Кучето от крайпътното кафене (реална история с неочакван финал)
Историята не е небивалица, а е действителна преживелица.
Веднъж я чух на гарата. Знаете тези случаи, когато чакате влака си, и то не преднамерено, а инцидентно, дочувате забавна история и срещу волята си сте привлечени и продължавате да надавате ухо.
И по този начин, оттук нататък описвам от името на разказвачката:
След това работих в едно крайпътно кафене. Работех на смени. Мястото беше такова, че на километри в близост не живееше никой.
И тогава една есенна заран (студена октомврийска сива сутрин) в нашето кафене пристигна кучене. Ама едно такова кльощаво! Кожа и кости. козината му на фандъци, куца с една лапа.
Животното реагира на хората нееднозначно. От една страна очевидно не искаше да има нещо общо с тях, от друга очевидно имаше потребност от човешка помощ…
Със сервитьорките взехме решение да помогнем. Оказаха му първа помощ, нахраниха кученцето, спретнага му легло. По-късно промяната ми завърши и когато си тръгвах, взех решение да взема кучето с мен.
В града се обърнах към ветеринарен доктор и те не ми споделиха НИЩО, само че някак настоятелно питаха (мислех, че поради положението на кучето) от кое място съм го взела.
В последна сметка излекувах животното и родителите ми, които живееха в къща, взеха решение да запазят кучето.
А след това, след няколко месеца приемлив живот, измършавялото рошаво кученце стартира да придобива очертанията на същински вълк…!
Днес той към този момент е на седем години. И в действителност се оказа дребен вълк (познати ловци го потвърдиха). Той е нерешителен, внимателен и извънредно лоялен.
Когато си отида на село в къщата на родителите ми, избавеният от мен вълк постоянно тича да ме посрещне с всичка мощ.
