Троянският кон
Историята на Троянския кон, благодарение на който тридесет воини на Одисей попаднали вътре в Троя, е поучителна – тъй като ни сочи освен коварството на нападателите, само че и наивността на бранителите. Ала историците до ден-днешен към момента спорят дали изобщо е имало такъв кон.
Древноримският стихотворец Вергилий (70 година прочие Хр. – 19 година прочие Хр.), който живял по време на ръководството на император Октавиан Август, написал епичната поема „ Енеида “, разказваща за странстванията на троянския боец Еней от Троя до Италия. Самата Троянска война се състояла към 1100 години преди епохата на Вергилий.
Редица историци считат, че всичко написано от поета той е намерил в надеждни исторически източници. Независимо обаче дали е по този начин, в последна сметка неговото поетично удостоверение за нещастието на Троя влезнало в международната история – а фразата „ троянски кон “ станала нарицателна. Не на последно място, тъй като военната ловкост с дървения кон съкрушила цитадела, която цялата войска на цар Агамемнон не могла да превземе в продължение на 10 години.
Преди сякаш „ да вдигнат “ обсадата, гърците уведомили троянците, че дървеният кон, който са построили, е знак на мир и жертвоприношение към богинята Атина. И до момента в който той стои в Троя, те няма да атакуват града. Синон, братовчед на Одисей, който сякаш бил минал на страната на троянците, им разказал това.
Съдейки по наличните описания, Троянският кон бил висок 7.6 метра и необятен към 3. Моделът, който построили в наши дни, тежал към 2 тона и побирал най-много двадесет мъже със приблизително телосложение. Били нужни 40 души, с цел да бутат тази структура върху намазани с масло трупи. Най-вероятно в древността, в случай че въобще цялата история е вярна, е бил издигнат дървен път, защото доста специалисти се съмняват, че Троянският кон е имал колела. Историкът Давид Рол дори счита, че в крепостната стена е бил продънен отвор, през който е било допустимо да се влачи дървен кон с посочените размери. Върху коня имало надпис: „ В чест на Атина “, та богинята да пази гръцките кораби на път за дома.
Но би трябвало да се има поради, че този кон не бил докаран в Троя незабавно след, като гръцките кораби изчезнали в далечината. За да се извърши подготвителната работа, са били нужни най-малко няколко дни. Ако бойците на Одисей в действителност се криели в сходна дървена структура, евентуално им е било много мъчно. Само като си помислим, че човек има и физиологични потребности – чието облекчаване, апропо, трябвало да се прави неусетно от троянците.
Докато гърците се задушавали в корема на коня, в града решавали ориста му. Много поданици считали, че тази жертва трябвало да бъде изгорена. Сред тях била и пророчицата Касандра, която, сочейки с ръка към коня, споделила, че там има скрити воини. Троянският сановник Лаокоон хвърлил копие към дара на гърците и призовал троянците да не имат вяра на враговете: „ Страхувайте се от данайците даже, когато носят блага! “. Скоро, съгласно легендата, той и двамата му синове били удушени от морски змии.
Късно през нощта гърците, водени от Одисей, излезли от „ подаръка “ и отворили портите на града. Троя паднала измежду пожари и разюздана вакханалия на спечелилите. Еней, един от дребното, които се избавили, разказал на света за измяната на гърците и наивността на троянците. Но имало ли е в действителност „ троянски кон “?
Римският странник и академик Павзаний, живял през II в., написа в книгата „ Описание на Гърция “, че конят съществувал в реалност – само че това не било подарък, а стенобоен таран, който троянците завладели по време на последния взлом и откарали в града, с цел да не бъде употребен повече за разрушение на стените. Но вътре в него се криели неколцина гърци, които не били видяни в паниката.
Има и друга версия. По това време съществувала известна фраза: „ Робите-гребци в трюма на транспортен съд се усещат, като че ли са в търбуха на кон “ – по този начин описвали мрака и теснотията, в които гребели нещастниците. Може би това е бил един от изоставените от гърците кораби, в който дебнели бойците на Одисей. Троянците пък решили да докарат кораба до пристанището, с цел да го поправят.
А немският археолог Хайнрих Шлиман обаче, участник в разкопките по места, където можело да се намира Троя, напряко се съмнява, че изобщо е имало гръцка блокада. Във всеки случай, при издирванията си той не съумял да откри нито едно острие на гръцка стрела или копие.
По принцип, военните във всички столетия са употребявали трикове, сходни на „ троянския кон “. Така, да вземем за пример, в другата велика поема на Омир – „ Одисея “, се споделя по какъв начин гръцките странници избягали от циклопа Полифем, скрити под търбусите на овце.
Преобличането в униформата на съперника, с цел да се проникне във вражеския лагер или, в противен случай, да се избяга от него, е един от най-често срещаните военни трикове. В историята има доста такива случаи. Например, част от съветските войски напуснали обсадената Нарва през 1704 година, като се преоблекли в униформите на починалите по време на офанзивите шведи. През 1812 година пък отрядите на фамозния Денис Давидов много постоянно се обличали в униформите на разнообразни наполеонови полкове, приближавали се до врага и го нападали ненадейно.
Да не приказваме за актуалните шпиони, които употребяват всевъзможни трикове, с цел да се вметнат в „ неприятелския стан “ и да нанесат какъв брой се може повече вреди. Така, че „ троянски коне “ е имало и, по всяка възможност, ще се употребяват и отсега нататък.
–
