Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

През последните тридесет години, българската история стана обект на гневна офанзива, чиято цел е да обезличи нашето минало и идентичността на нашите предшественици. В опит да оправдаят мнимото дългоденствие на своята нация, македонците без срам посегнаха на голям брой български национални светини. Създадена като противовес на всичко българско, македонската национална еднаквост е изкована в огньовете на Коминтернския Мордор в хода на Втората международна война и също като Единствения пръстен на Саурон има за цел да пороби и подчини всички тези, изложени на нездравословното й въздействие.

Сред свидните имена, на които крадливата македонска ръка протяга ръка без позор и обикновено чувство за историческа правдивост, на напред във времето изпъква един от най-свидните синове на изстрадалата македонска земя (в чисто географския смисъл на термина) – Георги Делчев, именуван по-често с югозападно-българския псевдоним Гоце.

Бъдещият воин на българската революционна битка в Македония се ражда на 23-ти януари, 1872 година в град Кукуш. Баща му – Никола Делчев е локален бизнесмен и скотовъдец. Известен е със своя необработен манталитет и неотстъпчив дух. Описват о като широкоплещест мъж, постоянно облечен в носия, с фес, чийто пискюл е дълъг цялостен критерий. И на млади години, че и на остарели години бил бодил в очите на османските управляващи.

Възпитавал синът си със суровост и не търпял момчето да бъде глезено ненужно. Като противовес на Никола била майката на Гоце – Султана. Богобоязлива, богатства и нежна жена, която постоянно се грижела за сина си, който наричала „ цар на царете “. Гоце израснал в техния дом, а характерът му бил комбиниране от суровостта и непреклонността на татко му и състраданието на майка му – постоянно подготвен да се жертва и да пази своите.

За развиването на Гоце Делчев основна роля изиграва и родното му място – Кукуш. Градът е един от най-изявените измежду българските селища в Македония. С население от над 2000 български къщи против по-малко от 300 турски, Кукуш е място, в което българската еднаквост е мощна и крепка и където няма място за подозрения към коя общественост принадлежи болшинството от локалното население.

Гоце Делчев израства по улиците на града, постоянно счепкан в улични битки сред другите банди или шляещ се из покрайнините. Както е записал в биографията на воеводата неговият другар и съмишленик Пейо Яворов, Делчев е човек, който води другарите си следвайки образеца на татко си, само че в същото време съчувствен като майка си е податлив да даде връхната си дреха на някое зъзнещо цигане от катуна, живеещ близо до родната къща на Делчеви.

В навечерието на Освобождението, за да се спасят от въздействието на Цариградската патриаршия, жителите на Кукуш одобряват уния с Католическата черква чрез френски мисионери. Това се постанова, откакто на извършения през 1874 година плебисцит, Патриаршията не позволява Кукуш и региона да преминат към българската Екзархия. Приемането на унията успокоява религиозните пристрастености, които бушуват в селището и обезпечава едно по-безметежно битие за поколението, израснало при започване на 1880-те.

Гоце постъпва в построеното с френски пари униатско учебно заведение. През 1884 година в Кукуш е извършено допитване, в следствие от което енорията минава под юрисдикцията на българската Екзархия. През същата година, Гоце Делчев влиза в трикласната екзархийска прогимназия, образувана в града. От там е една от паметните случки в детството му. Негови съученици са наклеветени от друго момче в класа, че приказват против учителите. Делчев изважда джобния си нож и пробожда доносника, заявявайки, че е подготвен да иде на бесилото, само че не и да търпи предатели.

През 1887 година Гоце приключва трикласната прогимназия. Баща му Никола е безапелационен, че е учил задоволително и е време да се захване със фамилния поминък. Гоце упорства на своето. Година по-късно, Никола е надвит – изважда от спестяванията си и записва Гоце в Солунската мъжка гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий “, учредена осем години по-рано от Кузман Шапкарев.

Тук Гоце Делчев за първи път излиза от по-тесния свят на своя роден край и се потапя в мултиетническата атмосфера на едно от най-космополитните средища в Османската империя. По същото време, по улиците на Солун обикалят редица забележителни персони от балканската история, включително и бъдещия Мустафа Кемал Ататюрк, тогава към момента малко момче.

Гоце Делчев е усърден възпитаник и първенец. Чете доста – учи естествената история на Дарвин паралелно с достиженията на античната просвета и творчеството на Писарев. Успоредно с учението обаче ясно се демонстрира характера на Гоце и неговата буйна обич към българското минало и национални знаци. Яворов споделя следните две истории:

Веднъж, в пансиона, някой от учениците пуща една нецензурна заостреност за божествената святост на славянските първоучители. Гоце, “безбож­ник ” към този момент, хваща тогова ученика за врата, блъска главата му о стената, на която виси Кирил и Методиевото изображение, и вика буен: “Овча главо, помни, че пред ония, на които дължиш опцията да напишеш името си човек, би трябвало да стоиш без шапка и когато ги псуваш! ” И взима от главата му нахлупения фес и го хвърля през прозореца вън. Други път, в гимназията, различен някой възпитаник преповтаря за Левски прекомерно извест­ните остарели клеветничества. Гоце, който вся­кога се отличаваше с изключителна толерантност към непознатите приказки, в тази ситуация, обиден, види се, право в сърцето, изправя се наежен и крещи с протегнати ръце: “Аз бих желал да изтръгна гръцмула на една маймуна като тебе; аз бих желал да направя на сина това, което до момента би трябвало 100 пъти да бъде на­правено и на бащата; единствено татко, свирка на турците, ражда наследник, пищялка на калугерите!... ”

Решен да преследва фантазията си за избавление на македонската земя от османското господство, Гоце Делчев прави идната стъпка в живота си, следвайки образеца на мнозина други български младежи от Македония. След завършването на шести клас в Солунската мъжка гимназия, той се прибира в Кукуш и взема позволение от татко си да замине за София, където през 1891 година постъпва в Военното на Негово Княжество Височество учебно заведение (днес НВУ „ Васил Левски “).

От постъпването му, в държавния списък е непокътната записка, в която Гоце Делчев се отбелязва като „ православен българин екзархист “ – още едно доказателство за личната му концепция за национална еднаквост. Юнкерското учебно заведение напълно не се оказва това, което Делчев е очаквал. Свободолюбив и непослушен по дух, на него се оказват непознати дисциплината и безпрекословното послушание. По това време се възпламенява по социалистическа литература. Важно е да отбележим тук, че под „ социализъм “ в онази ера се схващат напълно други неща от комунизма през XX век.

Става дума за хрумвания, свързани с тъждество на обществените категории, равни благоприятни условия за труд, замогване и обучение и постоянно обвързване с републикански желания. Тази композиция е в прорез с монархизма и консерватизма и Делчев бързо е умишлен като черна овца. Прекарва в учебното заведение три години, изпълнени с чести пререкания с командирите, арести и санкции. Въпреки това, Гоце учи и се старае, въпреки постоянно д аго порязват на изпитите.

Кариерата му на юнкер приключва по един прост за епохата метод – уволнен е месец преди дипломирането си за дето се застъпва за свои състуденти, които написали яростно писмо до военния министър, за дето Военното учебно заведение решило да забави произвеждането им в чин с цел да се спестят пари от офицерски заплати. Успоредно със заповедта за тяхното уволняване, Делчев също е отстранен по публично обвиняване че е социалист.

Без да губи време, Гоце Делчев отпътува назад за Македония, където се среща с Дамян Груев и други луди глави, от чийто взаимни кроежи ще се роди ВМОРО. Тогава ситуацията в Македония е комплицирано. През 1880-те и 1890-те се ускорява сръбската и гръцката агитация. Междувременно, османските управляващи се стремят да наложат върховенството на мюсюлманската общественост над всички локални, в опит да бъдат претопени локалните в една „ османска нация “ за която мечтаят Младотурците.

България, ръководена от Стамболов, води една другарска политика с Портата и се стреми да предизвиква българската екзархия, която да работи като център и обединител на българите в Османската империя. Срещу това надигат глави македонските комити, които не желаят да чакат спокойно решение на османския проблем. Засегнати са и българските общини в Македония, които желаят да запазят своята културна и църковна автономност от екзархията и сами да управляват своите църкви и учебни заведения. В тази взривоопасна конюнктура, през 1894 година, Гоце Делчев постъпва като преподавател в предградието на Щип – Ново село. Редом с образователния материал, той преподава на възпитаниците си родолюбие и ги учи да се бият и да не предават в никакъв случай своите приятели.

Още през 1894 година след Ресенския конгрес, Делчев се обвързва с ВМОРО и в хода на своето учителстване се занимава и с проблемите на организацията. През 1895 година пътува до България с цел да търси финансова и идейна поддръжка за революционното дело в Македония. Присъства на конгреса, на който се учредява Върховния македоно-одрински комитет и влиза в тясно съдействие с Трайко Китанчев, който се заема да откри средства за разрастване на комитетска мрежа в македонските земи.

По същото време в Армения се разгаря Сасунскияя протест, който още веднъж притегля вниманието на европейските медии към Османската империя, Македонските комити считат че моментът е назрял за въстание, само че върховистите в София са на друго мнение. През 1895-96 година, ВМОК се пробва да наложи цялостен надзор над активността на ВМОРО, поставяйки условия за послушание в подмяна на пари и оръжие. Делчев, който води договарянията с ген. Данаил Николаев, отхвърля да сложи своите в послушание. Ситуацията трагично припомня на спомените сред Левски и Каравелов през 1869-1870г.

Също както Левски, Гоце Делчев упорства, че революцията в Македония не може да бъде дело единствено на българите, а за тая значима задача би трябвало да бъдат привлечени и „ …гърци и всеки различен, който желае да отхвърли властта на султана “. През есента на 1896 година, откакто е неколкократно задържан по съмнения от османските управляващи, Делчев е заставен да замине за Банско, където още веднъж работи като преподавател няколко месеца, до момента в който в това време построява мрежа от комитети в региона на Горна Джумая.

Наклеветен от банските чорбаджии пред екзархийския епископ в Неврокоп, Гоце Делчев заплашва владиката да не се меси в делата на революцията, само че напуща Банско и при започване на 1897 година се озовава в София, където дружно с Гьорче Петров основават така наречен Задгранично посланичество на ВМОРО в София, чиято цел е да стикова дейностите на организацията с върховистите и българското държавно управление и да обезпечава материална поддръжка за македонските комити.  Делчев оставя Петров като по-дипломатичен да движи интригите и договарянията, до момента в който самичък той се заема с подсигуряването на материалната база.

Липсата на решителна поддръжка от българска страна, кара Делчев да смени тактиката и да стартира образуване на нападения в Македония против османски чорбаджии и богаташи, които да бъдат ограбвани или вземани за откуп. Макар да води до някои анекдотични завършения, този вид акции няма по какъв начин да реализират резултат в мащаб, който да удовлетвори забележителните потребности на македоно-одринската организация.

Същевременно, Делчев работи и като надзирател на четите по поречието на р. Струма и в Родопите и прави поредност от обиколки, в хода на които заздравява революционната мрежа и построява нови звена, да вземем за пример в Мелник. Някои от продължаващите през 1897 година четнически акции се оказват неуспех. В такива случаи османските управляващи залавят комити и съумяват да изтръгнат от тях самопризнания, които нанасят сериозен удар върху структурите на ВМОРО.

Делчев продължава своята революционна активност без спиране – споделят за него че се сеща за себе си единствено когато заспи. Надеждите му за по-плодотворна работа с ВМОК, управляван неотдавна от Борис Сарафов не се оправдават. През 1900 година, Делчев отпътува за Одринско, където се пробва да приобщи локалната комитетска мрежа към активността на ВМОРО, само че се сблъсква с противопоставяне от страна на ВМОК, които се пробват да оставят Тракия под собствен надзор. Бягайки непрекъснато от османски потери, Делчев се завръща назад в Македония и начева нови обиколки по поречието на р. Струма в опит да укрепи и консолидира комитетската мрежа, изключително предвид на множеството акции, извършени от османските управляващи през 1899 година

Ситуацията не се усъвършенства изключително през новия век. Властите в България са обект на все по-сериозен дипломатически напън да се разграничат от македонските комити, а до доближаване сред ВМОК и ВМОРО по този начин и не се стига и даже в противен случай – има свидетелства са конфликти сред техните чети. В тази конюнктура, Делчев споделя с другари че е все по-отчаян от изолацията, в която македонското придвижване изпада, само че все пак отхвърля да се съобщи. Понякога самичък, от време на време с дребни дружини, той продължава да обикаля и да предизвиква.

По това време дефинитивно се оформя и тезата му, споделяна от редица негови съидейници, че Македония би трябвало да потърси първоначално самостоятелно избавление по сходство на Източна Румелия, а едвам по-късно да се мисли, както показва Христо Татарчев, за съединяване с България или образуване на федерация. Все в този дух през 1903 година устава на организацията е изменен с цел да позволяват в редиците й представители на всички етноси, потискани от Портата.

Освен битките с външни врагове и политически съперници, Делчев е изправен пред съпротива в личната си организация. Големият спор е по кое време да избухне офанзива чаканото въстание. Докато отсъства на поредна проция обиколки, други дейци дефинират че въстанието би трябвало да се вдигне напролет на 1903 година Известен за тези планове, Делчев, дружно с Дамян Груев съумяват да изместят датата за лятото на 1903 година Междувременно, обръча на османските потери се стяга от ден на ден. На 20-ти против 21-ви април, 1903 година, (4-ти май по нов стил), турски войник, прочут за наличието на огромна група комити в с. Баница (с Делчев има още няколко десетки души), обкръжава селището.

Призори, отпред на своите, Делчев се пробва да пробие османската обсада. В завързалото се стълкновение, четниците са притиснати от многочисления зложелател. Ето по какъв начин Яворов разказва последните мигове на войводата:

Гоце повежда мал­ката си тайфа против неприятеля. Обаче след минута обсадителите изсипват с крясъци върху тях градушка от няколкостотин кур­шума.

– Лягайте! – командува Гоце, като прави същото край една дребна пресъхнала речица.

– Раниха ме – обажда се глас всред момчетата. – Майко, загивам – чуе се по-нататък. – Убиха Димитра – вика трети…

– Кучета! – псува Гоце и гръмва против турците. Но преди да затвори, един патрон го шибва в гърдите – и бликва бликам гореща кръв...

Смъртта на Гоце Делчев е тежък удар за ВМОРО. Невъзможността на България и върховистите да провеждат поддръжка за Илинденското въстание го обрича на неуспех. Този неуспех основава мъка, която дава нов глас и визия на концепцията за македонска автономия, която Делчев проповядва след 1902 година Именно на база тези първи стръкове, в следствие ще се развие, вещо обгрижвана от югославската агитация, македонската национална еднаквост.

Предателството в историята ще стигне до там, че след 1948 година югославската историография ще търси измежду българите отговорниците за гибелта на Делчев, сякаш уредена от върховистите чрез връзките им с Портата. Разбира се за сходно безумство няма по какъв начин да се търси действителен аргумент. Истината е, че османските управляващи подвигат мерника на Делчев още от 1896 година и го преследват непрестанно оттогава на сетне, добивайки от ден на ден информация за него и следейки изкосо всеки негов ход. Залавянето на Делчев е един драматичен, само че и логически свършек на неговата обезверена битка против целия свят за извоюване на независимост за българите в Македония.