Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

„ Мъже, всичко това, което слушате за това по какъв начин Америка не желае да се бие, че желае да остане отвън войната, е единствено една огромна камара конски фъшкии. Американците обичат да се бият. Всеки същински американец обича да усеща тръпката от сражението. Като деца, всички сте се възхищавали на най-точния мерач на топчета, на най-бързия бегач, на спортистите от огромната лига по бейзбол и на най-коравите боксьори. Американците обичат спечелилия и няма да търпят загубеняка. Американците постоянно играят за победа. Точно поради това, американците в никакъв случай не са губили и няма да изгубят война. Самата мисъл за загубата, е омразна за американците.

Битката е най-великата конкуренция, в която човек може да се включи. Тя изважда на показ всичко най-хубаво у индивида и заглушава недостатъците…Всеки човек се бои от първото си стълкновение. Ако някой ви каже, че не се опасява, значи е прокълнат измамник. Истинският воин е оня, който се бори макар че го е страх… Мъжът би трябвало постоянно да е нащрек, в случай че желае да продължава да диша. Ако не, някой немски кучи наследник ще се промъкне зад тила ви и ще ви пребие до гибел с чорап, цялостен с лайна…Армията е един тим. Тя яде, спи и се бие като тим. Приказките за самостоятелно мъжество са цялостни нелепости.

Главозамаяните копелета, които пишат публикации за сходни геройства, не схващат нищо от същинската война по този начин, както не схващат нищо от чукането…Няма място за страхливци в армията. Страхливците би трябвало да бъдат избивани като мухи. Ако страхливците се върнат вкъщи, те ще наплодят още страхливци. Храбреците ще народят още храбреци. Избийте страхливците, с цел да имаме нация от храбреци! “

С тези и още цветисти думи, на 5-ти юни, 1944 година, военачалник Джордж Патън се обръща пред 15 000 бойци от поставената под негово командване 3-та войска, на която следва да вземе присъединяване в интервенциите, планувани директно за след Десанта в Нормандия (6.6.1944 г.). Трета войска е формирана от нови наборници, които в огромната си част са минали само през базова военна подготовка и не разполагат с действителен опит. На Патън е дадена задачата да трансформира масата от новобранци в боеспособна, ефикасна мощ, на която висшото командване на Съюзниците разпорежда съществени очаквания за бърза победа в борбата за Франция.

Човекът, който изнася речта е висок, 59-годишен мъж, затъкнал в кобура на бедрото си револвер „ Смит и Уесън “, модел 1927 година с дръжка от слонова кост. Каската, която носи на главата си, е излъскана до искра, окичена с трите звезди на генерал-лейтенант. Обут е във високи кавалерийски ботуши, затъкнати в светли бричове. В ръка стиска камшик за езда, с който обича да акцентира главните тези в речите си. По време на интервенции носи подплатено кожено яке, при почетни събирания, каквато е срещата му с Трета войска, Патън е облечен в парадната си униформа.

Поръчва си особено оцветен длъжностен джип, на който логото на американската войска преднамерено е изобразено доста по-голямо, в сравнение с общоприетите машини. Возилото е снабдено със специфичен, интензивен клаксон, с който Патън известява за идването си от към километър. Импозантен, властнически, категоричен и тесногръд, Джордж Патън е един от най-запомнящите се генерали в цялата история на Съединени американски щати. За него са казани доста неща – някои положителни, други сериозни.

Това, което никой не отхвърля е куража му и отличните му тактически качества. Патън е измежду малцината генерали на толкоз високо равнище измежду Съюзниците, които „ си цапат ръцете “, водейки бойците си от първа линия. Това му печели обичта на мъжете му. Пиперливият му език и неналичието на мярка в изявления и дейности, го вършат пъклен неуместен за ПиАр-а на висшето командване. Това, от своя страна, постоянно му коства забележки и даже санкции. Лошото момче на американската войска остава в историята с прякора си „ Старите кръв и карантия “, защото постоянно изяснява на бойците си, че няма по какъв начин да се завоюва война без да се пролее кръв и да се разпилее карантия.

Джордж Патън III, именуван и Младши, се ражда на 11 ноември, 1885 година в Сан Габриел – предградие на Лос Анджелис. Семейство Патън е част от американския публичен хайлайф. Дядото – Джордж Патън I е боен от армията на Конфедерацията, достигнал до чин полковник. Баща му – Джон Патън II е правист, предприемач и държавник. Старшият Патън се издига до позиция на регионален прокурор на Лос Анджелис и първи кмет на град Сан Марино – през днешния ден едно от най-богатите обитаеми места в Съединени американски щати. Майката на Джордж Младши – Рут Уилсън, е щерка на Бенджамин Уилсън – вторият кмет в историята на Лос Анджелис и огромен локален бизнесмен.

Детството на Патън минава в благоденствие. Момчето живее в пространно имение, заобиколен от разкош и обилие. Единственият сериозен проблем, с който би трябвало да се бори, е неспособността му да се научи да написа и чете добре, която евентуално се дължи на някаква форма на дислексия – заболяване, което в края на XIX и началото на XX век занапред попада в полезрението на стеснен кръг учени. Въпреки компликациите, Патън съумява да се пребори отчасти с казуса си, не и без помощта на частните учители, които го образоват в дома му до 11-тата му година. До края на живота си, Джордж ще има компликация с писането и четенето, което го предизвика да импровизира с речите, които един ден ще държи по всякакви мотиви и да разчита на вродения си разсъдък и харизма.

Патън на летните олимпийски игри през 1912 година

Когато навършва 11, Патън е записан в частно класическо учебно заведение в Пасадена където прекарва 6 години. По това време Джордж развива жив интерес към военната история и чете голям брой типичен текстове, описващи живота на Ханибал, Сципион и Юлий Цезар, както и писания, отдадени на живота и кариерата на Наполеон Бонапарт. Успоредно с учението, Патън развива пристрастеност към ездата и я практикува постоянно, участвайки и в надпревари. На база на влечението му към спорта и военната история, младият Джордж елементарно избира своето бъдещо занятие – военната кариера.

В по-късни изявленията, Патън удостоверява, че в никакъв случай не е обмислял различен вид за себе си.  Навършвайки 17 години, Патън постъпва във Вирджинския боен институт – учебното заведение, приключено от татко му и дядо му. Макар да му се постанова съществено да се бори с писмените изпити и четенето, Джордж се показва чудесно на всички физически изпити и показва забележителна строева подготовка. По рекомендация на сенатор Томас Бард, през 1905 година Патън постъпва във военната академия Уест Пойнт.

Обучението му е проблематично предвид на проблемите му с писането и четенето. Заради ниския си триумф по математика се постанова да повтори първата си година. Това, което го крепи в академията са отличните му физически данни, достиженията в строевата подготовка и присъединяване му в спортните тимове по фехтовка и петобой. Вторият спорт се оказва непосредствен на сърце на Джордж. Резултатите му са толкоз положителни, че през 1912 година Патън се състезава в Олимпийските игри в Стокхолм като представител на Съединени американски щати, завършвайки 5-ти, незабавно след четиримата шведи, които печелят първите места.

Патън се дипломира от Уест Пойнт през 1909 година, 49-ти във випуск от 110 души. На идната година се дами за Биътрис Айер – щерка на огромен фармацевтичен предприемач, от която има три деца – две дъщери – Биътрис и Рут Елън и наследник – Джордж IV, който ще наследи военната кариера на татко си и ще се издигне до чин военачалник майор в американската войска през 1970-те.

Първото предопределение на Патън е във форт Шеридън, щата Илинойс, където Джордж впечатлява своите командири с дисциплината, която постанова и взискателността която демонстрира към подчинените си. Както стана дума, през 1912 година Патън показва Съединени американски щати на Олимпиадата в Стокхолм. Той взе участие в тогавашния петобой – тичане, пукотевица с револвер, фехтовка, плуване и езда. Веднага след присъединяване си, Патън отпътува за Франция, където получава в допълнение образование по фехтовка от един от най-хубавите оръжейни майстори в Европа – Шарл Клери. В резултат от образованието си, Патън основава нов дизайн за кавалерийските саби на американската войска, който е въведен публично на въоръжение под наименованието „ Кавалерийска сабя, модел 1913 “, само че остава в армейския диалект като „ Патънова сабя “.

През 1915 година, откакто преподава фехтовка с сан „ занаятчия на меча “ в 15 кавалерийски полк, Патън е причислен към 8-ми кавалерийски полк в Тексас. Използвайки персоналните си връзки, през 1916 година Патън си издейства позиция на персонален адютант на военачалник Джордж Пършинг (който по това време е благоприятен за сестрата на Патън – б.а.), с цел да вземе присъединяване в идната експедиция против мексиканския бандит Панчо Виля.

Патън е наясно, че пътят към високите чинове в армията минава през точно такива интервенции, които да му дадат късмет да се отличи на процедура. По време на гонка с мексикански бандити, Патън употребява поделение от три автомобила Додж, модел 1915 година, което се оказва първата моторизирана офанзива, осъществена в историята на американската войска. След къса престрелка разбойниците са премахнати, а Патън е нараснал в чин лейтенант.

Далеч по-значимо се оказва присъединяване му в Първата международна война. Патън Заминава за Европа през 1917 година като част от персоналния антураж на военачалник Пършинг, който е подложен отпред на всички американски войски. По време на престоя си във Франция, Патън минава през редица военни курсове, водени от опитни френски и английски офицери и генерали. По това време той развива жив интерес към най-модерната военна машина – танкът. Патън е причислен като един от главните танкови командири в сформиращия се американски танков корпус.

Патън във Франция

Джордж се образова по какъв начин да употребява новата бойна машина от пионерите на танковото дело и обръща особено внимание на логистичните процеси, свързани с използването на танковете. Начело на лично танково звено, Патън взе участие в поредност сражения през 1918 година, включително борбата при Сен-Михиел и последвалата Мез-Аргонска настъпателна интервенция. По време на боевете край градчето Шепи, Патън е ранен в крайници до момента в който нападна немско картечно гнездо, водейки своя отряд от 10 бойци и 1 танк от челна позиция. Дори и потърпевш, Патън остава на командна позиция в продължение на повече от час, до момента в който не е изведен от полесражението. След края на войната е награден с Кръст за заслуги, Медал за заслуги и Пурпурно сърце.

Междувоенният интервал се оказва напълно не по сърце за Патън. Макар да доближава оптимално кариерно развиване с сан полковник към оня миг (1939 г.), Патън усеща, че мирните години като че ли не са основани за него. Успява да завърже близко другарство с военачалник Дуайт Айзенхауер, а също и с военачалник Джордж Маршъл. Междувременно се прочува като избавя живота на няколко давещи се деца по време на една от обиколките си с яхта край Масачузетс. Служи на Хаваите, в Ню Йорк и Вашингтон.

Проповядва потребността от развиване на независим танков клон във военните сили на Съединени американски щати, само че политиците подценяват концепциите му. Годините на безучастие му се отразяват душевен – развива проблеми с алкохола и стартира скандална извънбрачна връзка с племенницата на брачната половинка си. За похлупак през 1938 година кракът му е строшен грубо след случай по време на езда. Патън съумява да се възвърне, само че развива плеврит, който остава като тежък здравословен проблем до края на живота му.

Началото на Втората международна война като че ли му вдъхва нов живот. Патън се сприятелява с военачалник Адна Чафи, считан за „ татко на американските танкови войски “. Двамата създават нова теория за развиване на бронетанковите сили на Съединени американски щати, която стартират да ползват при започване на 1940 година Патън е нараснал в военачалник Майор и към декември, 1940 година се оказва най-висшия пълководец на танкови сили в Съединени американски щати, откакто Чафи се отдръпва от командната позиция, защото е диагностициран с рак. Между януари 1941 и декември, 1942 година, Патън командва поредност от огромни танкови учения в разнообразни елементи на Щатите, подготвяйки силите си за идните интервенции в Северна Африка.

През 1943 година, Патън е трансфериран в Африка, където поема командването на Втори корпус, откакто последните са победени от Ервин Ромел в борбата при прохода Касерин. Патън има единствено 10 дни с цел да реорганизира поверените му войски. С категоричен фасон и липса на особена емпатия към недоволствата на подчинените си, покачвания в военачалник лейтенант Патън небрежно поставя в ред Втори корпус. По време на една от първите интервенции под негово командване, Патън инструктира подчинените си командири и офицер и – „ Очаквам загубите измежду офицерите в идната борба да са такива, че да покажат ясно, че сте вложили цялото си допустимо усърдие в завладяването на вражеските позиции! “.

Победите не закъсняват, а силите на Оста са изтласкани от стратегическия град Гафса. При последвалото нахлуване, американците са подложени на тежки въздушни офанзиви от Луфтвафе. Патън се обръща с искане за пояснение към английския маршал Конингам за какво RAF не са обезпечили съответно прикритие на силите му. Когато Конингам изпраща трима свои адютанти да договарят с Патън, командната палатка е обстреляна от противников изтребители.

Ефектът върху напъните на британците е мигновен, а в собствен жанр Патън разяснява „ Ако можех да схвана кои немски кучи синове направиха оня въздушен набег, щях да им изпратя медалите по пощата! “. След като ситуацията в Либия и Тунис е подсигурено, Патън предава командването на Втори корпус на своя зависещ Омар Брадли (бъдещ военачалник с пет звезди от армията на Съединени американски щати – б.а.) и отпътува за Казабланка, където Съюзниците стартират обмисляне на „ Операция Хъски “ – нашествието на Сицилия.

На 12 юли, 1943 година стартира и самата интервенция. Патън е подложен отпред на Седма войска на Съединени американски щати със задача да овладее централната част на Сицилия и да ликвидира италианските сили в северозападния завършек на острова. Успоредно с него, по източния бряг на Сицилия ще работят силите на Осма английска войска, отпред с военачалник Бърнард Монтгомъри. В рамките на към месец, Съюзниците организират нападателна акция, в която Монтгомъри и Патън безусловно се състезават кой пръв ще влезе със силите си в последната италианска цитадела на острова – Месина.

Американците, пришпорвани напред от своя неотклонен военачалник, съумява да овладеят Месина. Триумфът на Патън е цялостен, само че посред славата идва и общественото отчаяние. По време на среща с бойци, Патън обществено зашлевява пестник на двама американски военнослужещи, които претърпяват посттравматичен стрес. Епизодът бързо е подет от медиите и висшото командване, отпред с Айзенхауер, е насила да в профил Патън от командната му позиция.

Няколко месеца по-късно, Патън още веднъж е необходим поради своя опит и незаменими умения на тактическо и оперативно равнище. Джордж е възобновен като пълководец на Трета войска за идната интервенция в Нормандия. В хода на подготовката за бъдещите боеве, той държи поредност от речи пред новобранците, рекрутирани за фронта. Междувременно, в опит за заблуждение на германците, Патън е разгласен за пълководец на несъществуваща войска, която се чака да извърши десант против вражеските позиции край Кале. Тази „ призрачна войска “ е подплатена с поредност обществени прояви и изявленията в най-тиражираните английски медии, с цел да се сътвори чувство за меродавност. Германците се хващат на въдицата и оставят цяла една войска да пази Кале, вярвайки че точно Патън е генералът, на който Съюзниците разпореждат най-сериозни очаквания.

Втората половина на 1944 година минава в непрекъснато нахлуване на командваната от Патън Трета войска. Първоначално силите му спомагат за завземането на Бретан, след което са трансферирани на изток, настъпвайки в посока река Рейн. Офанзивните дейности на Патън водят до бързо нахлуване в дълбочина, само че Айзенхауер счита тактиката му за рискова и заповядва прекъсване на настъплението, за разрастване на съюзническите сили и в останалите направления на фронта, започващ от Атлантическия океан и достигащ река Мозел.

Забавянето вбесява Патън, който хвърля виновността за по-нататъшните си лимитирани триумфи към Мец на несъразмерното закъснение на настъплението и отхвърли на Айзенхауер да му обезпечи задоволително гориво. Едва в края на ноември силите на Патън влизат в Мец и не престават настъплението си в посока Люксембург. Това дава опция на германците да прегрупират силите си за една последна зимна контраатака.

В хода на Арденската атака от зимата на 1944 година, немските войски вършат опит за пробив на фронта в Източна Белгия и Люксембург. Първоначалните им триумфи са съществени, а американската 101-ва ВДВ дивизия е приклещена в Бастон. Известен за ситуацията, Патън небрежно оформя проект за избавяне дружно със своя щаб. Привикан на среща с Айзенхауер и Брадли, Айк задава въпроса „ какъв брой бързо може да мобилизираш три дивизии? “, на което Патън дава отговор с „ Веднага щом ме пуснеш да си потегли от тук “. Въпреки митингите на Айзенхауер, Патън съумява да активизира 133 000 бойци и техниката им за по-малко от 48 часа и да ги приведе в деяние на 21-ви декември. В резултат от бързите му дейности Бастон е избавен, а последната немска атака за цялата война е обречена на неуспех.

Патън е в дясно.

До края на войната, Патън взе участие в настъплението в Германия, а войските му залавят голям брой противников военнопленници. През април, 1945 година, за всичките си заслуги, Джордж Патън е създаден в чин военачалник (четири звезди – б.а.). Силите му не престават да настъпват, достигайки р. Елба в края на април. Специалистите пресмятат, че от Нормандия до Елба, Трета войска на Патън се бори непрекъснато в продължение на 281 дни и отвоюва над 220 000км2 територия. Отказано му е да бъде трансфериран за дейни дейности против Япония. Вместо това е назначен за боен шеф на Бавария, където командва Трета войска в ролята и за денацификация на провинцията. Когато и Япония капитулира през август, 1945 година, Патън написа в дневника си „ Завърши още една война, а след нея аз към този момент нямам изгода за този свят! “

Думите му се оказват оракулски. На 9-ти декември, по време на обиколка със щабната си кола, Патън катастрофира, откакто автомобилът му е ударен от американски боен камион. Всички останали в колата се отървават с леки травми, само че Патън е обиден откакто получава рани от разлетяло се парче стъкло и, както се оказва в следствие, увреждане на белия дроб. След 12 дни в болница, на 21 декември, в 18:00 часа, Джордж Патън умира в съня си, в резултат на съдбовна белодробна непълнота. Три дни по-късно, генералът е заровен в американското военно гробище в Люксембург.

Джордж Патън остава един от най-успешните и фамозни генерали във военната история. В негова памет, армията на Съединени американски щати кръщава четири обособени модела танкове М46, М47, М48 и М60 с прозвището „ Патън “. Негова скулптура се издига в двора на академията Уест Пойнт, а през 1970 година един от най-хубавите военно-биографични филми, създавани от Холивуд – „ Патън “ показва службата му в хода на Втората международна война, без да пести и хубавото и спорното. Най-прочутата му фраза си остава „ Не е твоя работа да умреш за родината си, а да накараш бедното копеле от другата страна да загине за своята! “