Офицерът Велизар Пеев обидил Фердинанд, но преобърнал историята на България СНИМКИ
Историята на вкусния млечен шоколад у нас е повече от любопитна. Един уволнен от княз Фердинанд български полковник – Велизар Пеев, прави първата фабрика за шоколад в София, която след време е пренесена в Своге.
Велизар Пеев
Пеев е роден през 1859 година в Чирпан, учи Военно учебно заведение в София и Военна академия в Санкт Петербург. Канят го да остане на работа в съветската войска, само че той избира де се върне у нас. Оглавява Шуменския гарнизон.
През 1884 година е командирован в Тула, с цел да се усъвършенства в оръжейното дело. Връща се в родината по неотложност – почнала е Сръбско-българската война и той се бие в отбраната на Видинския край.
Точно на Коледа 1885 година още веднъж е пратен в оръжейните фабрики в Тула, с цел да достави оръжие. След 5 години министър-председателят Константин Стоилов го командирова в австрийския град Щайер, с цел да оцени и одобри манлихеровите пушки за българската войска.
Пред младия полковник се открива блестяща военна кариера – става шеф на софийския боеприпас, а по-късно – пълководец на Първи артилерийски полк в Севлиево.
Следва непредвиден прелом в биографията му
Княз Фердинанд незаслужено обидил Велизар Пеев
На един церемониален церемониал княз Фердинанд насочва обидна забележка към полка и командира му. Велизар Пеев не е от безмълвните. Възразява непосредствено в очите на монарха: „ Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер! “.
Князът сумти, гневи се и не след дълго праща младия полковник в запаса.
Велизар Пеев е на 38 години, когато остава без работа. Трябва да си храни фамилията. Решава да употребява уменията си по фортификация, добити във Военната академия в Петербург.
Става бизнесмен на строящата се по това време южнобългарска паралелна линия от селата Герен, Пловдивско, до днешното Опълченец, Старозагорско. След като планът е спрян, стартира да прави мостове и пътища. В строителния бизнес обаче не му потръгва.
Тогава сменя изрично специалността си. На столичната ул. „ Ломска “ 14 отваря пекарна, където с изключение на първокласни хлебчета,
стартира да създава бисквити, локум и вафли
До това време на пазара на сладкиши преобладават бозата, салепът, саралията, шекерът и бялото сладко с вода. Заради локума, вафлите и бисквитите Велизар Пеев постоянно пътува из Европа – среща се с предписания, технологии и съоръжение.
Така попада и във заводи за шоколад. И взема решение, че точно това произвеждане може да се трансформира в рентабилен бизнес в България.
През 1900 година напуща пекарната в София и се цани за служащ в шоколадовата фабрика „ Сави Жан Жан “ в Париж. Целта му е да изучи занаята. На идната година се връща у нас с желанието да построи шоколадова фабрика.
Тръгва по банките с молба да му провиснал заем, а банкерите го гледат с подигравка. Но упоритият бизнесмен въпреки всичко получава някакъв заем, зарязва дребната пекарна и прави фабрика на кръстовището на днешните улици „ Екзарх Йосиф “ и „ Вашингтон “. Тя е открита на 7 ноември 1901 година Срещу обичайно възнаграждение кани от Париж занаятчия от фабриката „ Сави Жан Жан “.
Първите шоколадови произведения на Велизар Пеев всяват ужас измежду елементарните хора.
Фабрикантът получава писмо от недодялан преподавател, който го пита по какъв начин би трябвало да употребява шоколада – с лъскавата хартийка или без нея. Селски духовник го моли в писмо: „ Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, та да го опитаме “.
С доста старания Велизар Пеев съумява да развие и наложи бизнеса си. На него принадлежи новаторската за времето маркетингова концепция да пусне на пазара дребни шоколадчета, във всяко от които е вложил флагове на разнообразни страни. И оповестил във вестниците: „ Който събере цялата сбирка, печели 1 кг чист шоколад! “.
Започва да извършва и специфични поръчки. Една от тях е бонбониера в първокласна дървена кутия, наречена „ Царска “. И незаслужено афектираният от княз Фердинанд офицер става снабдител на шоколадови бонбони за Двореца!
Така са изглеждали индустриалните площи преди три десетилетия
Велизар Пеев открива два представителни магазина – единият до Централни хали, а другият – до „ Юнион клуб “.
Построява си луксозна къща с голям салон за посетители против днешния стадион „ Васил Левски “. През 1936-а в нея е гостувал и именитият бас Фьодор Шаляпин.
През 1922 година София към този момент се оказва тясна за възходящото шоколадово произвеждане. Пеев купува в Своге дребна фабрика за преправка на захар и прилежащия към нея двор. Там прави съвременно дружество. След две години го трансформира в фамилно акционерно сдружение, в което влизат двамата му сина – Велизар и Боян, и трите му дъщери – Евгения, Луиза и Маня.
Велизар Пеев, сходно на татко си, е приключил Военната академия в Санкт Петербург и командва българския флот в пристанището на Дедеагач, през днешния ден Александруполис. Като поема ръководството на фамилния бизнес, той построява и цехове за карбамид, нишесте и глюкоза. Избиран е за ръководител на Съюза на индустриалците и на Българската стопанска камара.
И третият Велизар, внукът, навлиза в фамилния бизнес. Той приключва машинно инженерство в Дрезден и става индустриален шеф. Едва 26-годишен, го сварва национализацията.
Настъпва поврат в фамилния бизнес и в живота на семейството. Годината е 1947-а. Фабриката е преименувана на „ Република “. Пееви са изгонени без право на обезщетение.
Кутиите с бонбони на фабриката преди 9 септември 1944 година са ефектни и красиви
Редят се с купони по опашки, с цел да си купят обикновени хранителни артикули, само че не губят наличие на духа. Изграденото от тях остава непроменено. До 1989 година фабриката в Своге работи с машините, купени през 1924 година
Историята има любопитно продължение в годините на демокрацията.
Братът на третия Велизар Пеев, Александър, емигрира в Канада. След 1992 година той стартира преписка с швейцарска компания с концепцията да я притегли за съучастник. В края на краищата швейцарците купуват фабриката, а за договорката Александър идва в Своге от далечния канадски град Сарния.
Дълбоко разчувствуван, той разпознава доста от служащите, които при емигрирането му са били още деца.
Източник: в. Труд
Велизар Пеев
Пеев е роден през 1859 година в Чирпан, учи Военно учебно заведение в София и Военна академия в Санкт Петербург. Канят го да остане на работа в съветската войска, само че той избира де се върне у нас. Оглавява Шуменския гарнизон.
През 1884 година е командирован в Тула, с цел да се усъвършенства в оръжейното дело. Връща се в родината по неотложност – почнала е Сръбско-българската война и той се бие в отбраната на Видинския край.
Точно на Коледа 1885 година още веднъж е пратен в оръжейните фабрики в Тула, с цел да достави оръжие. След 5 години министър-председателят Константин Стоилов го командирова в австрийския град Щайер, с цел да оцени и одобри манлихеровите пушки за българската войска.
Пред младия полковник се открива блестяща военна кариера – става шеф на софийския боеприпас, а по-късно – пълководец на Първи артилерийски полк в Севлиево.
Следва непредвиден прелом в биографията му
Княз Фердинанд незаслужено обидил Велизар Пеев
На един церемониален церемониал княз Фердинанд насочва обидна забележка към полка и командира му. Велизар Пеев не е от безмълвните. Възразява непосредствено в очите на монарха: „ Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер! “.
Князът сумти, гневи се и не след дълго праща младия полковник в запаса.
Велизар Пеев е на 38 години, когато остава без работа. Трябва да си храни фамилията. Решава да употребява уменията си по фортификация, добити във Военната академия в Петербург.
Става бизнесмен на строящата се по това време южнобългарска паралелна линия от селата Герен, Пловдивско, до днешното Опълченец, Старозагорско. След като планът е спрян, стартира да прави мостове и пътища. В строителния бизнес обаче не му потръгва.
Тогава сменя изрично специалността си. На столичната ул. „ Ломска “ 14 отваря пекарна, където с изключение на първокласни хлебчета,
стартира да създава бисквити, локум и вафли
До това време на пазара на сладкиши преобладават бозата, салепът, саралията, шекерът и бялото сладко с вода. Заради локума, вафлите и бисквитите Велизар Пеев постоянно пътува из Европа – среща се с предписания, технологии и съоръжение.
Така попада и във заводи за шоколад. И взема решение, че точно това произвеждане може да се трансформира в рентабилен бизнес в България.
През 1900 година напуща пекарната в София и се цани за служащ в шоколадовата фабрика „ Сави Жан Жан “ в Париж. Целта му е да изучи занаята. На идната година се връща у нас с желанието да построи шоколадова фабрика.
Тръгва по банките с молба да му провиснал заем, а банкерите го гледат с подигравка. Но упоритият бизнесмен въпреки всичко получава някакъв заем, зарязва дребната пекарна и прави фабрика на кръстовището на днешните улици „ Екзарх Йосиф “ и „ Вашингтон “. Тя е открита на 7 ноември 1901 година Срещу обичайно възнаграждение кани от Париж занаятчия от фабриката „ Сави Жан Жан “.
Първите шоколадови произведения на Велизар Пеев всяват ужас измежду елементарните хора.
Фабрикантът получава писмо от недодялан преподавател, който го пита по какъв начин би трябвало да употребява шоколада – с лъскавата хартийка или без нея. Селски духовник го моли в писмо: „ Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, та да го опитаме “.
С доста старания Велизар Пеев съумява да развие и наложи бизнеса си. На него принадлежи новаторската за времето маркетингова концепция да пусне на пазара дребни шоколадчета, във всяко от които е вложил флагове на разнообразни страни. И оповестил във вестниците: „ Който събере цялата сбирка, печели 1 кг чист шоколад! “.
Започва да извършва и специфични поръчки. Една от тях е бонбониера в първокласна дървена кутия, наречена „ Царска “. И незаслужено афектираният от княз Фердинанд офицер става снабдител на шоколадови бонбони за Двореца!
Така са изглеждали индустриалните площи преди три десетилетия
Велизар Пеев открива два представителни магазина – единият до Централни хали, а другият – до „ Юнион клуб “.
Построява си луксозна къща с голям салон за посетители против днешния стадион „ Васил Левски “. През 1936-а в нея е гостувал и именитият бас Фьодор Шаляпин.
През 1922 година София към този момент се оказва тясна за възходящото шоколадово произвеждане. Пеев купува в Своге дребна фабрика за преправка на захар и прилежащия към нея двор. Там прави съвременно дружество. След две години го трансформира в фамилно акционерно сдружение, в което влизат двамата му сина – Велизар и Боян, и трите му дъщери – Евгения, Луиза и Маня.
Велизар Пеев, сходно на татко си, е приключил Военната академия в Санкт Петербург и командва българския флот в пристанището на Дедеагач, през днешния ден Александруполис. Като поема ръководството на фамилния бизнес, той построява и цехове за карбамид, нишесте и глюкоза. Избиран е за ръководител на Съюза на индустриалците и на Българската стопанска камара.
И третият Велизар, внукът, навлиза в фамилния бизнес. Той приключва машинно инженерство в Дрезден и става индустриален шеф. Едва 26-годишен, го сварва национализацията.
Настъпва поврат в фамилния бизнес и в живота на семейството. Годината е 1947-а. Фабриката е преименувана на „ Република “. Пееви са изгонени без право на обезщетение.
Кутиите с бонбони на фабриката преди 9 септември 1944 година са ефектни и красиви
Редят се с купони по опашки, с цел да си купят обикновени хранителни артикули, само че не губят наличие на духа. Изграденото от тях остава непроменено. До 1989 година фабриката в Своге работи с машините, купени през 1924 година
Историята има любопитно продължение в годините на демокрацията.
Братът на третия Велизар Пеев, Александър, емигрира в Канада. След 1992 година той стартира преписка с швейцарска компания с концепцията да я притегли за съучастник. В края на краищата швейцарците купуват фабриката, а за договорката Александър идва в Своге от далечния канадски град Сарния.
Дълбоко разчувствуван, той разпознава доста от служащите, които при емигрирането му са били още деца.
Източник: в. Труд
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ