Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Епохата на Средновековието е време на велики сражения, свещени войни и битка за управляващи и благосъстояния. В тези бурни времена мнозина построяват славата си върху труповете на своите врагове и руините на вражеските крепости. Същевременно, Средните епохи са епоха разкази за рицарска чест, достолепие и подвизи.

Любопитно е по какъв начин едни и същи исторически фигури се оказват по едно и също време зли тирани и дяволски изчадия, пратени от Бог (или Дявола, съгласно зависи кого питаш), с цел да санкционират смъртните и паралелно с това същите тези хора са помнени с доблестта, геройството и рицарската си чест. Ако би трябвало да се уточни един сборен облик, който да охарактеризира тази привидно непреодолима противоречивост, това без подозрение би трябвало да бъде Едуард от Уудсток – Черният принц на Уелс.

Учените и до ден сегашен спорят за произхода на псевдонима му. Според една версия, към този момент поотхвърлена от историците, „ Черният принц “ е название, даден поради оцветената в черно ризница, която Едуард обичал да носи в стълкновение. Друга версия споделя че прякорът е извоюван по бойните полета на Франция, където локалното население страда от набезите на „ този черен за народа ни принц “. Ситуацията стига до там, че на един гоблен, поръчан в средата на 1370-те години, Едуард и антуража му са изобразени като демони, безчинстващи из Франция.

В реалност, не съществуват модерни на Едуард извори, които да го назовават „ Черния принц “. За първи път прозвището се появява в тюдоровата литература през 1530-те години като част от историческите летописи, записани в това време. Несъмнено, прякорът употребен поредно от хронистите Джон Леланд (1530-те), Роджър Ашъм (1545 г.) и Ричард Графтън (1569 г.) се трансформира в известно наименование през XVI век и през 1595 година Едуард се появява като „ Черния принц “ в постановката Ричард II на Уилям Шекспир. В своето време обаче, Едуард остава прочут или като ‚Едуард от Уудсток‘ или със своята съществена купа – Принцът на Уелс.

Животът на най-прочутия военачалник в Средновековна Англия стартира на 15 юни, 1330 година в замъка Уудсток, от където идва и първото му название. Раждането му се оказва извънредно навременно за татко му Едуард III. Кралят, тогава едвам седемнадесетгодишен, се намира в комплицирана обстановка. През 1327 година, Едуард III се оказва марионетка в ръцете на майка си – кралица Изабела (наричана Френската вълчица) и нейният ухажор сър Роджър Мортимър, граф на Марш. Изабела дами сина си за младата Филипа от Ено – фламандска благородна девственица, чийто татко се съгласява да обезпечи военна поддръжка за кралица Изабела в подмяна на стопански привилегии за търговците от Ено. Използвайки тази армия и набиращата сили съпротива против брачна половинка й – Едуард II, кралица Изабела нахлува в Англия през 1327 година и отстранява мъжа си от трона. Едуард II абдикира в интерес на сина си, след което, най-вероятно, е погубен от хората на Изабела. Новият крал, едвам навършил четиринадесет, се оказва изцяло зависещ на политическата воля на майка си и на Мортимър. През 1330 година, раждането на първата рожба на Едуард и Филипа, дава на краля опция да провежда прелом, с който отстранява майка си като регент и персонално поема надзор над кралството. Тези събития са подкрепени и от тежкото военно и икономическо състояние на кралството. Финансите на страната са съществено разтърсени от несъответстващата политика на Едуард II, а войната против шотландците приключва с срамен мир (1328 г.), който Изабела и Мортимър са принудени да подпишат, откакто войските им са разгромени от крал Робърт Бурс.

Възкачването на Едуард III на трона се случва във време на коренна смяна в политическата конюнктура. Отстраняването на Мортимър разрешава на владетеля да избегне издигането на нов водещ благородник в кралството. Същевременно на трона в Шотландия се възкачва Дейвид II (1329-1371 г.) – петгодишният наследник на Робърт Брус. Франция също се намира в политическа рецесия, обвързвана с поредната гибел на чичовците на Едуард III. В тази конюнктура, кралят има опция да възвърне престижа на Англия, да разгроми Шотландия в поредност от борби сред 1331-1333 година и действително да наложи политическото си господство над целия остров Британия.

Именно в тази конюнктура на войни, походи, заприказва и дворцови интриги стартира своя живот Черния принц. Като първороден наследник и престолонаследник, Едуард от Уудсток получава допустимо най-хубавото за това време обучение. Същевременно, татко му се грижи да го приучи от дребен както на тънкостите на ръководството, по този начин и на военното изкуство. Едуард стартира подготовката си за рицар още от малко момче и в следствие израства като един от най-опитните бойци в Англия, печелейки не един или два шампионата.

Успоредно с уроците и упражненията по фехтовка и езда, Едуард от Уудсток е въведен в комплицирания парад на средновековна Англия. Баща му му поверява разнообразни постове и почетни позиции в кралството. Макар и непълнолетен, Едуард участва на съвещанията на кралския съвет и на няколко пъти е почетен „ Надзорник на кралството “, до момента в който татко му отсъства от столицата. Когато навършва 13 години, Парламентът и краля го издигат в ранг принц на Уелс – третия подред след Едуард III и Едуард II.

През 1346 година, Едуард слага началото на бурна и изпълнена с победи военна кариера, която обгръща остатъка от живота му. Още през 1337 година, крал Едуард III издига претенцията си за трона на Франция, откакто всичките му чичовци умират без директни наследници, а короната е дадена на братовчед му Филип VI Валоа. Първите девет години от войната минават без огромни сухопътни сражения. Английския флот съумява релативно рано да реализира предимство по море, което дава опция на Едуард III да изпрати войски на Континента в отбрана на своите владения в югозападна Франция – херцогство Гиена.

Ситуацията се променя през 1346 година, когато Едуард III повежда главните си войски в северна Франция. Армията му плячкосва Нормандия и нанася поредност от провали на локалните гарнизони на французите. В тези сражения Едуард от Уудсток  потвърждава на дело, че уроците и турнирните боеве не са били евтина режисура. Още  ненавършил 17, Черният принц е пръв в офанзивите на вражеските редици и бойниците на противниковите замъци. Уменията му са неоспорими и Едуард III посвещава сина си в рицарство. В ера, когато не малко престолонаследници печелят купите си по силата на рожденото право, принцът на Уелс печели рицарските си шпори на бойното поле.

Истинската популярност идва в края на август, 1346 година Основните британски и френски войски се срещат в борбата при Креси. Едуард командва десния фланг на армията. Типично в собствен жанр, забелязвайки комплициране във вражеските редици, принцът персонално повежда свитата си в офанзива. Сражава се през целия ден в една от най-горещите точки на сражението, неведнъж съвсем в обграждане. Когато някои от подчинените му вземат решение да изпратят молба за помощ до крал Едуард III, владетелят пита дали синът му е ранен.

Когато получава негативен отговор, кралят декларира „ Тогава дано продължи да се бори и да си заслужи рицарските шпори “. В последна сметка, борбата при Креси приключва с цялостна победа за англичаните. Баща и наследник се срещат в края на дни посред бойното поле и разменят поздрави. Няколко седмици по-късно, Едуард още веднъж е в челните редици по време на обсадата на град Кале. И този път англичаните реализират решителна победа, вследствие на която постановат контрола си над Ла Манша.

Избухването на Чумната зараза през 1348 година поставя завършек на военните дейности за няколко години напред. Едва през 1355 година, Едуард III се усеща задоволително убеден във опциите си, с цел да възобнови войната с Франция. Принцът на Уелс е изпратен отпред на компактна войска в Гаскония. Едуард от Уудсток опустошава френските владения в Аквитания и Гаскония, и претрупан с доста плячка се отдръпва за зимуване в британските владения в Гиена. На идната година, проектът на принца е да събере войските си, да прекоси цяла Франция и да се съедини с армиите на татко си, които оперират по това време в Нормандия.

Намеренията им са разгадани от френския крал Жан Добрия, който събира главните запаси на кралството си и построява забележителна по размер войска, която би трябвало да разгроми британските сили една след друга, преди да са съумели да се съединят. Черният принц не съумява да се добере до Нормандия, само че съумява да подмами френските войски в неизгодна за тях открита борба край Поатие (1356 г.). След близо половин ден на тежки сражения, в които принцът още веднъж е в челото на всяка британска офанзива, френските войски са разгромени, а крал Жан II попада в плен.

Едуард показва рицарското си държание и чест като оказва на пленения държател всички почести, почтени за един държател. Жан е отведен в Лондон като най-знатен заложник, а  по време на триумфалното шествие, Едуард язди паралелно със своя благороден пленник, като преднамерено избира малък черен кон за себе си, до момента в който Жан II, облечен напълно в бяло, язди великолепен бял жребец.

След блестящата победа, Едуард от Уудсток води договарянията с французите, приключили с мира от Бретини (1359 г.), в следствие от който Франция отстъпва обилни територии на англичаните, а Жан II се отхвърля от правото си на сюзерен над британските владения на Континента. Като самопризнание за заслугите му, Едуард III издига своя наследник в принц на Аквитания и Гаскония, предавайки тези богати територии в съвсем самостоятелно притежание на Черния принц. Уудсток е удовлетворен от такова развиване, тъй като има опция да раздаде земи и пари на всичките си правилни генерали и почитатели, които са се сражавали под знамената на принца при Поатие.

Времето да се наслаждения на купите и на брака си (сключен през 1361 г.) се оказва малко. През 1365 година Черният принц е замесен в кървавата революция, която раздира кралство Кастилия. Съдбата на испанската страна е значима за англичаните, защото дотогава кастилците са правилен съдружник на французите, а флотът им плячкосва британските пристанища на няколко пъти. Ако съумеят да слагат собствен човек на трона, англичаните ще могат изцяло да изолират Франция. Едуард събира мощна войска и нахлува в Кастилия от североизток, прекосявайки планинските проходи в Пиренеите.

Английските войски се оказват основни за успеха на крал Педро Кастилски над полу-брат му Енрике Трастамара в борбата при Нахера (3.IV.1367 г.) и последвалото възкачване на Педро на трона през лятото на същата 1367 година Освен славата, Черният принц се снабдява в Кастилия и с хронично заболяване (някои историци считат, че е дизентерия), от което не съумява да се излекува до края на живота си.

Веднага след успеха в Кастилия, Едуард още веднъж отпътува на война – този път в Аквитания и Гаскония, които се подвигат на протест против прекомерно тежките налози, които англичаните им постановат. Битките в централна Франция не престават три години, без да дадат съдбоносен превес на която и да е от двете страни. Едуард страда от непрекъснати пристъпи на заболяването си, които постоянно пречат даже да може да язди и се постанова да бъде пренасян с носилка. Въпреки това резервира бистрия си и прозорлив разум и реализира няколко победи над местни френски войски. По негова заповед град Лимож, който се предава на французите без пердах, в следствие е срутен, популацията му е брутално избити от англичаните. Това му действие и множеството хищнически походи, осъществени за сметка на френското население, безспорно способстват за построяването на облика на „ Черен принц “, наследен в по-късните летописи.

През последните години от живота си, Едуард от Уудсток все по-често е прикрепен на легло от хроничната болест, която прихваща в Кастилия. През 1371 година е сполетян и от фамилна покруса – умира първородният му наследник – Едуард от Ангулем. Като негов правоприемник остава по-младият му наследник Ричард, който в последна сметка ще наследи татко си като принц на Уелс през 1376 година, а по-късно и дядо си като крал на Англия през 1377 година Сломен от заболяването, Едуард Черния принц издъхва на 8 юни, 1376 година в двореца Уестминстър. Два месеца по-късно, балсамираното му тяло е публично заровено в катедралата в Кентърбъри, където гробът му стои и до през днешния ден, събирайки поклонници и фенове на войнската му кариера всяка година. По негова воля, на саркофага е гравирано:

„ Такъв, какъвто си ти през днешния ден, аз бях нявга. Такъв, какъвто съм в този момент, ще бъдеш някой ден и ти. Малко мислех за Смъртта, до момента в който още вдъхваше у мен Живота. Радвах се на безчет благосъстояния на земята – земи, домове, велико имане, коне, скъпоценности и злато. Но ето, на, в този момент съм в горестен плен на земната корав. Тленната ми хубост уви си отиде и погуби се плътта ми чак до кокал. “