Загуби тестис на терена, умря на дербито, но бе първата...
Историята на Уилям " Дикси " Дийн е почтена за холивудски филм. В лентата ще има от всичко по доста, само че най-много невероятни обрати и случки. На 19 футболистът беше на прага сред живота и гибелта и лекарите се съмняваха, че ще проходи още веднъж, само че единствено година по-късно нападателят изведе тима си до купата, вкарвайки невероятни 60 гола през сезона.
Великият сър Мат Бъзби си спомняше с трогване какво е било да се изправиш против иконата на Евертън: " Играта против Дикси Дийн беше по едно и също време и невероятна, и кошмарна. Той беше удивителен състезател: с добър растеж, отлична физика, умел на терена с топка в краката и с чудесно наличие във въздушните дуели. "
***
Първият клуб на Дийн беше Транмиър от родния му Бъркънхед. Нападателят беше единствено на 16, когато заигра за него, а две години по-късно - след 27 гола в 30 мача за Роувърс - стартира наддаването за младежа. Нюкасъл, Арсенал, Уулвърхемптън и Хъдърсфийлд бяха единствено част от искащите да го имат, само че 18-годишното момче мечтаеше само за Евертън.
Когато " карамелите " узнаха за надарения си почитател, се свързаха с него, а Дикси пробяга пет километра до хотел " Уудсайд ", където бе подписан договорът. " Сините " взеха нападателя за три хиляди паунда. Една много солидна сума за младок през 1925-а.
Уилям беше най-щастливото момче в Ливърпул, само че не за дълго. Той се бе споразумял с Евертън да платят на родителите му 300 лири като бонус по прехвърлянето и съответната уговорка беше вписана в контракта му. Но се оказа, че в копието, подписано от Дийн, попадат единствено 30 паунда. Дикси апелира, само че от Футболната асоциация бяха безапелационни: " Подписал си за 30, значи са 30 ". Така му бе писано. Уилям преглътна разочарованието и продължи напред.
Не са доста оживелите записи, които по безапелационен метод да свидетелстват за качествата му, само че най-старите почитатели на " Гудисън " са чели и знаят доста за най-великия си нападател. Концентриран, борбен и машина за голове - това са главните му характерности.
Няма точна статистика какъв брой са асистенциите му, само че с изключение на необикновен изпълнител, Дикси е и футболист, който създава доста обстановки за съотборниците си. Летописците на британския футбол са уверени, че головите му подавания са не по-малко от 150. Попаденията му пък са 390 в 438 мача!
В златните му години бранителите не се церемоняха с Дикси Дийн и постоянно методите, с които го спираха, наподобяваха техники от бойните изкуства. Нападателят обаче отговаряше с ледено успокоение на ударите и ритниците и в никакъв случай не бе изпъден от терена по време на бележитата си кариери, даже и след след най-грозните провокации от страна на съперниковите бранители.
Освен това Дийн в никакъв случай не се унижаваше да показва болката, която изпитва или апелираше към съдията с гледище да предизвести изтезателите му. В мача против Олтрингъм, към момента като състезател на Роувърс, Дикси получи подобен злокобен ритник в деликатните елементи, че в последна сметка му бе отхвърлен единият тестис. Но още тогава се бе отказал да хленчи.
В първия си пълностоен сезон в Евертън Дийн вкара 32 гола в 38 мача и бързо си заслужи горещата обич на почитателите на " карамелите ".
Като вметка - нападателят изрично не харесваше прякора Дикси, с който влезе в историята, само че трябваше да се помири. Беше късно да промени песните на ентусиастите. Самият Дийн предпочиташе да го назовават Били, само че има ли значение?
През лятото на 1926 година се случи покруса, която съвсем постави край освен на кариерата, само че и на живота на младия нападател. Дикси Дийн, който возеше приятелката си на своя мотоциклет, се сблъска злокобно с различен моторист. Резултатът бе строшаване на челюстта, черепно-мозъчна контузия и 36-часова кома.
В един миг лекарите мислеха, че играчът няма да оцелее, а когато се разсъни, единомислещо взеха решение, че е безумство този човек да има вяра, че в миналото още веднъж може да се занимава със спорт. Противно на всички прогнози Дийн се възвърне бързо и единствено няколко месеца по-късно към този момент тренираше наедно със съотборниците си от Евертън. Завърна се през октомври, след което вкара 21 гола в 27 мача!
Дикси толкоз ловко играеше във въздуха, че съотборниците му се майтапиха, че са му оставили металната пластина в черепа след интервенцията. Подобни клюки бързо се разпространиха измежду футболните почитатели, макар обстоятелството, че шината беше свалена надалеч преди Дийн да се завърне на игрището.
А и какво би му помогнала тя? Но върви спори с почитателите.
Голът на Дикси във финала за ФА къп през 1933-та, когато Евертън завоюва трофея за първи път от съвсем три десетилетия, побеждавайки Манчестър Сити с 3:0, още веднъж удостовери славата на нападателя като един от най-хубавите играчи във въздуха.
Но да се върнем още веднъж към сезон 1927/28, който се трансформира във върхов в кариерата на Дикси Дийн. Нападателят съумя да вкара невероятните 60 гола, като сложи връх, който е настоящ и до през днешния ден, а тимът му стана първенец на страната.
Любопитното е, че през март Евертън изоставаше на четири точки зад водача в класирането Хъдърсфийлд, а измежду идните му мачове се открояваше дербито с Ливърпул - обичайно считано за най-трудния дуел за сезона.
Но " карамелите " демонстрираха същински темперамент и направиха серия от осем мача без проваляне, спечелвайки шест от тях. На 6 април Дийн записа дубъл в мача против Блекбърн (4:2), а Евертън се приближи на една точка до водача.
Знае се - всички топ нападатели се нуждаят от голямо самочувствие, нрав на спечелили и неотстъпчив темперамент. Чудовищно огромна отговорност се бе струпала върху плещите на един 21-годишен футболист, само че той притежаваше от всичко изброено в обилие и се оправи. Хъдърсфийлд от своя страна не устоя на натиска, натрапен му от блестящата игра на Евертън и Дикси и до края на април към този момент изоставаше с три точки. " Териерите " изгубиха от Астън Вила с 0:3 във основен миг и Евертън си обезпечи купата цели три кръга преди края.
Но интригата в шампионата не свърши дотук. Всички обсъждаха дали младият нападател на " карамелите " ще успее да счупи върха на Джордж Камсел от Мидълзбро, който означи 59 гола в предходната акция.
Дийн имаше 51 попадения при оставащи три мача, в които да усъвършенства достижението на Джордж. Девет гола изглеждаха прекалено много, само че букмейкърските къщи бяха претъпкани с искащи да заложат на това, че Дикси ще успее. И голмайсторът не разочарова тези, които бяха повярвали в него. В мача против Астън Вила (3:2) вкара два, а против Бърнли (5:3) - четири. Това означаваше, че в последния дуел за сезона против Арсенал, Дийн трябваше да се отличи най-малко с хеттрик, с цел да седне на голмайсторския престол.
60 хиляди фенове станаха очевидци на бързо попадение във вратата на " артилеристите " още в 5-ата минута на срещата, след което Дийн вкара още веднъж - от директен свободен удар в средата на първото полувреме. Секундите цъкаха непреклонно, а тези, които бяха заложили на него, нервно хапеха устните си. Осем минути преди края обаче Дикси означи трети и влезе вечно в историята. А печелившите размахваха фишовете в ръцете си.
***
Нечувана популярност се струпа върху 21-годишия състезател във времена, в които нямаше футбол по малкия екран, обществени мрежи и билбордове. Но всички в Англия познаваха Дикси, който с часове раздаваше подписи по улиците, когато имаше неблагоразумието да излезе, без да се дегизира. Дийн даже взе присъединяване в рекламната акция на цигарите Wix със слогана " Най-големият голмайстор на Англия счита усета им за великолепен ".
Но спортът не бе комерсиален. Всичко опираше до това кой е по-по-най на терена. Затова Арсенал на Хърбърт Чапман се опита да отмъкне звездата на Евертън, само че Уилям нямаше никакво желание да напуща обичания си отбор.
През идващите две години обаче настъпи рецесия при " карамелите " и през 1930 година тимът изпадна от елита. Но единствено два сезона по-късно, откакто се завърна в най-горния ешелон на английския футбол, още веднъж завоюва шампионската купа. Съществена роля за нея отново изигра Дикси Дийн, който вкара 35 гола в 38 мача през сезон 1931/32.
В същото време се случи случай, спечелил още популярност на нападателя, който към този момент носеше капитанската лента на ливърпулския клуб. През 1932-ра тимът трябваше да пътува за турне в Германия, която към този момент бе поела по пътя на нацистката идеология. Английските футболисти бяха помолени като жест на благосклонност да поздравяват локалните фенове с вдигната ръка - добре познатия нацистки привет.
Дийн обаче изрично отхвърли и убеди и другите да се възпротивят на директивата. " Да решат какво вършим - или да не упорстват за поздрава, или се отхвърляме от плануваните шест мача ", безапелационен бе той.
Германската преса наля още масло в огъня, публикувайки подигравателни карикатури на Дикси. Смееха му се поради прическата и фигурата. Не бяха познали - не му пукаше.
Нацистите даже се пробваха да повлияят на Евертън, търсейки за подпомагане Футболната асоциация на Англия, само че опитите им се провалиха. " Карамелите " изиграха турнето и записаха резултат 6:0 - шест мача и нула нацистки поздрава към публиката.
На идната година Дикси Дийн стана първата знамените " деветка " на британския футбол, когато във към този момент упоменатия край за ФА къп играчите за първи път излязоха на терена с номера на гърба. Евертън бе с тези от 1-ви до 11-и, а Манчестър Сити - от 12-и до 22-ри.
Дотогава Дикси Дийн към този момент беше почнал да се бори с травмите, които неизбежно го сполетяваха след грубостите на съперниците. И все пак, което направи за Евертън, управлението не го смяташе за легенда, каквато без подозрение към този момент бе за почитателите на " Гудисън ".
Когато младият Томи Лоутън беше показан като състезател на " карамелите " през 1937-а, Дийн му сподели: " Момче, ти пристигна тук, с цел да заемеш моето място. Ще направя всичко по силите си, с цел да ти оказа помощ. " Помогна му, само че не за дълго. След 12 години в клуба Дикси напусна и мина в Нотс Каунти. До края на кариерата си изигра още единствено 20-ина срещи, като най-после за малко бе състезател на Слиго Роувърс и Хърст (сега Аштън), където завърши футболният му път.
В Евертън се сетиха за героя си чак след 27 години, когато му проведоха бенефис. На терена излязоха символичните тимове на Англия и Шотландия, формирани от играчи на Евертън и Ливърпул. За разлика от шефовете - старите почитатели, децата и внуците им се поклониха на Дикси до земята и три десетилетия по-късно.
***
Известно време той притежаваше механа в Честър, само че тя изгоря при неизяснени условия и безпаричието го заставен да си търси работа. През последните години от живота си Дийн страдаше от тежки здравословни проблеми на белите дробове и кръвоносните съдове, а през 1976 година кракът му бе ампутиран поради тромбоза.
Въпреки влошеното си здраве, Дикси посети мърсисайдското дерби сред Евертън и Ливърпул през 1980-а, само че по време на мача умря от инфаркт на 73-годишна възраст.
На погребението му Бил Шенкли сподели: " Дами и господа, през днешния ден измежду великите хора, напуснали този свят, измежду които са Шекспир, Рембранд и Бах, се причисли още един - Дикси Дийн. "
Головата статистика на нападателя на Евертън е поразителна: 349 гола в 399 мача в шампионата, в това число 37 хеттрика. За ФА къп Дикси вкара 28 гола в 32 дуела, а през днешния ден във Висшата лига никой не може да се допре и до второто му най-хубаво достижение в границите на един сезон - 45. Въобще да не приказваме за безконечния му връх от 60 гола...
Приживе Уилям вярваше, че достижението му ще бъде усъвършенствано. Даже мечтаеше да види и да стисне ръката на нападателя, който ще го стори. Но евентуално ще минат още десетилетия, преди да се роди индивидът, който да смъкна от върха първата " деветка " на британския футбол.
Най-сигурният залог, че това ще се случи, е вечността.
Великият сър Мат Бъзби си спомняше с трогване какво е било да се изправиш против иконата на Евертън: " Играта против Дикси Дийн беше по едно и също време и невероятна, и кошмарна. Той беше удивителен състезател: с добър растеж, отлична физика, умел на терена с топка в краката и с чудесно наличие във въздушните дуели. "
***
Първият клуб на Дийн беше Транмиър от родния му Бъркънхед. Нападателят беше единствено на 16, когато заигра за него, а две години по-късно - след 27 гола в 30 мача за Роувърс - стартира наддаването за младежа. Нюкасъл, Арсенал, Уулвърхемптън и Хъдърсфийлд бяха единствено част от искащите да го имат, само че 18-годишното момче мечтаеше само за Евертън.
Когато " карамелите " узнаха за надарения си почитател, се свързаха с него, а Дикси пробяга пет километра до хотел " Уудсайд ", където бе подписан договорът. " Сините " взеха нападателя за три хиляди паунда. Една много солидна сума за младок през 1925-а.
Уилям беше най-щастливото момче в Ливърпул, само че не за дълго. Той се бе споразумял с Евертън да платят на родителите му 300 лири като бонус по прехвърлянето и съответната уговорка беше вписана в контракта му. Но се оказа, че в копието, подписано от Дийн, попадат единствено 30 паунда. Дикси апелира, само че от Футболната асоциация бяха безапелационни: " Подписал си за 30, значи са 30 ". Така му бе писано. Уилям преглътна разочарованието и продължи напред.
Не са доста оживелите записи, които по безапелационен метод да свидетелстват за качествата му, само че най-старите почитатели на " Гудисън " са чели и знаят доста за най-великия си нападател. Концентриран, борбен и машина за голове - това са главните му характерности.
Няма точна статистика какъв брой са асистенциите му, само че с изключение на необикновен изпълнител, Дикси е и футболист, който създава доста обстановки за съотборниците си. Летописците на британския футбол са уверени, че головите му подавания са не по-малко от 150. Попаденията му пък са 390 в 438 мача!
В златните му години бранителите не се церемоняха с Дикси Дийн и постоянно методите, с които го спираха, наподобяваха техники от бойните изкуства. Нападателят обаче отговаряше с ледено успокоение на ударите и ритниците и в никакъв случай не бе изпъден от терена по време на бележитата си кариери, даже и след след най-грозните провокации от страна на съперниковите бранители.
Освен това Дийн в никакъв случай не се унижаваше да показва болката, която изпитва или апелираше към съдията с гледище да предизвести изтезателите му. В мача против Олтрингъм, към момента като състезател на Роувърс, Дикси получи подобен злокобен ритник в деликатните елементи, че в последна сметка му бе отхвърлен единият тестис. Но още тогава се бе отказал да хленчи.
В първия си пълностоен сезон в Евертън Дийн вкара 32 гола в 38 мача и бързо си заслужи горещата обич на почитателите на " карамелите ".
Като вметка - нападателят изрично не харесваше прякора Дикси, с който влезе в историята, само че трябваше да се помири. Беше късно да промени песните на ентусиастите. Самият Дийн предпочиташе да го назовават Били, само че има ли значение?
През лятото на 1926 година се случи покруса, която съвсем постави край освен на кариерата, само че и на живота на младия нападател. Дикси Дийн, който возеше приятелката си на своя мотоциклет, се сблъска злокобно с различен моторист. Резултатът бе строшаване на челюстта, черепно-мозъчна контузия и 36-часова кома.
В един миг лекарите мислеха, че играчът няма да оцелее, а когато се разсъни, единомислещо взеха решение, че е безумство този човек да има вяра, че в миналото още веднъж може да се занимава със спорт. Противно на всички прогнози Дийн се възвърне бързо и единствено няколко месеца по-късно към този момент тренираше наедно със съотборниците си от Евертън. Завърна се през октомври, след което вкара 21 гола в 27 мача!
Дикси толкоз ловко играеше във въздуха, че съотборниците му се майтапиха, че са му оставили металната пластина в черепа след интервенцията. Подобни клюки бързо се разпространиха измежду футболните почитатели, макар обстоятелството, че шината беше свалена надалеч преди Дийн да се завърне на игрището.
А и какво би му помогнала тя? Но върви спори с почитателите.
Голът на Дикси във финала за ФА къп през 1933-та, когато Евертън завоюва трофея за първи път от съвсем три десетилетия, побеждавайки Манчестър Сити с 3:0, още веднъж удостовери славата на нападателя като един от най-хубавите играчи във въздуха.
Но да се върнем още веднъж към сезон 1927/28, който се трансформира във върхов в кариерата на Дикси Дийн. Нападателят съумя да вкара невероятните 60 гола, като сложи връх, който е настоящ и до през днешния ден, а тимът му стана първенец на страната.
Любопитното е, че през март Евертън изоставаше на четири точки зад водача в класирането Хъдърсфийлд, а измежду идните му мачове се открояваше дербито с Ливърпул - обичайно считано за най-трудния дуел за сезона.
Но " карамелите " демонстрираха същински темперамент и направиха серия от осем мача без проваляне, спечелвайки шест от тях. На 6 април Дийн записа дубъл в мача против Блекбърн (4:2), а Евертън се приближи на една точка до водача.
Знае се - всички топ нападатели се нуждаят от голямо самочувствие, нрав на спечелили и неотстъпчив темперамент. Чудовищно огромна отговорност се бе струпала върху плещите на един 21-годишен футболист, само че той притежаваше от всичко изброено в обилие и се оправи. Хъдърсфийлд от своя страна не устоя на натиска, натрапен му от блестящата игра на Евертън и Дикси и до края на април към този момент изоставаше с три точки. " Териерите " изгубиха от Астън Вила с 0:3 във основен миг и Евертън си обезпечи купата цели три кръга преди края.
Но интригата в шампионата не свърши дотук. Всички обсъждаха дали младият нападател на " карамелите " ще успее да счупи върха на Джордж Камсел от Мидълзбро, който означи 59 гола в предходната акция.
Дийн имаше 51 попадения при оставащи три мача, в които да усъвършенства достижението на Джордж. Девет гола изглеждаха прекалено много, само че букмейкърските къщи бяха претъпкани с искащи да заложат на това, че Дикси ще успее. И голмайсторът не разочарова тези, които бяха повярвали в него. В мача против Астън Вила (3:2) вкара два, а против Бърнли (5:3) - четири. Това означаваше, че в последния дуел за сезона против Арсенал, Дийн трябваше да се отличи най-малко с хеттрик, с цел да седне на голмайсторския престол.
60 хиляди фенове станаха очевидци на бързо попадение във вратата на " артилеристите " още в 5-ата минута на срещата, след което Дийн вкара още веднъж - от директен свободен удар в средата на първото полувреме. Секундите цъкаха непреклонно, а тези, които бяха заложили на него, нервно хапеха устните си. Осем минути преди края обаче Дикси означи трети и влезе вечно в историята. А печелившите размахваха фишовете в ръцете си.
***
Нечувана популярност се струпа върху 21-годишия състезател във времена, в които нямаше футбол по малкия екран, обществени мрежи и билбордове. Но всички в Англия познаваха Дикси, който с часове раздаваше подписи по улиците, когато имаше неблагоразумието да излезе, без да се дегизира. Дийн даже взе присъединяване в рекламната акция на цигарите Wix със слогана " Най-големият голмайстор на Англия счита усета им за великолепен ".
Но спортът не бе комерсиален. Всичко опираше до това кой е по-по-най на терена. Затова Арсенал на Хърбърт Чапман се опита да отмъкне звездата на Евертън, само че Уилям нямаше никакво желание да напуща обичания си отбор.
През идващите две години обаче настъпи рецесия при " карамелите " и през 1930 година тимът изпадна от елита. Но единствено два сезона по-късно, откакто се завърна в най-горния ешелон на английския футбол, още веднъж завоюва шампионската купа. Съществена роля за нея отново изигра Дикси Дийн, който вкара 35 гола в 38 мача през сезон 1931/32.
В същото време се случи случай, спечелил още популярност на нападателя, който към този момент носеше капитанската лента на ливърпулския клуб. През 1932-ра тимът трябваше да пътува за турне в Германия, която към този момент бе поела по пътя на нацистката идеология. Английските футболисти бяха помолени като жест на благосклонност да поздравяват локалните фенове с вдигната ръка - добре познатия нацистки привет.
Дийн обаче изрично отхвърли и убеди и другите да се възпротивят на директивата. " Да решат какво вършим - или да не упорстват за поздрава, или се отхвърляме от плануваните шест мача ", безапелационен бе той.
Германската преса наля още масло в огъня, публикувайки подигравателни карикатури на Дикси. Смееха му се поради прическата и фигурата. Не бяха познали - не му пукаше.
Нацистите даже се пробваха да повлияят на Евертън, търсейки за подпомагане Футболната асоциация на Англия, само че опитите им се провалиха. " Карамелите " изиграха турнето и записаха резултат 6:0 - шест мача и нула нацистки поздрава към публиката.
На идната година Дикси Дийн стана първата знамените " деветка " на британския футбол, когато във към този момент упоменатия край за ФА къп играчите за първи път излязоха на терена с номера на гърба. Евертън бе с тези от 1-ви до 11-и, а Манчестър Сити - от 12-и до 22-ри.
Дотогава Дикси Дийн към този момент беше почнал да се бори с травмите, които неизбежно го сполетяваха след грубостите на съперниците. И все пак, което направи за Евертън, управлението не го смяташе за легенда, каквато без подозрение към този момент бе за почитателите на " Гудисън ".
Когато младият Томи Лоутън беше показан като състезател на " карамелите " през 1937-а, Дийн му сподели: " Момче, ти пристигна тук, с цел да заемеш моето място. Ще направя всичко по силите си, с цел да ти оказа помощ. " Помогна му, само че не за дълго. След 12 години в клуба Дикси напусна и мина в Нотс Каунти. До края на кариерата си изигра още единствено 20-ина срещи, като най-после за малко бе състезател на Слиго Роувърс и Хърст (сега Аштън), където завърши футболният му път.
В Евертън се сетиха за героя си чак след 27 години, когато му проведоха бенефис. На терена излязоха символичните тимове на Англия и Шотландия, формирани от играчи на Евертън и Ливърпул. За разлика от шефовете - старите почитатели, децата и внуците им се поклониха на Дикси до земята и три десетилетия по-късно.
***
Известно време той притежаваше механа в Честър, само че тя изгоря при неизяснени условия и безпаричието го заставен да си търси работа. През последните години от живота си Дийн страдаше от тежки здравословни проблеми на белите дробове и кръвоносните съдове, а през 1976 година кракът му бе ампутиран поради тромбоза.
Въпреки влошеното си здраве, Дикси посети мърсисайдското дерби сред Евертън и Ливърпул през 1980-а, само че по време на мача умря от инфаркт на 73-годишна възраст.
На погребението му Бил Шенкли сподели: " Дами и господа, през днешния ден измежду великите хора, напуснали този свят, измежду които са Шекспир, Рембранд и Бах, се причисли още един - Дикси Дийн. "
Головата статистика на нападателя на Евертън е поразителна: 349 гола в 399 мача в шампионата, в това число 37 хеттрика. За ФА къп Дикси вкара 28 гола в 32 дуела, а през днешния ден във Висшата лига никой не може да се допре и до второто му най-хубаво достижение в границите на един сезон - 45. Въобще да не приказваме за безконечния му връх от 60 гола...
Приживе Уилям вярваше, че достижението му ще бъде усъвършенствано. Даже мечтаеше да види и да стисне ръката на нападателя, който ще го стори. Но евентуално ще минат още десетилетия, преди да се роди индивидът, който да смъкна от върха първата " деветка " на британския футбол.
Най-сигурният залог, че това ще се случи, е вечността.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ