Историята не е просто сбор от дати и събития

Костадина Костова за литературата като убежище за женския глас

Историята не е просто общ брой от дати и събития – тя е тъкан от човешки ориси, страсти и въпроси, които вълнуват и през днешния ден. Именно по този начин я вижда писателката Костадина Костова – добре позната на читателите със своя блог и с дебютния си разказ „ Трето царство “, а в този момент и с новата си книга „ Трифена “. Завършила публицистика и европеистика, Костова дълго време работи в областта на дизайна и технологиите, само че точно литературата остава нейният най-устойчив компас.

Във втория си исторически разказ тя ни среща с една спорна, само че мощна женска фигура – Антония Трифена – и разпростира тематики, които са освен безконечни, само че и надълбоко персонални: връзката сред майка и щерка, предаването на мощ сред поколенията, салдото сред дълг и себеизразяване. В идващите редове Костадина Костова споделя какво ѝ е дала Трифена, какво ѝ е лишила и за какво има вяра, че точно женските гласове – комплицирани, раними и неподправени – би трябвало да звучат още по-силно в актуалната литература.

Фотограф: Невена Рикова

Коя част от женската природа най-често Ви се желае да опишеш с думи?
Сложната дълбока емоционалност, която неправилно бива противопоставяна на практичната мисъл. Те съжителстват в симбиоза.

В коя своя героиня сте вложила най-вече от себе си като жена?
Вероятно по малко във всяка, мъчно ми е да се разпозная. Близка усещам Яница от “Трето царство ” и Антония Трифена от частта “Майка ” на романа. Виждам се и във всеотдайността и непринудеността на Манон.

" Трифена " е разказ за силата на дамата, само че и за дълга, упоритостта и властта. Коя от тези тематики беше най-лична за Вас?
Най-лична чувствам тематиката за връзката сред майка и щерка и предаването на женската резистентност и мощ през поколенията. У всеки родител се борят желанието да защищити детето си и осъзнаването, че някои уроци могат да бъдат научени единствено от опит.

Какво Ви притегли най-силно в облика на Антония Трифена? В какво тя Ви изненада?
Като историческа персона провокира любознанието ми поради многото забавни свои роднини, измежду които и триумвирът Марк Антоний. Съдбата ѝ ми се стори съвсем като приказка и изкушението да я развия художествено, беше неустоимо. Изненада ме с прямотата си - рядко познавам героите си толкоз добре през цялото време.

Кога усетихте, че " Трифена " се " случва " и е вярната история за този миг от живота Ви?
За нея бях сигурна още преди да стартира да я пиша. Спомням си, че до момента в който пишех “Трето цартсво ”, една сцена оживя в главата ми и през целия ден се занимавах с нея. Знаех, че ще е част от идната история, само че няма да я включа в ръкописа. Тя си беше моето персонално запознанство с Антония.

Какво бихте споделила на четец, който още не има вяра, че български създател може да го развълнува като международните?
Да не се отхвърля да търси. В момента благосъстоянието от избор на пазара е голямо, може би за някои читатели е и объркващо. Но вълнуващи истории от модерни български създатели фактически има.

Фотограф: Невена Рикова

Коя книга на жена създател Ви е раздрусала Вас персонално?
Последните бяха “Пенелопеида ” на Севда Костова и “Лавиния ” на Урсула Ле Гуин. И двете претворяват познати антични сюжети - “Одисея ” и “Енеида ”. Ле Гуин сама дефинира творбата си като своебразен превод за да се резервира магията на езика на Вергилий; Пенелопа на Севда Костова пък е резюме на вътрешния живот на дамата във всяка ера.

Как майчинството промени метода, по който гледате на себе си като публицист?
Разби на пух и прахуляк илюзиите ми, че в миналото ще пристигна “правилен ” миг - подобен, в който да имам време за писане. Осъзнах, че ще пиша или в този момент, или в никакъв случай.

Какви женски гласове Ви се желае да се чуват по-силно в литературата?
Многолики и раними, които не изпитват потребност да се крият зад “мъжки ” маски.

Ако думите Ви могат да бъдат леговище за други дами – какво желаете да им кажете посредством тях?
Че копнежите, фантазиите, възприятията са значими сами по себе си, от време на време даже - най-важни.

С какво стартирате деня си, когато знаете, че ще пишете дълго?
Не ми се случва постоянно, нормално си извършвам кражба час-два в съботните следобеди. Но в случай че имам тази опция, стартирам деня напряко с писането. Правя си кафе, прелиствам последните написани подиуми и се топвам в историята.