Пушенето забранено!
Историята на възбраните за пушене стартира още със самото пушене. Известна е даже датата, когато първият европеец вдишва тютюнев пушек.
На 12 октомври 1492г. Христофор Колумб изпратил моряка Родриго де Херес на новооткрития остров Сан Салвадор със задачата да откри контакт с локалното население. Родриго срещнал навалица индианци, някои от които били захапали странни кафяви тръбичи с жарава в края. Индианците изсмуквали дима и го пускали през устата и ноздрите си. Испанецът се учудил, че те вършели тази активност с явно наслаждение. Самият той бързо се научил да „ смуче пушек “ и разкрил, че това занятие е много прелестно. Навитите от листа „ тръбички “ на индианците станали предшественици на днешните пури.
След завръщането си в родната Испания, морякът не се разделял с пурата. За смут и учудване на близките, той мощно вдишвал пушек, а сетне го издухвал през ноздрите си. Енорийският духовник, виждайки това, уведомил Инквизицията, че Родриго вдишва пушек, без да се изгаря – което очевидно значи, че дяволът е обсебил тялото му. Така първият пушач в Европа на бърза ръка бил пъхнат в пандиза на Севиля.
В неговото дело е записано: „ Само дяволът може да даде на индивида дарба да пуска пушек от ноздрите си. “ Десет години по-късно Родриго де Херес, проклинайки неприятния си табиет, поради който попаднал в пандиза, се завърнал в родния си град Аямонте. Там с удивление видял, че всички негови съседи и другари пушат, само че никой няма желание да ги арестува.
Отначало хората пушили пури и лули. Първите цигари се появяват при започване на XIX-ти век. Бедняците, които нямали пари за пури, събирали остатъците от тях, смачквали ги и увивали в тънки хартийки. Получените произведения наричали „ папелети “ (от „ папел “ – хартия).
Но има легенда, че първите цигари били изобретени групово – от една батарея египетски артилеристи. Когато през 1830г. обсаждали крепостта Акра, едно гюле разрушило общото им наргиле. Тогава те почнали да си навиват цигари. Сетне, по време на Кримската война, срещнали с тях и своите европейски съдружници – французите и англичаните.
За страдание, на война тютюнът е едно от най-важните неща. Там непушачите са малцинство. Американският военачалник Джон Пършинг казвал: „ За да спечелите една война, тютюнът е нужен толкоз, колкото и патроните “.
Жените почнали да пушат в средата на XVII век. Вярно е, че обществено се осмелявали да го вършат единствено френските проститутки. По-късно се появили изключения – да вземем за пример, писателката Жорж Санд пушела предизвикателно на обществени места. А по време на Първата международна война доста дами, които заменили мъже в заводите и фабриките, също се пристрастили към пушенето.
Малцина знаят, че компанията „ Филип Морис “ пуснала първите цигари „ Марлборо “ с филтър особено за дамите, като ги рекламирала, че са „ нежни като пролетта през май “.
Прочутият каубой се появил върху кутиите на тези цигари едвам през 1954г. Целта била да се популяризират цигарите с филтър, за които тогава се считало, че са „ дамски “. Противниците на пушенето настояват, че каубоят починал от рак на белите дробове, проклинайки пушенето. Но това е единствено легенда, защото в ролята на каубоя се снимали много известни персони – артисти, спортисти и други
Първите опити за ограничение на тютюнопушенето били подхванати много от дълго време. Английският крал Яков I налагал тежки мита върху вноса на тютюн, въвел санкции и санкции за пушачите. Същото правел френският кардинал Ришельо. В Турция наказването за използването на „ адската примес “ било гибел. В Русия, преди Петър Велики, пушенето било наричано „ дъхът на сатаната “, като се наказвало с пердах и даже с изтезания. През 1624г. папа Урбан VIII заплашил феновете на тютюна с отделяне от Църквата. Според него екстазът от тютюнопушенето бил прекомерно непосредствен до половия. Но никой не му обърнал внимание – Урбан VIII не се употребил с престиж. През ХХ-ти век в Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати били направени няколко опита да се забрани пушенето в пандизите. Особено се стараели началниците-непушачи. Такива забрани непроменяемо завършвали по един и същи метод: затворнически протести, от време на време с огромен брой жертви.
На редовно, държавно равнище битката срещу тютюнопушенето била водена във фашистка Италия и нацистка Германия. Там за пръв път били приложени доста от методите, които през днешния ден се употребяват от държавните управления на разнообразни демократични страни за акции против тютюна. По-специално, в Германия били въведени забрани за тютюнопушене на публични места и за рекламиране на тютюневи произведения. Увеличили налозите върху цигарите. На водачи, есесовци и членове на нацистката партия било изрично неразрешено да пушат. Били понижени тютюневите дажби на бойците.
Но дори дисциплинираните германци пренебрегвали възбраните. Броят на пушачите в Германия доста се е нараснал през първите шест години, откакто нацистите пристигнали на власт. Някои историци се придържат към теорията, че частично това било демонстрация на „ тиха съпротива “ на хитлеристкия режим: един тип, по този начин немците се съпротивлявали на нацизма.
