Историята на волейбола започва на на 9 февруари 1895 г.

Историята на волейбола стартира на на 9 февруари 1895 година в Съединени американски щати, когато Уилям Морган слага мрежа за тенисна височина 197 см и неговите възпитаници стартират да трансферират през нея плондер от баскетболна топка. В началото броят на участниците не е стеснен, а също по този начин началният удар се извършва с една ръка на един крайник. Морган назовава играта „ Минтонет “.

След една година, на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд, играта получава своето име „ волейбол “ по предложение на професор Алфред Т. Халстед.

През 1897 година са оповестени първите правила на волейбола: размер на площадката 7,6 х 15,1 m (25 х 50 фута), височина на мрежата 198 cm (6,5 фута), топка с обиколка 63,5-68,5 см (25-27 инча) и с тегло 340 гр, броя на играчите на терена и ударите на топката не е избран, точка се зачита единствено при личен начален удар, неудачен начален удар може да се повтори, играе се до 21 точки в гейм.

За разпространението и популяризацията на волейбола способстват членовете на YMCA. През 1900 година играта става известна в Канада, през 1906 – в Куба, през 1908 – в Япония, през 1910 се играе на Филипините, в Бирма, Индия и Китай, през 1913 г е включена в програмата на първите Игри на страните от Юго-Източна Азия в Манила. По време на Първата международна война (1914—1918) волейболът дружно с американския експедиционен корпус се „ десантира “ на европейския континент.

Основните правила на играта се образуват в интервала 1915—25 година В Америка, Африка и Европа се практикува волейбол с шест играча, а в Азия – с девет. През 1922 е извършено първото национално съревнование – в Бруклин се е състоял шампионатът на YMCA в Северна Америка с присъединяване на 23 мъжки тима от Съединени американски щати и Канада. През същата година е формирана и федерацията по баскетбол и волейбол на Чехословакия – първата в света спортна организация по волейбол. Във втората половина на 1920-те години пораждат националните федерации на България, Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Япония. През същия този интервал се образуват и основните механически умения – сервис, повдигане, атакуващ удар и обсада. На тяхна основа поражда и тактиката за отборни дейности. През 1930-те години се появяват груповия блок и покриването, разнообразяват се атакуващите удари и пусканията.

Международната федерация по волейбол (FIVB) е учредена през 1947 година и включва 218 национални федерации (2002 г.). Тя е втората по бройка спортна организация в света след Международният олимпийски комитет (МОК).

След завършването на Втората международна война(1939—1945) стартира разширение на интернационалните контакти. На 18—20 април 1947 година в Париж се организира първият конгрес на Международната федерация по волейбол (FIVB) с представители от 14 страни: Белгия, Бразилия, Унгария, Египет, Италия,Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Съединени американски щати, Уругвай, Франция, Чехословакия и Югославия, които стават първите публични членове на FIVB. За първи президент на FIVB е определен френския проектант Пол Либо, преизбиран неведнъж на този пост до 1984 година, когато се отдръпва и за президент на FIVB е определен лекар Рубен Акоста, юрист от Мексико. FIVB утвърждава формалните интернационалните правила, а в нейният състав са образувани арбитражна комисия и комисия по създаване и рационализиране на разпоредбите на играта.

Първият международен шампионат за мъже се организира през 1949 година, а за дами през 1952 година

През 1954 година в Манила е формирана Азиатската конференция на волейбола, а година по-късно в Токио се организира и първият шампионат на Азия, който се играе както по интернационалните правила (с шест играча на полето), по този начин и по азиатските (с девет играча). През същата година волейболът е включен в програмата на Панамериканските игри.
МОК признава волейбола за олимпийски тип спорт едвам на своята 53-та сесия, протичаща на 24 септември 1957 година в София.

Европейската конфедерация по волейбол (CEV) е учредена на 21 октомври 1963, основана е в Люксембург и включва 54 федерации от Европа.

На първия в историята олимпийски волейболен шампионат, извършен през 1964 година на XVIII Олимпиада в Токио, волейболът се отличава с атлетизъм. Превъзходството на мощното нахлуване над отбраната е било толкоз явно, че интернационалната федерация взема решение да модернизира разпоредбите на волейбола. На играчите от отбраняващият се тим е позволено да придвижват ръцете в полето на противника при блокиране и наново да ударят топката след блокиране. Нововъведението уравновесява опциите за офанзива и отбрана. Волейболът става по-скоростен и прочувствен.

През 1967 година е извършен първият шампионат на Африка, а година по-късно в Мексико е извършен и първият шампионат на Северна и Централна Америка и страните от Карибският басейн.

През 1988 година се вкарва системата грешка-точка за петият гейм, а от 1998 тя се вкарва за всички геймове, като точките за победа се усилват от 15 на 25, като се изключи петият гейм където остават 15. Също тогава се вкарва и поста „ либеро “.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

474 година — След като 7-годишният Лъв II е открит прекомерно млад, с цел да ръководи Византийската империя, за негов съимператор е коронован неговия татко Зенон.
1667 година — Подписано е помирение сред Русия и Полша, с което приключва траялата 13 години руско-полската война.
1822 година — Хаити атакува Доминиканската република.
1822 година — Окупаторските сили на Хаити, водени от Жан Пиер Бойер, идват в Санто Доминго, с цел да победят новосъздадената Доминиканска република.
1895 година — Провежда се първо съвещание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков.
1897 година — В Русия стартира първото всеобщо броене на популацията, което открива, че в страната живеят 129 млн. души.
1900 година — Учредено е надпреварата по тенис Купа Дейвис.
1903 година — Народното събрание отпуска спомагателна помощ за бежанците и потърпевшите от Илинденско-Преображенското въстание в размер на 300 хиляди лева (след като на 22 ноември са отпуснати 500 000 лв).
1923 година — В България е формиран нов кабитен с министър-председател Александър Стамболийски.
1934 година — Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват в Атина Балкански пакт, който цели запазването на геополитическото статукво на Балканите след Първата международна война.
1942 година — За първи път в Съединени американски щати е тествано лятно часово време.
1949 година — България става член на УНИЦЕФ.
1950 година — Американският сенатор Джоузеф Маккарти упреква Държавния департамент, че е цялостен с комунисти, което разпалва интервал на мощни антикомунистически настроения в Съединени американски щати, известни като Маккартизъм.
1951 година — Създава се Централен архивен фонд към Българската войска.
1960 година — Актрисата Джоана Удуърд получава първата звезда в Алеята на славата в Холивуд.
1969 година — Осъществен е първият тестов полет на Боинг-747 Джамбоджет.
1990 година — Излиза първи брой на вестник Демокрация — първият либерален всекидневник след комунистическия режим.
1996 година — Тодор Живков е оневинен от Общото заседание на Наказателната гилдия на Върховния съд по обвиняването за нелегално разпределяне на жилища, коли и представителни пари от Управление безопасност и охрана (Пето управление н.
1998 година — Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада.
1999 година — Процес против българските медици в Либия: Пет български медицински сестри и един палестински доктор са арестувани по обвиняване, че са заразили с вируса на СПИН 393 либийски деца в детската болница в Бенгази, Либия.
2001 година — Конституционният съд афишира решението си, че в президентските избори може да се кандидатира единствено български жител, който е живял в България най-малко 183 дни на година през последните 5 години.

Родени

1773 година — Уилям Хенри Харисън, президент на Съединени американски щати († 1841 г.)
1789 година — Франц Габелсбергер, немски стенограф († 1849 г.)
1830 година — Абдул Азис, 32-ият султан на Османската империя († 1876 г.)
1830 година — Илия Блъсков, български публицист († 1913 г.)
1838 година — Ивлин Ууд, английски фелдмаршал († 1919 г.)
1874 година — Еми Лоуъл, американска поетеса († 1925 г.)
1885 година — Албан Берг, австрийски композитор († 1935 г.)
1887 година — Василий Чапаев, съветски пълководец († 1919 г.)
1887 година — Николай Николаев, български политик († 1961 г.)
1891 година — Роналд Коулман, британски артист († 1958 г.)
1892 година — Кирил Драмалиев, български образован и държавен деятел († 1961 г.)
1910 година — Жак Моно, френски биолог и биохимик, Нобелов лауреат през 1965 година († 1976 г.)
1912 година — Ради Мазников, български футболист († 1944 г.)
1912 година — Рудолф Витлачил, чехословашко футболист и футболен треньор († 1977 г.)
1914 година — Ърнест Тъб, американски артист († 1984 г.)
1922 година — Катрин Грейсън, американска актриса
1928 година — Ринус Михелс, холандски футболист и треньор († 2005 г.)
1929 година — Таиджи Касе, японски каратист († 2004 г.)
1931 година — Йозеф Масопуст, чешки футболист
1931 година — Томас Бернхард, австрийски публицист († 1989 г.)
1932 година — Герхард Рихтер, немски художник
1938 година — Минчо Празников, български синоптик
1940 година — Джон Максуел Кутси, южноафрикански публицист, Нобелов лауреат през 2003 година
1943 година — Джо Пеши, американски артист
1943 година — Джоузеф Стиглиц, американски икономист, Нобелов лауреат през 2001 година
1945 година — Мия Фароу, американска киноактриса
1947 година — Карла дел Понте, швейцарска юристка
1948 година — Антонио Санини, испански рали водач
1948 година — Константин Пуликовски, генерал-лейтенант от Руските въоръжени сили
1950 година — Антоний Генов, български артист († 2006 г.)
1959 година — Али-Бен Бонго, габонски политик
1963 година — Брайън Грийн, американски физик
1973 година — Светлана Богинская, съветска гимнастичка
1974 година — Жорди Кройф, холандски футболист
1975 година — Димитър Дочев, български шахматист
1976 година — Чарли Дей, американски артист
1979 година — Джан Дзъи, китайска актриса
1979 година — Ирина Слуцкая, съветска фигуристка
1983 година — Димитър Рангелов, български футболист
1996 година — Джими Бенет, американски артист
1981 година — Том Хидълстън, английски артист

Починали

1450 година — Агнес Сорел, френска благородничка (* ок. 1420)
1640 година — Мурад IV, султан на Османската империя (* 1612 г.)
1881 година — Фьодор Достоевски, съветски публицист (* 1821 г.)
1897 година — Димитър Ангелов, български свещеник (* ок. 1830 г.)
1905 година — Адолф декор Менцел, немски художник (* 1815 г.)
1909 година — Петко Горбанов, български държавник (* 1846 г.)
1920 година — Екатерина Ненчева, първата българска поетеса (* 1855 г.)
1944 година — Кирил Пърличев, бунтовник (* 1875 г.)
1957 година — Кирил Делирадев, български журналист (*?)
1957 година — Миклош Хорти, маджарски адмирал и държавен глава (* 1868 г.)
1961 година — Григорий Левенфиш, съветски шахматист (* 1889 г.)
1970 година — Итало Гариболди, италиански офицер (* 1879 г.)
1972 година — Николай Крилов, руски маршал (* 1903 г.)
1977 година — Сергей Илюшин, съветски авиоконструктор (* 1894 г.)
1978 година — Хулио Харамильо, еквадорски музикант (* 1935 г.)
1979 година — Денис Габор, унгаро-английски физик, Нобелов лауреат през 1971 година (* 1900 г.)
1981 година — Бил Хейли, американски рок музикант (* 1927 г.)
1984 година — Юрий Андропов, общоприет секретар на руската комунистическа партия (* 1914 г.)
1985 година — Атанас Илиев, психолог и мъдрец (* 1893 г.)
1996 година — Адолф Галанд, немски водач (* 1912 г.)
1999 година — Александър Гейщор, полски историк (* 1916 г.)
2000 година — Шобна Самарт, индийска актриса (* 1915 г.)
2001 година — Хърбърт Саймън, американски икономист, Нобелов лауреат през 1978 година (* 1916 г.)
2002 година — Принцеса Маргарет, сестра на английската кралица (* 1930 г.)

Празници

Италия — Празник на град Арича

Източник: Wikipedia