Историята ни учи, че изолационизмът води до катастрофа. Ще изберат

Историята ни учи, че изолационизмът води до злополука. Ще изберат ли Съединените щати и Европа друг път в този сериозен миг?

В античните текстове кръстопътищата се употребяват като знаци за разказване на моменти на съдбоносни решения. Един от еврейските пророци приканва своите почитатели да застанат на кръстопът; да се огледат деликатно, преди да тръгнат; да се запитат кой е " положителният път ", преди да го поемат; да претеглят опциите и да изберат умно.

Мъдрите му препоръки освен били подценени, само че и тези, на които ги дал, възнегодували против съвета му и решили да го убият. Днес нещата не са толкоз разнообразни.

Грешни избори ни доведоха до международни войни, тоталитарни идеологии и всеобщи убийства - от Холокоста на Хитлер и ГУЛАГ на Сталин до всеобщите изтезания на Мао - жестокости, осъществени в немислими преди мащаби, през днешния ден подпомагани и подтиквани от оръжия за всеобщо заличаване.

Но бяха взети и положителни, мъдри решения. От време на време те ни караха да отхвърлим дивашкото и да изберем по-трудния път, който включва комплицирани решения и обгръща върховенството на закона, правата на индивида и демокрацията. Тази подготвеност да работим с другите за основаване на институции, отдадени на опазването на мира и учредени на хуманни и цивилизовани полезности, отхвърля грубите апели на тълпата.

През 1945 година, в кулминационната точка на пагубната Втора международна война - най-смъртоносният боен спор в историята с до 85 милиона жертви, зародил вследствие на най-гнусната форма на националсоциализъм - народите застанаха на най-критичния кръстопът и направиха избор, който дефинира ориста на човечеството през последните 80 години.

През 1969 година Дийн Ачесън, държавен секретар на президента Хари Труман, който играе значима роля в създаването на външната политика на Съединени американски щати след Втората международна война и по време на Студената война, написа записки, озаглавени " Present at the Creation ". Анализът му е извънредно настоящ и през днешния ден: Силата на Америка се крие във възприемането на нейната мощ - това е самоизпълняващо се знамение.

Ачесън знаеше, че лозунгите и популистката изразителност не могат да заместят старателни, постепенни политически старания, подкрепени от работлива дипломация и на практика дейности: " Винаги помнете, че бъдещето идва ден след ден. " Той се отнасяше язвително към положителните планове и нерешителността.

Обединени сме

Член 5 от Договора за НАТО гласи, че в случай че някой от членовете на алианса стане жертва на въоръжено нахлуване, всеки различен член на алианса ще смята това за нахлуване против всички и ще предприеме дейностите, които смята за нужни, с цел да помогне на нападнатия съдружник.

Бившият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че в случай че някой от съдружниците на НАТО не успее да извърши минималната вноска от 2% от брутния си вътрешен артикул за НАТО, член 5 не би трябвало да се ползва. Ако това се окаже негова политика, в случай че той още веднъж бъде определен в Белия дом, радостните възгласи в Москва и Пекин ще бъдат оглушителни.

Той също по този начин заплаши, че ще напусне НАТО, защото счита, че Съединени американски щати могат да се оправят сами и да подписват покупко-продажби с хора като съветския президент Владимир Путин.

Европа би трябвало да се отнесе съществено към това, както и всички, които държат на демократичния международен ред (който китайският президент Си Дзинпин и президентът Путин нееднократно са заявявали, че желаят да разрушат).

Тръмп твърди, че европейците получават своята защита евтино - тук съм склонен - и че като се изключи Обединеното кралство прекалено много страни не съумяват да изпълнят задачата си за разноските за защита на НАТО. Французите, германците и нидерландците не са съумели. Преди президентството на Тръмп междинните вноски на страните от НАТО бяха към 1,2 % и се увеличаваха, само че не до равнището, което изисква предвоенното положение на подготвеност.

Независимо от приветстваното присъединение на Швеция и Финландия към Алианса, си коства да напомним, че НАТО има и своите европейски съперници.

През 2022 година френският президент Еманюел Макрон я дефинира като " клинична гибел ", а наскоро направи недомисленото предложение, че НАТО може да бъде ситуирана в Украйна. Припомняме, че Франция и Германия се опълчиха на предлагането на Джордж Буш-младши Украйна и Грузия да бъдат признати в НАТО. Ако това беше по този начин, дали президентът Путин щеше да нахлуе в Украйна или да завземе близо 20 % от територията на Грузия? Дали щеше да обмисля да откъсне Молдова като последваща стъпка?

Американските последователи на изолацията като че ли не помнят за задължението на останалите 31 членове на НАТО да се притекат на помощ на Америка, в случай че Съединени американски щати в миналото още веднъж преживеят нахлуване като Пърл Харбър. Спомнете си заръката на Александър Дюма, че " Приятелството се състои в това да забравиш какво даваш и да помниш какво получаваш ".

Изолационизмът не спря японците да атакуван Пърл Харбър. Той не можеше да спре и 11 септември.

Член 5 е застрахователна лавица, която е преференциална за парите.

Ако Китай нападне Съединени американски щати - надалеч не е изключено Съединени американски щати да бъдат въвлечени във война против Китайската национална република поради Тайван или Южна Корея - повече от 30 страни неотложно се ангажират да ги защитят. Други съюзи, като AUKUS (тристранното партньорство за сигурност в Индо-Тихоокеанския район сред Австралия, Обединеното кралство и САЩ), също се основават на правилото на другарските страни да се грижат една за друга. Тези съдействия ползват на процедура римския принцип за гарантиране на мира, като дават ясно да се разбере на съперниците, че са подготвени да се бият, с цел да защитят себе си и своя народ.

Ачесън декларира, че " нито един народ в историята не е оживял, който е считал, че може да отбрани свободата си, като се прави на безопасен за враговете си ". Той би застанал на страната на Сократ, който поучава: " Не бързай да изпадаш в другарство, само че когато влезеш в него, продължавай да бъдеш корав и непрекъснат ".

Изолационистката Америка - която след неуспеха на изтеглянето от Афганистан не изглеждаше нито твърда, нито непрекъсната - разреши на Китай да подкопае и да се трансформира в мажоритарен участник в Организацията на обединените народи.

Ако Америка беше запазила войските си в Афганистан, талибаните нямаше да напреднат към Кабул (с ужасните последствия, изключително за дамите и малцинствата като хазарите).

Ако Америка изтегли войските си от Иракски Кюрдистан - един условен оазис, който съм посещавал - това ще даде сигнал на възраждащата се Ислямска страна, че може да излезе от скривалището и да възобнови геноцидните си зверства. Колко наивно е да се мисли, че тя в миналото е изчезнала. Както споделиха талибаните в Афганистан: вие имате часовниците, ние имаме времето.

Често е задоволителна единствено проекцията на мощ, а не нейното потребление.

За чест на Съединени американски щати, те към момента са способни да проектират силата си по изобретателни способи, да вземем за пример споразуменията от Абрахам, контрактувани по време на президентството на Тръмп, и постоянните морални визити на членове на Конгреса на Съединени американски щати в Тайван, или визията на напускащия републикански сенатор Мич Макконъл, напомняща на света, че към момента има американски водачи, които могат да рисуват на по-широко платно.

Тази проекция поражда самочувствие, само че е правилно и противоположното. Когато ви видят, че губите нерви, уморявате се от работата или просто бягате, това единствено предизвиква насилника.

Рискове тук и в този момент

През 2024 година Китай е еднопартийна репресивна страна, която безнаказано прави геноцид. През последните четири десетилетия стопанската система на Китай пораства съвсем три пъти по-бързо от тази на Съединени американски щати. Глупаво, ние му позволихме да проникне на нашите пазари, употребявайки рабски артикули - евтини електрически коли, снабдени с технологии за наблюдаване, са идната интервенция. Докато коментаторите се любуваха на " края на историята " на Франсис Фукуяма, ние бяхме вплетени във веригите за доставки на Китай, а зависимостта ни затвърди една тирания, построена върху преносимите пясъци на дълга, дефлацията и изкривената демография.

Сега, когато пазарът на недвижими парцели се разпада, ние станахме посетители на чаеното празненство на лудия шапкар на ККП. Китай на драго сърце следи по какъв начин Русия нахлува в суверенна страна, унищожава боеприпасите си и жертва мястото си на велика мощ. Президентът Си следи реакцията на света, до момента в който преценя личните си благоприятни условия в Тайван и на други места.

Отчаяната Русия, която не съумя да завладее Украйна, декларира, че няма да се поколебае да употребява нуклеарните си оръжия, в случай че бъде нападната. След като Международният углавен съд издаде заповед за арест на нейния водач, Русия се отдръпна от плурализма в един изолиран свят, където мечтае за личен интернет и става подвластна от Северна Корея за муниции против Украйна.

Тъй като властническите управляващи в страна след страна от Никарагуа до Иран се опълчват на всяко предизвикателство към тяхното ръководство посредством надзор върху медиите, съдилищата и другите клонове на властта, елементарно е да се разбере по какъв начин това прави споровете и войните още по-вероятни. Но би трябвало да си подсещаме, че към този момент сме били тук. Историята не е завършила през 1989 година с края на Съветския съюз, нито пък през 1945 година

През 1984 година в Нормандия, в чест на десанта на Деня Д в Европа 40 години по-рано, президентът Роналд Рейгън порица тези, които имат вяра в изолационистка Америка, която може да се откаже от световните си отговорности. Той сподели:

" Ние в Америка научихме горчиви уроци от двете международни войни: по-добре е да сме тук и да сме подготвени да защитим мира, в сравнение с да се крием на сляпо оттатък морето, бързайки да реагираме едвам откакто свободата е изгубена. Научихме, че изолационизмът в никакъв случай не е бил и няма да бъде допустим отговор на тиранични държавни управления с експанзионистични планове. "

Горчив урок, да, само че подобен, който не е теоретичен от днешните авторитетни коментатори като апологета на президента Путин, Тъкър Карлсън, и от мажоретките на Доналд Тръмп.

Лозунгът " Америка преди всичко " прикрива действителността, че в случай че откровено се интересуваш от ползите на Америка, те не могат да се преглеждат изолирано от тези на нейните съдружници. Безотговорно и нереалистично - и изменничество по отношение на ползите на Америка и на свободния свят - е да се подценява естеството на съперниците и заканите, които те съставляват.

Както и при някои от участниците в акцията за Брекзит, токсичната примес от популизъм и изолационистки причини може да бъде употребена като готовност за милиони хора, които се усещат предадени от политическата класа. Опияняващата примес от изолационизъм, популизъм и шовинизъм прекомерно постоянно търгува с гнева и отчаянието, вместо да търси същински решения на комплицираните провокации.

Тръмп е най-яркото отклоняване, само че той не е уединен вълк. Подражателите му са по целия свят - от Беларус до Бразилия.

Реториката е отровна, персоналните нападки против съперниците - изтъркани, а пренебрежението към истината - осезаемо. Възходът на популистите с демагогски и деликатно прикрити фалшиво-фашистки трендове, които упрекват малцинствата, изключително мигрантите, слага напрегнат демократичните институции.

Но отговорът не е да се хвърли кърпата. Както умно сподели Джон Болтън, консултант по сигурността по време на президентството на Тръмп: " Моят отговор е методът на Роналд Рейгън за мир посредством мощ. " Болтън подлага на критика политическите водачи, които не съумяват да обяснят съответно на жителите, че това, което се случва в интернационален проект, заплашва Съединени американски щати " и нашия метод на живот тук ".

Съдбата на народите ще зависи от това дали ще следваме такива водачи по задънени улици. Бъдещето ще се дефинира от това кой път ще изберем. 2024 година е година на избори, когато до урните ще отидат повече гласоподаватели от всеки път - представляващи съвсем половината от човечеството. Въпреки че някои от тези избори са подправени, нито демократични, нито законни, където опозиционни водачи като Алексей Навални могат да приказват единствено от гроба - както в Русия и Иран - резултатите в доста страни, изключително в Съединени американски щати, ще имат обилни последствия в международен мащаб.

2024 година е рискова, несигурна и непредсказуема. Докато оста на диктаторите и авторитаристите събира своите съдружници, дали международните демокрации не се отдръпват към същия изолационизъм, който насърчи Хитлер да има вяра, че може да наложи своя Райх за 1000 години?

Когато светът е на ръба на пропастта, концепцията, че Америка може някак си да издържи на това, провокира съмнение.

Свободните народи би трябвало да потвърдят вярата си в демокрацията и върховенството на закона. Те могат да стартират със основаването на Международен съд за закононарушенията на експанзията (както в Нюрнберг), който да съди виновните за зверствата в Украйна. Те би трябвало да ускорят присвояването на активите, притежавани от олигарси, които са финансирали противозаконната война на Путин - и да употребяват тези активи за възобновяване на Украйна. И те би трябвало да погледнат към света като цяло и да осъзнаят, че в случай че не се оправим с първопричината за миграцията (днес в света има 110 милиона разселени хора) и с първопричините за споровете, няма да успеем да попречим на оста на властническите режими да наложат диктаторските си идеологии по целия свят. Те могат или да се опрат на тези провокации, с цел да укрепят демократичния международен ред, или да се отдръпват във подправено възприятие за сигурност.

Това е кръстопътят, на който се намираме в този момент. /БГНЕС

--------

Лорд Дейвид Алтън от Ливърпул - някогашен член на Камарата на общините. Анализ за GIS.