История на пушенето: Тютюн, канабис, опиум
Историята на тютюнопушенето датира от 5000 година прочие н. е. и стартира като част от шамански ритуали. Много антични цивилизации, като вавилонците, индийците и китайците, горят тамян като част от религиозните ритуали, както и израилтяните и по-късните католически и православни християнски църкви. Пушенето в Америка евентуално произлиза от церемониите по гoрeне на тамян ot шаманите, само че по-късно е признато за наслаждение или като обществена активност. Пушенето на тютюн, както и разнообразни халюциногенни опиати, се употребява за реализиране на транс като метод за основаване на контакт с духовния свят.
Вещества като канабис, рибени вътрешности, сушени змийски кожи и разнообразни пасти се постановат към пръчиците тамян от най-малко 2000 години. Опушването (дхупа) и огнените дарения (хома) се предписват в Аюрведата (система за грижа за здравето с корени в Индия) за медицински цели и се практикуват от най-малко 3000 години, до момента в който пушенето дхумрапана (буквално „ пиянство на пушек “) се практикува от най-малко 2000. Преди съвремието тези субстанции се употребяват през тръби, със стъбла с друга дължина.
Пушенето на канабис е постоянно срещано в Близкия изток преди идването на тютюна и е при започване на едно известно групово обществено деяние – пушенето на наргиле. Пушенето, изключително след въвеждането на тютюна, е значителен съставен елемент на мюсюлманското общество и просвета и се интегрира във значими обичаи като сватби и погребения и се интегрира в архитектурата, облеклото, литературата и поезията.
Пушенето на канабис е импортирано в Субсахарска Африка през Етиопия и източноафриканското крайбрежие от индийски или арабски търговци през 13 век или по-рано и се популяризира по същите търговски пътища като тези, по които идва кафето, произхождащи от планинските региони на Етиопия. Пуши се в протолули от тръби от калабаш с купички за пушене от теракота – явно етиопско откритие, което по-късно е пренесено в източна, южна и централна Африка.
Сведенията от първите европейски откриватели и конквистадори, стигнали до Америка, описват за ритуали, при които локалните свещеници пушат до толкоз висока степен на замайване, че е малко евентуално ритуалите да са лимитирани единствено до тютюн.
През 1612 година, 6 години след заселването на Джеймстаун, Джон Ролф се твърди, че е първият преселник, който сполучливо отглежда тютюн като просвета за обмен. Търсенето бързо нараства, защото тютюнът, именуван „ златния бурен “, съживява компанията Virginia от нейните несполучливи експедиции в търсене на злато в Америка. За да отговори на условията на остарелия свят, тютюнът се отглежда скорострелно, бързо изчерпвайки земеделската земя. Това става стимул за преместване на запад в непознатия континент, а също и за разширение на производството на тютюн.
Французин на име Жан Нико (от чието име произлиза думата никотин) вкарва тютюнa във Франция през 1560 година От Франция тютюнът се популяризира в Англия. Първият отчет, който документира потребата на растението, приказва за британски моряк в Бристол през 1556 година, който е забелязан да „ изпуска пушек от ноздрите си “. Подобно на чая, кафето и опиума, тютюнът е единствено едно от многото упойващи субстанции, които в началото се използват като форма на лекарство. Тютюнът е въведен към 1600 година от френски търговци в днешните Гамбия и Сенегал. В същото време пасажери от Мароко докарват тютюн в регионите към Тимбукту, а португалците придвижват стоката (и растението) в Южна Африка, установявайки известността на тютюна в цяла Африка, до 50-те години на 17 век.
Скоро след въвеждането му в Стария свят тютюнът става обект на чести рецензии от държавни и религиозни водачи. Мурад IV, султан на Османската империя (1623–40), е измежду първите, които се пробват да забранят пушенето, като твърди, че то е опасност за публичния морал и здраве. Китайският император Чунчжън издава декрет за възбрана на тютюнопушенето две години преди гибелта си и свалянето на династията Минг. По-късно манджурските владетели от династията Цин ще обявят тютюнопушенето за „ по-ужасно закононарушение, в сравнение с даже пренебрегването на пукотевица с лък “. В интервала Едо в Япония, някои от най-ранните тютюневи плантации са виждани от шогуна като опасност за военната стопанска система, като разрешават на скъпи аграрни земи да отидат за развъждане на опиати за отдих, вместо да се употребяват за засаждане на хранителни култури.
Религиозните водачи постоянно са измежду тези, които считат пушенето за аморално или искрено богохулно. През 1634 година патриархът на Москва и цяла Рус не разрешава продажбата на тютюн и проклева мъже и дами, които я подценяват, да им се разцепят ноздрите и да бъдат бичувани по гърбовете, до момента в който кожата им се отлепи. Западният църковен водач папа Урбан VII също осъжда пушенето в папска була от 1590 година Въпреки многото съгласувани старания, рестриктивните мерки и възбраните са съвсем навсякъде пренебрегнати. Когато с Джеймс VI, върл антипушач и създател на „ A Counterblaste to Tobacco “, се пробва да ограничим новата мода, като ползва голямото нарастване на налога от 4000% върху тютюна през 1604 година, това се оказва неуспех, защото Лондон има към 7000 тютюневи търговци до началото на 17 век. По-късно управниците осъзнават безполезността на възбраните за пушене и вместо това трансформират търговията и развъждането на тютюн в доходоносни държавни монополи.
Към средата на 17 век всяка огромна цивилизация е запозната с тютюна и в доста случаи към този момент го е въвела в своята просвета, макар опитите на доста владетели да анулират тази процедура със сурови санкции или санкции.
Тютюнът и канабисът са употребявани в Африка на юг от Сахара, сходно на други места по света, за поддържане на обществените връзки, само че също по този начин и за основаване на напълно нови. В днешното Конго в края на 19 век в е проведено общество, наречено Бена Диемба („ Хората на канабиса “). Bena Diemba са колективистични пацифисти, които отхвърлят алкохола и билковите медикаменти в интерес на канабиса.
Ръстът на тютюнопушенето остава постоянен до Гражданската война в Америка през 60-те години на 20 век, от която главната работна мощ минава от иго към елементарен наемен труд. Това, съчетано с смяна в търсенето, води до индустриализация на производството на тютюн и основаване на цигарата, каквато я знаем през днешния ден. Джеймс Алберт Бонсак, майстор, през 1881 година създава машина за ускорение на производството на цигари.
Машината за стесняване на Джеймс Алберт Бонсак
През 19 век практиката на пушене на опиат става необятно публикувана в Китай. По-рано опиумът е поглъщан единствено посредством перорална консумация и то единствено поради неговите лечебни свойства (като упойка). Наркотикът също е неразрешен в Китай някъде при започване на 18 век заради обществените проблеми, които предизвиква. Поради големия търговски дисбаланс обаче задграничните търговци стартират да вкарват опиат в Китай през кантон, за оскърбление на китайските управляващи. Опитите на китайския чиновник Лин Зексу да отстрани търговията довеждат до експлоадирането на Първата опиумна война. Поражението на Китай в Първата и Втората опиумни войни пък довежда до узаконяване на вноса на опиат в страната.
По-късно пушенето на опиат се популяризира посредством китайските имигранти и основава доста скандални опиумни бърлоги из китайските квартали към Южна и Югоизточна Азия, Европа и Америка. През втората половина на 19 век пушенето на опиат става известно в артистичната общественост в Европа, изключително в Париж – кварталите на художници като Монпарнас и Монмартър се трансформират в „ опиумни столици “.
