазъм на народа за независимост. Не инцидентно този хор има максимален триумф измежду публиката. Извикан три пъти на сцената по време на премиерата, при идващите представления той се запява от цялата зала и се трансформира в героичен химн на Ризорджименто.
“Самият Верди показва “Набуко ” като преломна творба по пътя към основаване на самостоятелен композиционен жанр. ”
Въпреки долавящото се въздействие на предшествениците му, и най-много на Белини, тук се набелязват присъщите черти на един автентичен авторски почерк. Това се усеща най-ярко при оформянето на мелодиите. Характерната за тях обемност, в комбиниране с очебийно автивната ритмика основават буйно завладяващия темперамент на творбата, който влияе на слушателите извънредно мощно. В това отношение един от най-значителните моменти в пратитурата на “Набуко ” е Пророчеството на Закария (края на ІІІ д.), където след впечатляващото, хроматично обагрено изложение на опустошения Вавилон, бликва мелодия, изпълнена с невероятна пристрастеност.
Талантът на Верди – драматурга е изключително блестящо изразен в соловите подиуми. В известния дует на Абигаил и Набуко той за първи път доближава до форма, прерастнала напълно от трагичната обстановка. Тук, както и в други сходни моменти от партитурата, Верди се разкрива като талантлив театрал, употребяващ целия боеприпас от изразни средства за съответна, психически нюансирана характерност на своите герои.
В креативната биография на Верди, операта “Набуко ” се трансформира в най-важното ходило към образуването на личен композиционен жанр. В идващите си произведения, Маестрото обогатява и задълбочава този жанр, само че в съществени черти той остава определящ за неговото изцяло творчество. Знаменателно е, че Верди открива своето верую едвам, когато отваря изкуството си към великата концепция на Ризорджименто – това непрекъснато разрастващо се придвижване, което поставя отпечатък върху забележителна част от неговото оперно творчество.
Инфо: Moreto.net
В края на 1840 година 27-годишният Верди е на път да постави завършек на своята креативна кариера. Няколко месеца преди този момент, за малко време той погребва двете си деца и брачната половинка си Маргарита. Следва неуспехът на комичната опера “Мнимият Станислав, или крал за един ден ”. Ето какво споделя Маестрото в своята автобиография:
“Измъчен от връхлетялото ме злощастие и наскърбен от фиаското на моето произведение, бях уверен, че в творчеството не бих могъл да намеря разтуха и взех решение да не композирам повече ".
Но ориста е решила друго! През зимата 1841 година Верди се среща със своя остарял прочут Бартоломео Мерели – антрепреньор на Ла Скала. Той предлага на композитора на напише опера по прелестното съгласно него либрето на младия и надарен стихотворец Темистокле Солера. Верди с принуда приема да прегледа стиховете, само че да написа музика и дума да не става.
“ “Прибрах се в къщи и захвърлих ръкописа на “Набуко ” на масата – споделя Верди. ”
Падайки, той се разтвори и погледа ми попадна на думите: “Лети мисъл на златни крила ”. Аз прочетох стиховете и те надълбоко ме развълнуваха. От тях лъхаше Библията, която постоянно съм обичал да чета. Прочетох фрагмент, след това различен, само че твърдо решен да не пиша повече, аз затворих тетрадката и легнах да дремя. Напразно – “Набуко ” не ми излизаше от главата. Сънят не идваше…Станах и прочетох поемата не един път, не два пъти, а толкоз, че сутринта знаех цялото либрето на Солера наизуст. Въпреки това, нямах желание да трансформирам взетото решение и отидох в театъра, с цел да върна ръкописа на Мерели.
– Нали е хубаво! – сподели той.
– Прекрасно е!
– Тогава напиши музиката.
– Не бих си и помислил – отвърнах. – Просто не я чувствам.
– Напиши музиката ти споделям. Пиши!
След това Мерели взе либретото и го пъхна в джоба на палтото ми. Хвана ме за раменете и освен, че ме изтика от кабинета си, само че хлопна вратата под носа ми и я заключи. Какво да върша? Върнах се в къщи с “Набуко ” в джоба. И по този начин – през днешния ден строфа, на следващия ден – друга, лека-полека операта беше написана ”.
През есента на 1841 година Мерели получава приключената опера. След известни съмнения заради финансовите усложнения на театъра, той взема решение да включи “Набуко ” в афиша за настоящия сезон В края на февруари 1842 година стартират подготовките, а единствено дванадесе дни по-късно на 9 март се състои премиерата, която се трансформира в същински успех за Верди. За триумфа на операта способства и превъзходното осъществяване на фамозните артисти – сопраното Джузепина Стрепони (Абигаил) и баритона Джорджо Ронкони (Набуко).
“На спектакъла участва и Доницети, който по-късно възкликва възторжено: “Та той е същински талант! ”. ”
За самобитната “набуковизация ”, обхванала Милано след премиерата на операта четем в биографичното есе за Верди от Мекеле Лесона: “Тази вечер градът не заспа, а на идващия ден новият шедьовър беше съществена тематика на всички диалози. Името на Верди звучеше от всяка уста, даже моделиери и готвачи го използваха като изработваха шапки alla Verdi, шалове alla Verdi, и сосове alla Verdi.
Действително, от времето на героичната “Норма ” на Белини, сложена на сцената на Ла Скала при започване на 30-те години, миланци не били посрещали нито една опера с подобен екстаз, както “Набуко ”. Заложената в либретото на Солера библейска легенда за страданията на поробените евреи и тяхната битка за избавление от вавилонския терор била възприета от слушателите като парабола на устрема на италианския народ за национална самостоятелност. Именно настоящото звучене на сюжета разсънва и креативния интерес на Верди, който като човек и жител е буйно предан на идеята на своя народ. За първи път в досегашната си кариера Маестрото открива тематика, която го раздрусва до дълбините на душата му. Израз на неговата съпричастност към материала е и фактът, че той приема сериозно текста на Солера, който е изпълнен с нормалните за това време условности и неоправдани трагични обстановки. Така, една от най-впечатляващите подиуми в операта – пророчеството на Закария е основана по експлицитното гледище на Верди и замества любовния дует на Фенена и Измаел, който по думите на композитора “би понижил библейската величественост, представляваща същността на тази драма ”.
В “Набуко ” бушуват мощни пристрастености, въвлечени в една извънредно комплицирана театрална конспирация: буйната обич и изпепеляваща ревнивост в триъгълника Фенена-Измаел-Абигаил, преплетени с домогванията на подлата Абигаил до трона на своя баща; драматизма в раздвоеното схващане на Набуко – тиранина и богохулника, само че и любящия баща; справедливия яд против братята, които предават личните си братя. Но в тази опера, пропита от атмосферата на библейския епос и изпълнена със вълнуващ възторг за независимост, същинският воин е еврейският народ. Това изяснява голямото значение, което Верди отрежда на хора – нещо нетипично за италианската опера до този миг.
“Гръбнакът на “Набуко ” са мощните, изпълнени със сакрална церемониалност широкообхватни хорови подиуми. ”
Акцентът върху тях е толкоз мощен, че смисъла на свързващото деяние доста понижава. Явно, решавайки креативната задача, за Верди е било по-важно впечатляващото оформление на въздействащите съвсем статично хорови “пана ”, в сравнение с интензивното трагично развиване. Освен този вид хорови подиуми, които са изключително ярки при започване на операта, в “Набуко ” има и различен, напълно нов тип отнасяне на хора. Той може да бъде избран като “хорова песен ” и намира синтезиран израз в известния “Хор на пленените евреи ” (ІІІ д.). Тук в потока на една прелестна, гладко разгръщаща се песенна мелодия е оголен груповият ентусиазъм на народа за независимост. Не инцидентно този хор има максимален триумф измежду публиката. Извикан три пъти на сцената по време на премиерата, при идващите представления той се запява от цялата зала и се трансформира в героичен химн на Ризорджименто.
“Самият Верди показва “Набуко ” като преломна творба по пътя към основаване на самостоятелен композиционен жанр. ”
Въпреки долавящото се въздействие на предшествениците му, и най-много на Белини, тук се набелязват присъщите черти на един автентичен авторски почерк. Това се усеща най-ярко при оформянето на мелодиите. Характерната за тях обемност, в комбиниране с очебийно автивната ритмика основават буйно завладяващия темперамент на творбата, който влияе на слушателите извънредно мощно. В това отношение един от най-значителните моменти в пратитурата на “Набуко ” е Пророчеството на Закария (края на ІІІ д.), където след впечатляващото, хроматично обагрено изложение на опустошения Вавилон, бликва мелодия, изпълнена с невероятна пристрастеност.
Талантът на Верди – драматурга е изключително блестящо изразен в соловите подиуми. В известния дует на Абигаил и Набуко той за първи път доближава до форма, прерастнала напълно от трагичната обстановка. Тук, както и в други сходни моменти от партитурата, Верди се разкрива като талантлив театрал, употребяващ целия боеприпас от изразни средства за съответна, психически нюансирана характерност на своите герои.
В креативната биография на Верди, операта “Набуко ” се трансформира в най-важното ходило към образуването на личен композиционен жанр. В идващите си произведения, Маестрото обогатява и задълбочава този жанр, само че в съществени черти той остава определящ за неговото изцяло творчество. Знаменателно е, че Верди открива своето верую едвам, когато отваря изкуството си към великата концепция на Ризорджименто – това непрекъснато разрастващо се придвижване, което поставя отпечатък върху забележителна част от неговото оперно творчество.
Инфо: Moreto.net
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ