Това Е Българският Мобилен Телефон, Направен През 1964, “Пропадналият Социализъм” Изпреварил Запада С Десетилетия! Снимки!
Историята на техниката е удивителна област! Едно надзъртане в старите архиви може да отнесе с десетилетия обратно визията ни за познати предмети и събития. А най-интересно е, когато виждаме, че обещано откритие е изчезнало, само че въпреки всичко в миналото то е съществувало.
През 1964 година в България едно се ражда едно забавно устройство. В Изследователския институт по електропромишленост в София надареният инж. Христо Бъчваров конструира първия в България портативен джобен телефон, който разрешава когато и да е да избирате клиенти от градската телефонна мрежа. Разглеждайки метода му на деяние и приложимост, съвсем можем да го назовем първият български GSM.
„ Почти “, защото GSM стандартът е разработван след 1982 година и е патентован през 1991. Но даже и по този начин, не е безинтересно да се узнае историята на първия български мобилен телефон.
Какво съставлява той и по какъв начин работи? Това е дребен безжичен уред, екипиран с дребен радиопредавател, който излъчва към особено устройство, инсталирано или към градската телефонна централа, или към обособен телефонен пост. Устройството РАТЦ-6 приема радиовълните, преобразува ги в електрически импулси и Ви свързва с телефонния клиент. Говорете!
Както виждаме от фотосите, джобният телефон има типичната за своето потомство шайба за набиране на номерата. Под нея се намира железна мрежа, под която се крие смесен микрофон-високоговорител. Преди да започнете диалог, е належащо да изтеглите телескопичната антена, чиято дължина доближава до 30-ина см.
Устройството се зарежда от батерия, който му разрешава до 20 часа работа в режим на диалог. За да може да се носи умерено и комфортно, се е носел в железна кутия с кожен калъф с каиш. Напъхан в нея, телефонът наподобява на елементарен любителски фотоапарат.
По това време разработваните в чужбина радиотелефони съставляват или елементарни портативни радиостанции, или (по-често) единствено дребни транзисторни радиоприемници c стеснен радиус на деяние, които притежателят може да употребява единствено за входящо повикване. Тъй като този джобен телефон носи номера на стационарния телефонен пост, с който го свързва устройството РАТЦ-6, домашният клиент може да избира различен, който носи портативното устройство у себе си и е излязъл из града да вземем за пример. Налице са били и голям брой други приложения, тъй като към единствено един телефонен пост е можело да се свържат до 15 такива портативни радиотелефончета.
Джобната джаджа е имала два разновидността. В направения през 1964 година първообраз мощността на потребления радиопредавател е ограничавала радиуса на връзка до 12 км, само че по-късно е създаден и модел с по-мощен радиопредавател, който да усили обсега до 50-60 км.
Този безжичен телефон е откривал забележителни благоприятни условия за индивида отпреди половин век. Големи са били упованията за приложението на апарата в предаването на спортни надпревари, координацията сред работещи навън и така нататък Той е демонстриран на профилираната интернационална галерия Инфорга`65.
Една година по-късно, на друго сходно ревю (Интероргтехника`66) България демонстрира и мобилните телефони РАТ-0,5 и АТРТ-0,5, предопределени за връзка сред заетите на строителна площадка и в енергетиката. При тези устройства обаче към един пост могат да се свържат най-вече 6 безжични джобни апарата. Към средата на 70-те към този момент бил издигнат и изпитателен комплекс с инсталация за национална система за мобилни връзки (т.н. „ национална система за радиовръзка “), само че след 1977 година работата в тази посока стопира.
За страдание, нямаме данни мобилните телефони на инж. Бъчваров да са било всеобщо създавани. Може да се допусна, че ориста им e била същата като нa дocтa дpyги изпреварили времето си български механически достижения в интервала до 1990 година – нe ce e намерило задоволително предпочитание да бъде преодоляна рутината при производството нa от дълго време познати и отработени устройства.
Автор: Антон Оруш
Медиабрикс БГ
През 1964 година в България едно се ражда едно забавно устройство. В Изследователския институт по електропромишленост в София надареният инж. Христо Бъчваров конструира първия в България портативен джобен телефон, който разрешава когато и да е да избирате клиенти от градската телефонна мрежа. Разглеждайки метода му на деяние и приложимост, съвсем можем да го назовем първият български GSM.
„ Почти “, защото GSM стандартът е разработван след 1982 година и е патентован през 1991. Но даже и по този начин, не е безинтересно да се узнае историята на първия български мобилен телефон.
Какво съставлява той и по какъв начин работи? Това е дребен безжичен уред, екипиран с дребен радиопредавател, който излъчва към особено устройство, инсталирано или към градската телефонна централа, или към обособен телефонен пост. Устройството РАТЦ-6 приема радиовълните, преобразува ги в електрически импулси и Ви свързва с телефонния клиент. Говорете!
Както виждаме от фотосите, джобният телефон има типичната за своето потомство шайба за набиране на номерата. Под нея се намира железна мрежа, под която се крие смесен микрофон-високоговорител. Преди да започнете диалог, е належащо да изтеглите телескопичната антена, чиято дължина доближава до 30-ина см.
Устройството се зарежда от батерия, който му разрешава до 20 часа работа в режим на диалог. За да може да се носи умерено и комфортно, се е носел в железна кутия с кожен калъф с каиш. Напъхан в нея, телефонът наподобява на елементарен любителски фотоапарат.
По това време разработваните в чужбина радиотелефони съставляват или елементарни портативни радиостанции, или (по-често) единствено дребни транзисторни радиоприемници c стеснен радиус на деяние, които притежателят може да употребява единствено за входящо повикване. Тъй като този джобен телефон носи номера на стационарния телефонен пост, с който го свързва устройството РАТЦ-6, домашният клиент може да избира различен, който носи портативното устройство у себе си и е излязъл из града да вземем за пример. Налице са били и голям брой други приложения, тъй като към единствено един телефонен пост е можело да се свържат до 15 такива портативни радиотелефончета.
Джобната джаджа е имала два разновидността. В направения през 1964 година първообраз мощността на потребления радиопредавател е ограничавала радиуса на връзка до 12 км, само че по-късно е създаден и модел с по-мощен радиопредавател, който да усили обсега до 50-60 км.
Този безжичен телефон е откривал забележителни благоприятни условия за индивида отпреди половин век. Големи са били упованията за приложението на апарата в предаването на спортни надпревари, координацията сред работещи навън и така нататък Той е демонстриран на профилираната интернационална галерия Инфорга`65.
Една година по-късно, на друго сходно ревю (Интероргтехника`66) България демонстрира и мобилните телефони РАТ-0,5 и АТРТ-0,5, предопределени за връзка сред заетите на строителна площадка и в енергетиката. При тези устройства обаче към един пост могат да се свържат най-вече 6 безжични джобни апарата. Към средата на 70-те към този момент бил издигнат и изпитателен комплекс с инсталация за национална система за мобилни връзки (т.н. „ национална система за радиовръзка “), само че след 1977 година работата в тази посока стопира.
За страдание, нямаме данни мобилните телефони на инж. Бъчваров да са било всеобщо създавани. Може да се допусна, че ориста им e била същата като нa дocтa дpyги изпреварили времето си български механически достижения в интервала до 1990 година – нe ce e намерило задоволително предпочитание да бъде преодоляна рутината при производството нa от дълго време познати и отработени устройства.
Автор: Антон Оруш
Медиабрикс БГ
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ