Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера. 

„ Франция, армията, главнокомандващият, Жозефин “ – с тези четири думи, изречени със сетни сили, на 5 май, 1821 година, към 17:49 ч. приключва живота на Наполеон Бонапарт. През живота си той изрича доста и паметни слова. Под Пирамидите в Гиза, той сочи на мъжете си преди идната борба с египетските мамелюци и им извиква „ Господа, от върха им ни гледат 40 века история! “ Запитан за смисъла на властта, дава отговор „ Властта е моя държанка, борил съм се прекомерно дълго за нея и няма да я отстъпя никому. “ И макар всички помпозни слова, над 50 000 написани писма и стотици хиляди подписани документа, най-после всичко се свежда до Франция, армията и Жозефин.

Наполеон Бонапарт е роден на 15 август 1769 година в Аячо, столицата на о. Корсика, където неговото семейство – Буонапарте, има фамилна къща. Баща му Карло е почитан правист и правоприемник на дребна благородническа фамилия от Тоскана. Майка му Летиция е потомка на благороднически жанр от Милано, заселил се в Корсика през XVI в. Общо, фамилията има 12 деца, от които три умират в ранна възраст, а две са мъртвородени. Останалите седем деца оцеляват до зрелост и с помощта на Наполеон, фамилията се влива в редиците на европейската аристокрация. 

Бонапарт израства в една типична провинциална среда – дребен град, огромен жанр, тесни фамилни връзки, консервативни средиземноморски нрави. В следствие, когато става прочут, за ранното му детство се описват стотици измислени анекдоти, някои от които откровено го забавляват, когато ги научава. Отделянето на истината от фикцията е мъчно, само че като цяло Наполеон израства будно, палаво дете, което постоянно си навлича бели с държанието си – прекомерно смело и от време на време прекомерно зряло за възрастта му. Той обожава по-големия си брат Жозеф и изпитва известна обвързаност към по-малките си братя и сестри, само че като цяло остава дистанциран от фамилията.

Това се дължи на обстоятелството, че прекомерно млад е изпратен във Франция да учи във военно учебно заведение. Наполеон бързо развива афинитет към математиката, балистиката и артилерийските дисциплини. Успоредно с това се учи да язди, да танцува, да се фехтова и да написа калиграфски. Спортът и обществените занимания не му се отдават изключително, само че за сметка на това му остава премного време, с цел да чете. Изчита всички антични разкази за борби, войни и популярност – животописите на Плутарх, „ Илиада “, „ Одисея “, трактатите на античните военни теоретици, а също и най-различни и по-близки до времето му авантюристичен романи и метафизичен трактати. Изследователите разказват като „ грабителски “ апетитът му към нови книги. По същото време развива интерес и към фикцията – чете легенди, фолклор, митове и приказки. Често остава уединено и мечтае по какъв начин сходно на героите от предишното води армии по краищата на познатия свят, печели борби и основава своя лична империя. 

Четенето и корсиканският му генезис, се оказват сериозна спънка в общуването с връстниците му, които му се подиграват и постоянно странят от него. Повечето му съученици в учебното заведение в Бриен са от по-богати и по-стари аристократични родове и това ясно проличава в метода, по който се държат с Наполеон. Той, от своя страна, развива нетърпимост към наследените трофеи и благосъстояние и стартира да има вяра, че привилегиите би трябвало да се печелят единствено със заслуги. Там където мнозина младежи биха изпаднали в меланхолия, Наполеон подхожда с дебелоглав и решителност. Издържа изпитите по точни науки с отличие, преборва историята и езиковите изпити, оправя се някак с физическите и на 16 години постъпва като кадет в Парижкото кралско военно учебно заведение, което приключва с отличие няколко месеца по-късно, след което е назначен като лейтенант в един от най-старите артилерийски полкове във Франция – Ле Фер (Железният полк).

Следвайки новото си систематизиране, Наполеон отпътува за град Валенс. Тук младежът се сблъсква непосредствено с войнишкото общество и нрави и е заставен да преразгледа доста от младежките идеали и мечти, които съпътстват ученическите му години. Попада на кадърни и съзнателни командири, които виждат гения му и го образоват на тънкостите на артилерийския поминък. През тези години Наполеон продължава да чете, стартира да написа прозаичност и памфлети и оформя своите възгледи за войнският дълг и чест. През 1785 година татко му Карло умира от рак на стомаха и Наполеон е пуснат за първи път да се прибере в Корсика и да види фамилията си – няколко от братята му още не са били родени, когато отпътува за Франция. 

В Корсика Наполеон се сблъсква с революционните хрумвания на локалния деятел и герой за самостоятелност Паскуале Паоли. Паоли взема Бонапарт под крилото си, само че скоро излиза наяве, че младежът е прекомерно упорит и самостоятелен за усетите на остарелия политик. Напрежението сред двамата се повишава в продължение а няколко години и най-после Паоли урежда Бонапарт да бъде пропъден от Корсика дружно с цялото си семейство. Междувременно, във Франция избухва Френската гражданска война, която вечно трансформира ориста на Наполеон, родната му страна и Европа.

Бонапарт прекарва ранните години от Революцията на Корсика, само че откакто със фамилията му са изгонени от острова, той се записва в постоянната войска на Републиката, с което стартира и военната му кариера. Първото му предопределение е при обсадата на град Тулон – значимо пристанище на Средиземно море, което е завзето от англичаните. По това време Франция води така наречен Война на Първата коалиция с по-голямата част от Европа и врагове застават по всички фронтове против младата република. Наполеон се показва чудесно при Тулон, а по-късно е назначен в генералния щаб на Армията на Италия – френските войски, воюващи към град Торино. Бонапарт е създател на сполучливата тактика, с която през 1794 година френските войски нанасят няколко решаващи провали на своите съперници – савойци и австрийци. 

През 1795 година Наполеон е отзован в Париж, където е назначен в Топографския отдел към държавното управление, виновен за обмисляне на военните интервенции по всички фронтове. През есента, при опит за роялистки прелом против държавното управление на Републиката, Наполеон поема контрола над артилерията, бранеща Париж и съумява да разпръсне бунтовническите сили, печелейки си чин генерал-майор и правото да командва всички вътрешни войски във Франция. Няколко месеца по-късно, Бонапарт е изпратен в Италия, където поема командването над Армията на Италия. На новата си позиция, Наполеон провежда огромна атака, с която разрушава савойските и австрийските войски и съумява да окупира съвсем цяла Северна Италия, гонейки австрийците към Тирол. Победите са съчетани и с персонално благополучие – през есента на 1795 година Наполеон се среща със своята бъдеща брачна половинка Жозефин Боарне – шест години по-голяма и майка на две попораснали деца, в която Бонапарт се влюбва. Двойката се дами през март 1796 година, няколко дни преди Наполеон да замине за фронта в Италия. Година по-късно, Бонапарт реализира дефинитивна победа над австрийските войски в Италия и подписва от името на Републиката мира от Кампо Формио, с което цяла Северна Италия минава под френско господство. 

След блестящите триумфи в Италия, Наполеон става политически неуместен за държавното управление и те съумяват да го пратят в Египет, където френските войски се пробват да изградят връзка сред Средиземно и Червено море, с цел да могат да нападат британските владения в Индия. Операцията се оказва цялостен неуспех, макар многото извоювани борби. Местното население се бунтува непрекъснато против християните, Османската империя става зложелател на Франция и султан Селим III изпраща войски в поддръжка на англичаните. За похлупак, английският флот, отпред с адмирал Нелсън, съумява изцяло да разгроми френските кораби в така наречен Нилска борба, с което действително се прекъсват връзките сред Франция и Египет.

Усещайки на къде духа вятъра, през август 1799 година Наполеон отпътува за Франция, изоставяйки своята войска в Египет на милостта на англичаните. Обратно във Франция, Бонапарт се свързва с група заговорници, недоволни от настоящата политическа система. На 9 ноември 1799 година, заговорниците провеждат прелом, с който разпускат двете камари на националното заседание и слагат отпред краткотрайно държавно управление, ръководено от трима консули. Като един от основните заговорници и индивидът, контролиращ армията, Наполеон взема позицията на Първи консул. Тук му се отваря опция за първи път да разкрие своя политически гений. На 24 декември е оповестена нова конституция на Франция, която дава голяма власт и малко спирачки за Първия консул. Наполеон съумява да си сътвори система, в която републиката на процедура става монархия, поддържайки една фасада за либералност и демократизъм. С този сполучлив ход, Бонапарт си развързва ръцете за поредност от политически, обществени и военни промени, с които трансформира цялостния образ на френското общество.

Наполеон основава първата в историята на Франция система от закони, която важи за цялата й територия. Постепенно, законодателните му промени са завършени в така наречен Наполеонов кодекс. Кодексът изиграва значима роля за събиране и класифициране на законите, признати по време на революцията и унищожаване на някои от считаните тогава за радикални практики и хрумвания. По този метод, Бонапарт по едно и също време удовлетворява желанието на народа за смяна, само че резервира огромна част от ползите на богатите търговци, занаятчиите и аристокрацията, които приветстват издигането на корсиканеца.

По отношение на администрацията, Наполеон приключва трансформацията на остарялата кралска администрация в нова, съвременна конструкция, която се грижи за реда и законите на локално равнище. Създадени са голям брой провинциални подразделения – департаменти и окръзи, в които локалните управляващи, директно подчинени на центъра, стартират доста по-редовно и прецизно да извършват своите функционалности. Това основава успокоение в провинциите, възприятие за ред и правда, което печели благосклонностите на локалното население в дребните градове и селата. Силната администрация е допълнена от постоянна полицейска работа, състояща се от градска полиция, жандармерия и митнически служби. Всичко това съществено редуцира контрабандата и престъпността в страната и подкрепя стабилизирането на стопанската система и селското стопанство. Подобряват се пощенските служби, отстраняват се таксите за артикули при транспорт сред другите провинции на Франция.

Наполеон отделя внимание и на армията. Старите тромави военни подразделения се заменят с нови, които са по-гъвкави и по-самостоятелни. В основа на армиите се трансформират корпусите и бригадите, които сплотяват надлежно по 20 000 и по 3 000 бойци. Наполеон залага на войска, която се движи бързо, нанася решителни удари на врага и не се бави с огромни обози. Ресурси, храна и пари се вземат главно от победените врагове, с което се щадят средствата на самата Франция. Старата система на назначение на аристократи е отстранена и сменена с издигане на хора по заслуги – към този момент и най-обикновеният редови войник може да стане военачалник, в случай че е задоволително съобразителен и съзнателен. 

Единственият минус в развиването на Наполеон е персоналният му живот. Още през 1796 година стартират изневерите сред него и Жозефин. Това се задълбочава съществено след 1800 година, когато Наполеон стартира все по-често да търси щастието в непознати прегръдки. До 1809 година когато се развеждат, Наполеон изневерява на Жозефин с десетки разнообразни дами, две от които му раждат противозаконни синове. Липсата на деца от Жозефин е употребена от Наполеон като предлог, с цел да изиска бракоразвод през декември 1809 година Три месеца по-късно, Бонапарт се дами за австрийската принцеса Мария Луиза, която му ражда през март 1811 година първият му и единствен легален правоприемник – Франсоа Наполеон. Въпреки това, Наполеон продължава с безразборните си изневери, търсейки нови дами на всички места, където пътува.

Докато във Франция страната се развива, а бракът му чезне, Наполеон стартира да води непрекъсната война с изменяща се коалиция от европейски страни, които желаят да го съкрушат и да върнат Луи XVIII на френския престол. През 1804 година, в опит да закрепи властта си, Бонапарт се афишира за император на Франция – купа, връчена му персонално от папа Пий VII. Веднага след коронацията, Наполеон стартира подготовка з война с Англия и Австрия. През есента и зимата на 1805 година французите разгромяват австрийските войски в Германия след победи при Улм и Аустерлиц. Същата есен англичаните печелят борбата при Трафалгар, което поставя завършек на фантазиите на Наполеон за инвазия на Острова. Вместо това, спри се концентрира против континенталните си съперници. През 1806 година французите разгромяват Прусия при Йена-Ауерщед, а през 1807 година руснаците са бити при Фридланд, което води до подписването на мира от Тилзит през юли 1807 година Франция е приета за най-силната страна в Европа – позиция, доказана от нова победа над Австрия през 1809 година

Континенталните сили са бити, само че Англия не се предава. През 1808 година Наполеон позволява грешката да окупира Испания, което се изражда в кървава партизанска война сред испанските сили и французите. През 1809 година англичаните, водени от херцог Уелингтън, се включват на испанска страна, освобождава окупираната от французите Португалия и стартират да громят френските войски. Докато обстановката в Испания се утежнява, Наполеон взема решение да нападне Русия, чийто държател Александър I от ден на ден се пробва да избяга от френската сфера на влияне, завършена след мира от Тилзит. Това води до инвазия в Русия през 1812 година, която приключва с злополука за Наполеон – от над 450 000 бойци, с които стартира акцията, в края й Наполеон разполага с не повече от 40 000 боеспособни. Примамени от съумяха на руснаците, Австрия и Прусия още веднъж се включват във войната с Франция. 

Френските войски са разгромени в борбата при Лайпциг, в която взе участие бойци от над 30 народности, което й носи прозвището „ Битката на народите “. Няколко месеца по-късно, съюзническите войски нахлуват във Франция. Наполеон провежда обезверена опозиция, само че е надвит и абдикира през април 1814 година Франция е върната на Бурбоните, а Наполеон е пратен в заточение на о. Елба. Скоро обаче излиза наяве, че европейските владетели желаят дефинитивно да се отърват от Бонапарт. Решен да не се дава, Наполеон бяга от Елба, връща се във Франция, смъква Луи XVIII и афишира възобновяване на Империята. В рамките на три месеца френските войски приготвят инвазия в Белгия, само че тя приключва с проваляне в борбата при Ватерлоо. Победен и потиснат, Наполеон още веднъж абдикира. 

Този път няма благосклонност – Бонапарт е изпратен на о. Св. Елена посред Атлантическия океан – на 2000 км от най-близката суша. Там ще прекара остатъка от живота си, разказвайки на своите пазачи и прислужници историята на своя живот, записана в следствие в няколко разнообразни записки, доста от които са издадени след гибелта му и се трансформират в бестселъри.  Наполеон умира през май 1821 година от нещо, определяно тогава като рак на стомаха, само че за което през днешния ден се знае че съставлява трайно натравяне с арсеник, евентуално проведено от тъмничарите. Достатъчно е да се знае че Наполеон е погубен от боязън на остров, далечен на 3 месеца корабоплаване от Европа, с цел да се разбере какво е било същинското му значение за политиката, обществото и военното дело на Стария свят. Шатобриан – конкурент и клеветник на Бонапарт, приключва описа си за него с думите „ със сетна въздишка излетя най-могъщият мирис, давал живот на човешката глина в цялата история “. Днес Наполеон е поп икона, воин на филми, книги, игри, песни и всевъзможен различен тип изкуство. Само научните проучвания, отдадени на живота му са над 10 000. В последна сметка, корсиканецът сбъдва детската си фантазия и името му се подрежда паралелно до кумирите на детството му – Александър Велики и Юлий Цезар.