Ямбол и Елхово – красив и слънчев „Забравен свят”
Историята на Ямбол стартира още преди основаването на българската страна, но докога ще оцелее под напора на съсипията, е въпрос без явен отговор. Областен център е, само че даже в централната градска част на Югоизточното населено място, през което се вие картинно Тунджа, има красиви остарели здания, които са занемарени, пусти с избити прозорци, без живот. Така е и в дребното Елхово наоколо. Буквално и преносно става въпрос за пропуснат свят, както се е казвал преди един от локалните вестници.
Плодороден край е това, а можеше и да е богат и доста по-населен, но...не е.
На близо 7 км Севрозападно от регионалния център се намира тракийския древен град „ Кабиле ”, който е в листата на 100-те национални туристически обекта. Според мен е наложително всеки родител с национално съзнание да заведе децата си до това място, където и образно може да се види един от центровете на антична Тракия. За страдание обаче от 70-те години на предишния век до момента са разкопани едвам 30% от артефактите на цялата повърхност. Защо е по този начин? Сигурно тъй като и това е част от общата индиферентност на ръководещите през годините да развиват и обогатяват културен туризъм у нас.
В България няма скъпи запаси, само че имаме чудесна плодородна земя и богата унаследена просвета. Както е известно и двете не се употребяват стратегически за развиването на нашата страна. Нарочно не се спирам на историческите и археологични данни за „ Кабиле ” – тях всеки може да си ги откри и прочете, в случай че се интересува от това.
За проблемите, заради които съсипваме всичко скъпо по нашите земи, би трябвало да се написа непрекъснато, съгласно мен. Защото все в миналото и отнякъде би трябвало да спре тази съсипия и умишлена разруха. В този подтекст напомням, че актуалният ръководител на парламентарната комисия по просвета господин Тошко Йорданов
Тошко Йорданов Хаджитодоров е български сценарист и политик. Роден е на 2 май 1970 година е родом от Ямбол и в случай че желае може да помогне на своите посредством логистична активност за опазване и предпазване на културните институти и старите къщи в града. Малцина са родните политици, които се помнят и след дейната им активност. Но неговите съграждани и техните наследници има повече късмет да му бъдат признателни и да го почитат.
Целенасочено през изтеклите години културата се подценява и унищожава.
Общите ни пари се харчат защо ли не, само че бюджетът за просвета продължава да е срамно и унизително невисок, та даже комшиите от РСМ заделят повече за предпазване на духовността и националното си съзнание.
Разрухата не е единствено на „ Кабиле ”, а и на културните институции, на музеите в градовете. Никога музейните служащи не са получавали забележителни заплати, а в този момент към този момент, след пандемията още повече, наложени са и нови, фрапантни съкращения. Вече с цел да видите античния град или да посетите някой музей, би трябвало да се обадите авансово на някой от малцината музейни чиновници, историци, да пристигна да ви отвори и запознае със свидетелствата, непокътнати до през днешния ден.
Каква бе почудата ми, когато гидът ни описа за един дървен мост, изработен по европрограма посред античното населено място и изоставен ей по този начин, тъй като бил изминал петгодишният период на плана, а и парите свършили... То на мен не ми стана ясно и защо са прахосани въпросните средства, защото към днешна дата оборудването е изцяло неизползаемо и единствено грозно стърчи посред могилата.
Вероятно неналичието на пари е оправданието и за занемарената археологичска активност и на територията на „ Кабиле ”. А може би и заради някои особености на археолозите, които като „ будни орлици ” бдели над всеки „ собствен ” обект и ревниво не допускали там да копаят други техни сътрудници! Въобще по нашенско сме царе на оправданията за несвършена работа.
Местни хора ми описаха, че част от занемарата на града е и заради заличаването на казармите, известни измежду популацията като тогавашния „ Триъгълник на гибелта ”. Военните и фамилиите им напуснали региона. Сега предходните поделения са обрасли с всякъкав тип плевели. През годините щяха да ги трансформират в музеи, в незнам си какво, по този начин с лакърдии до предходната година, когато един холдинг купи на търг част от „ Пехотинските казарми ”, само че към момента всичко е занемарено.
А помните ли историята и подвизите на 29-ти пехотен Ямболски полк!? Всички би трябвало да се червим пред паметта на славните български войни, пред дедите ни.
Елхово ми се видя още по-смалено, към този момент има-няма 10 000 души население. Красиво, слънчево, само че пусто и безлюдно, а в самия център самотно се извисява скулптурата на огромния наш артист Велко Кънев, който е роден тук.
По земите на Индже воевода, Кара Кольо и Стефан Караджа през днешния ден „ царуват ” бедност и беднотия. В етнографския музей на града с тогавашното красиво име Яница, видях непокътнат остарял брой на локалния вестник „ Забравен свят ”. И през днешния ден това име е настоящо и правилно за този район.
Разказах ви в резюме какво видях, тъй като не знам за вас, само че мен ме е позор от всичко това.
Плодороден край е това, а можеше и да е богат и доста по-населен, но...не е.
На близо 7 км Севрозападно от регионалния център се намира тракийския древен град „ Кабиле ”, който е в листата на 100-те национални туристически обекта. Според мен е наложително всеки родител с национално съзнание да заведе децата си до това място, където и образно може да се види един от центровете на антична Тракия. За страдание обаче от 70-те години на предишния век до момента са разкопани едвам 30% от артефактите на цялата повърхност. Защо е по този начин? Сигурно тъй като и това е част от общата индиферентност на ръководещите през годините да развиват и обогатяват културен туризъм у нас.
В България няма скъпи запаси, само че имаме чудесна плодородна земя и богата унаследена просвета. Както е известно и двете не се употребяват стратегически за развиването на нашата страна. Нарочно не се спирам на историческите и археологични данни за „ Кабиле ” – тях всеки може да си ги откри и прочете, в случай че се интересува от това.
За проблемите, заради които съсипваме всичко скъпо по нашите земи, би трябвало да се написа непрекъснато, съгласно мен. Защото все в миналото и отнякъде би трябвало да спре тази съсипия и умишлена разруха. В този подтекст напомням, че актуалният ръководител на парламентарната комисия по просвета господин Тошко Йорданов
Тошко Йорданов Хаджитодоров е български сценарист и политик. Роден е на 2 май 1970 година е родом от Ямбол и в случай че желае може да помогне на своите посредством логистична активност за опазване и предпазване на културните институти и старите къщи в града. Малцина са родните политици, които се помнят и след дейната им активност. Но неговите съграждани и техните наследници има повече късмет да му бъдат признателни и да го почитат. Целенасочено през изтеклите години културата се подценява и унищожава.
Общите ни пари се харчат защо ли не, само че бюджетът за просвета продължава да е срамно и унизително невисок, та даже комшиите от РСМ заделят повече за предпазване на духовността и националното си съзнание.
Разрухата не е единствено на „ Кабиле ”, а и на културните институции, на музеите в градовете. Никога музейните служащи не са получавали забележителни заплати, а в този момент към този момент, след пандемията още повече, наложени са и нови, фрапантни съкращения. Вече с цел да видите античния град или да посетите някой музей, би трябвало да се обадите авансово на някой от малцината музейни чиновници, историци, да пристигна да ви отвори и запознае със свидетелствата, непокътнати до през днешния ден.
Каква бе почудата ми, когато гидът ни описа за един дървен мост, изработен по европрограма посред античното населено място и изоставен ей по този начин, тъй като бил изминал петгодишният период на плана, а и парите свършили... То на мен не ми стана ясно и защо са прахосани въпросните средства, защото към днешна дата оборудването е изцяло неизползаемо и единствено грозно стърчи посред могилата.
Вероятно неналичието на пари е оправданието и за занемарената археологичска активност и на територията на „ Кабиле ”. А може би и заради някои особености на археолозите, които като „ будни орлици ” бдели над всеки „ собствен ” обект и ревниво не допускали там да копаят други техни сътрудници! Въобще по нашенско сме царе на оправданията за несвършена работа.
Местни хора ми описаха, че част от занемарата на града е и заради заличаването на казармите, известни измежду популацията като тогавашния „ Триъгълник на гибелта ”. Военните и фамилиите им напуснали региона. Сега предходните поделения са обрасли с всякъкав тип плевели. През годините щяха да ги трансформират в музеи, в незнам си какво, по този начин с лакърдии до предходната година, когато един холдинг купи на търг част от „ Пехотинските казарми ”, само че към момента всичко е занемарено.
А помните ли историята и подвизите на 29-ти пехотен Ямболски полк!? Всички би трябвало да се червим пред паметта на славните български войни, пред дедите ни.
Елхово ми се видя още по-смалено, към този момент има-няма 10 000 души население. Красиво, слънчево, само че пусто и безлюдно, а в самия център самотно се извисява скулптурата на огромния наш артист Велко Кънев, който е роден тук.
По земите на Индже воевода, Кара Кольо и Стефан Караджа през днешния ден „ царуват ” бедност и беднотия. В етнографския музей на града с тогавашното красиво име Яница, видях непокътнат остарял брой на локалния вестник „ Забравен свят ”. И през днешния ден това име е настоящо и правилно за този район.
Разказах ви в резюме какво видях, тъй като не знам за вас, само че мен ме е позор от всичко това.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ