Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

„ Познавай себе си и познавай врага си, и не ще бъдеш надвит даже в 100 сражения “. Тази крилата фраза на китайския военачалник Сун Дзъ към този момент над 22 века служи като мото на мнозина велики командири. Важно е обаче да се знае цялата поговорка: „ Онзи, който не опознава врага си, само че познава себе си, има еднакъв късмет да завоюва или да загуби. Онзи, който не познава нито себе си, нито врага си, е жертван да загуби всяко стълкновение, в което влиза. “ В продължение на петстотин години, България се намира под властта на една непозната мощ.

Често ние подхождаме към тази страна – Османската империя, от гледището само на сляпата ненавист – т.е. отхвърляме да опознаем врага си. Същевременно, в случай че би трябвало да поразсъждаваме над думите на Сун Дзъ, може ли човек да познава себе си същински, в случай че не познава враговете си? Излиза, че отхвърляме да опознаем и самите себе си. Това значи, че сами, като народ, се обричаме да губим всяка война, в която влезем.

Трудно, тежко и неблагодарно е у нас да се написа за османското завладяване. Още по-трудно и тежко, да не приказваме за неблагодарно, е да се написа от гледището на османския поробител. Въпреки това, ние няма по какъв начин да познаем същински себе си и своето минало, в случай че не разберем врага, който ни е надделял.

Всяко проваляне, несъмнено, носи със себе си позор. Но в случай че надмогнем обикновените си инстинкти и вложим мисъл в рухването на Второто българско царство, ще осъзнаем, че дедите ни са се сражавали, и то над половин век, против най-голямата мощ в тогавашна Европа. Османската империя не е просто някаква инцидентна варварска орда, потропала на балканските врати.

Тя е добре смазана военна машина, която подчинява страни върху три континента за по-малко от двеста години. Само посредством познаването на този зложелател, ние можем да осъзнаем пълнотата на личната си история, нейния драматизъм, трагизъм и популярност.

Османското завладяване на българските земи стартира след 1356 година, когато османските войски се трансферират дефинитивно на Балканите, незабавно след рухването на крепостта Галиполи. Още преди този момент турски войски от Анадола безчинстват в Тракия, сражавайки се под знамената на Византийската империя или като независими хищнически отреди.

Цар Йоан Александър губи двама сина в битката си против тях – жертви, които не е пресилено да кажем, предрешават бъдещето на царската династия. Малцина обаче знаят кой е индивидът „ от другата страна “ (по Скорсезе), мъжът, който командва османските войски. Всъщност през втората половина на XIV век по бойните полета на балканите се раждат неколцина именити герои, почитани във владенията на Полумесеца.

Кьосе Михал, Турахан бей и Евренос бей са най-често споменаваните. Над тях обаче стои един висш пълководец, който е виновен за завоюването на 2/3 от българските земи – Лала Шахин паша, първият бейлербей на Румелия.

Точната рождена дата на мъжът, прочут единствено с името си – Шахин не е изцяло ясна. Предполага се че е роден преди 1320 година в региона на Бурса. Баща му, Абдулмюмюн бил измежду съратниците на Орхан Гази и взел интензивно присъединяване в османското завладяване на Витиния. Според част от източниците, Абдулмюмюн е един от стратиотите, които преди този момент служат на Палеолозите, само че минават на страната на османците по време или след Войната на двамата Андрониковци (1321-28г.).

Това че татко му приема исляма дружно със фамилията си,  дава късмет на младия благородник да се влее в редовете на османския хайлайф, в който факторът генезис не играе никаква роля. Амбициозните Орхан и брат му Алаеддин (който е първия популярен везир – б.а.) ценят най-много качества като честност и смелост и се отплащат обилно за тях. Възползвайки се от своето образование като дете (децата на стратиотите наследявали земите и отговорностите на бащите си и от най-ранна възраст били готвени за войнишкия поминък – б.а.), Шахин се постанова като един от най-доверените воини и командири в двора на Орхан Гази.

Мурад I

Бейът му има задоволително доверие с цел да го назначи за персонален преподавател на престолонаследника Мурад. От тук идва и прякорът „ лала “ (учител), който се трансформира в част от името му. Именно Шахин образова Мурад в изкуството на войната, изкуство, което той усвоява чудесно. Именно от обстоятелството, че Шахин е бил преподавател на Мурад можем да изведем и приблизителна година на раждане. Мурад I е роден през 1326 година

Според османската традиция, до към десетата си година момчетата били отглеждани главно от своите майки. Това значи, че Шахин би трябвало да е поел образованието на Мурад след 1336 година Същевременно, няма по какъв начин той самият да е бил преподавател на принца (шахзаде) без да е пълновръстен – т.е. най-малко на 17-18 по това време. Следователно, Шахин евентуално е роден не по-късно от 1318 година (а евентуално по-рано – б.а.).

Звездата на Шахин изгрява откакто през 1359 (или 1361г. съгласно други извори), Мурад се възкачва на трона в Бурса. Младият държател натоварва своя преподавател и поддръжник с командването на балканските войски. През 1356г. османците завладяват Галиполи. Фронтът е нерешителен, а завоеванието нежно и Мурад си дава ясна сметка, че малобройните му сили отвъд Дарданелите би трябвало да се командват от най-опитния и приближен пълководец, с който разполага.

Лала Шахин застанал отпред на малочислените, само че опитни воини и не разочаровал своя стопанин. Година откакто заема своя пост, Шахин завладява мощната византийска замъци Димотика (тогава Дидимотики – б.а.) и я трансформира в опорен пункт на идващите си акции. Опитният пълководец бързо осъзнава, че Адрианопол, третия по величина град във Византия, държи ключа към Тракия и се заема постепенно и методично да изолира крепостта. Въпреки че не разполага с обсадна техника и инженерни елементи, Лала Шахин употребява поредност от хитри маневри с цел да в профил по-малките византийски гарнизони и даже съумява да превземе мощната цитадела Аркадиопол (Люлебургаз).

Възползвайки се от опита на адрианополския гарнизон да раздра османския обръч, Лала Шахин подмамва византийците в капан и ги разгромява. Останала без отбрана, столицата на Тракия пада и Адрианопол се трансформира в Едирне – новата столица на османския бейлик. Мурад бърза да затвърди завоеванието и мести двора си в Европа, от където неговите войни – гази могат да продължат походите си против „ неверниците “.

Завоеванието на Одрин е единствено началото. Османските отряди стартират да опустошават долината на р. Марица, прониквайки надълбоко в българските земи. Същевременно, през 1363 година, Мурад повежда главните си сили в Мала Азия, където владенията му са застрашени от бейовете на Гермиян, Айдън и Кареси. Местните турски бейлици са обезпокоени от повишената османска мощност и се пробват да разгромят силите на Мурад. Докато владетелят е ангажиран в Анадола, Лала Шахин повежда османските войски на Балканите.

Силите му завладяват Боруй (Стара Загора), а по-късно и Филипопол (Пловдив) ок. 1364 година Въвличането на Османската страна в дейна битка против България и турските бейлици, предизвика Византия да работи. През 1365 година ромеите съумяват да привлекат на помощ савойският граф Амадео VI, братовчед на император Йоан V Палеолог. Савойските войски, натоварени на кораби въоръжени с първите палубни оръдия в европейската история – така наречен бомбарди, нападат османските замъци в Дарданелите и ги завладяват.

Така се прекъсва връзката сред войските на Мурад в Мала Азия и силите, подчинени на Лала Шахин на Балканите. Вместо да довърши мюсюлманските сили на Балканите, Византия насочва савойците против българските замъци в Бургаския залив – Несебър, Созопол и Поморие са завладяни от савойските сили и предадени на Византия. С този ход, ромеите унищожават всякаква опция за съюз, който да ликвидира отслабените сили на Полумесеца.

Поставен в прекомерно неизгодна обстановка – самичък, с лимитирани сили и обграден от врагове, Лала Шахин би трябвало да потвърди същинските си качества. Верен на изконния принцип, че най-хубавата отбрана е нападението, Шахин, дружно с подчинените си командири Евренос, Кьосе Михал (също византийски ренегати – б.а.) и Турахан, стартират да нападат християнските владения в Родопите и беломорска Тракия и да уголемяват контрола си в Горнотракийската равнина.

Активните дейности на османските войски предизвикат локалните християнски владетели към деяние. Най-активни са братята Вълкашин и Углеша Мрнячевич, които господстват над днешна Македония.  През 1371 година те събират огромна войска и нахлуват в опустошаваните от османците земи с цел да се разправят един път за постоянно със силите на газите. Начело на ок. 10-12 000 армия, братя Мрнячевич напредват по течението на р. Марица, насочвайки се към Едирне – седалището на османската власт на Балканите.

Срещу тях Лала Шахин разполага с войска, която надали е на половина толкоз многочислена. Именно това го предизвика да изчака комфортен миг, дебнейки деликатно вражеското нахлуване. В нощта на 25 против 26-ти септември, християнската войска се разполага на лагер край Черномен на няколко десетки километра от Одрин. Победата наподобява близо и християните се отдават на разгул. Лала Шахин преценя че това е момента да удари. В ранните часове на 26-ти септември, 1371 година, османските войски се нахвърлят върху пияните и заспали християни и ги избиват поголовно. Вълкашин и Углеша са измежду хилядите изклани.

Победата при Черномен развързва ръцете на Лала Шахин и неговите гази стремително се нахвърлят върху Родопите, долината на р. Струма и Македония. Единственият им конкурент е разрушен, а с успеха се усилва трагично броя на локалните феодали, които също както бащата на Шахин, избират да одобряват върховенството на Полумесеца с цел да запазят земите и благосъстоянията си.

Лала Шахин организира поредност от завоевателни експедиции и сред 1371 и 1373 година превзема цялото беломорско крайбрежие на днешна Северна Гърция от устието на р. Места до устието на р. Марица, включително градовете Ксанти, Кавала и Серес. Финален щрих на османския успех идва през 1376 година, когато с цел да си получи византийския трон, Андроник IV Палеолог (1376-1379 г.) връща Галиполи на османците. С това връзката сред Анадола и балканите е възобновена и Мурад може най-накрая да се завърне в столицата си.

Срещата с Лала Шахин безспорно е тържествена. Мурад има доста мотиви да е удовлетворен от своя другар и преподавател. Честта, която му оказва е висока – откакто се афишира за султан, Мурад назначава Лала Шахин за „ бейлербей “ (бей на бейовете) на Румелия, поставяйки го отпред като висш пълководец на всички балкански армии на Полумесеца – позиция, която Лала Шахин действително извършва сред 1366 и 1376 година

Макар и към този момент към 60 годишен, Лала Шахин продължава със своите годишни акции и завоевателски походи. След като османците покоряват Родопите дефинитивно през 1370-те, идната им огромна цел става София. Шахин провежда няколко проучвателни експедиции против града и оформя наблюденията си в поредност от любопитни отчети, достигнали до нас с помощта на преводите, направени от Диаманди Ихчиев при започване на XX век.

Шахин преценя града като здрава цитадела, защитавана от мощен гарнизон, изобилна с хранителни запаси, работилници, оръжейници и богати търговски структури. Зоркият и умел османски военачалник не пропуща да означи смисъла на водните запаси за подсигуряването на града, както и изобилието от храна, което се добива от Софийското поле. Любопитна вметка прави и за бранителите – мустакати, мощни мъже, рискови врагове, чиято съществена уязвимост е несъразмерната им податливост да пият.

Най сетне, през 1382 година на Лала Шахин се отдава опция да плени шефа на София – бан Янука (Йоан) – умел и смел пълководец. Останали без своя водач, бранителите на София са сломени и града е високомерен. Лала Шахин бърза да го трансформира в свое седалище. София ще остане център на властта на румелийските бейлербейове чак до XVIII век, въпреки на хартия центъра на еялета Румелия да остава тук чак доникъде на XIX век.

Тази победа отваря вратите на османците към днешните сръбски земи. Лала Шахин и подчинените му бейове стартират поредност от нападения по долините на реките Нишава и Морава. През 1386 година Шахин евентуално е измежду главните пълководци по време на обсадата на Ниш. След двадесет и пет дни градът капитулира. Стреснати от османския триумф и нашествията в земите им, босненските и сръбски магнати образуват коалиция и през 1387 година повеждат поход против османците. Възрастният към този момент Шахин (вероятно ок. 70 годишен) поема против тях.

Дали годините си споделят своето или несъразмерните триумфи го заблуждават, само че Шахин позволява сериозна тактическа неточност – разрешава на армията си да се разпръсне за търсене на хранителни запаси и вода посред лятната жега. Възползвайки се от разделянето на османските сили, християните нападат османските гази и след неколкочасово кърваво стълкновение ги разгромяват. Един по един пръснатите османски елементи са изловени и избити, а Шахин е заставен да се отдръпна към София, познал за пръв път усета на сериозното проваляне.

На идната година Лала Шахин позволява ново проваляне в борбата при Биелица. Решен да измие позора от Плочник, Шахин повежда войските си в набег надълбоко в сръбските земи, достигайки до днешна Южна Босна. Изтощени от лятната жега и евентуално неприятно снабдени, османците са приклещени в едно дефиле и атакувани от босненските сили, които чудесно познават терена. Поражението е тежко и Шахин още веднъж се изтегля към своите владения с малко на брой оживели.

Принц Лазър

Провалите на Лала Шахин провокират намесата на султан Мурад. Начело на огромна османска армия, в която влизат и отредите на Шахин. Султанът потегля против сръбските земи. За да му се опълчват, локалните владетели образуват необятна коалиция, в която влизат босненци, сърби, албанци, власи и българи. Голямата християнска войска, командвана от сръбския княз Лазар се сблъсква с османците при Косово поле.

Мурад е погубен в навечерието на борбата от предрешени сръбски пратеници. В последвалото стълкновение спечелилият остава неразбираем, само че принц Баязид бърза да се върне в Одрин с цел да си подсигурява престола. Новият държател на османците е дръзновен и обкръжен от своя личен свита млади и амбициозни сподвижници. В тази нова среда за престарелия Лала Шахин към този момент няма място.

Какво се случва в последните години на остарелия военачалник е неразбираемо. През 1393 година, когато става време османците да обсадят Търново, войските на румелийското бейлербейство се командват от шахзаде Сюлейман Челеби. Смята се че Сюлейман е подложен от своя татко Баязид за бейлербей на Румелия за да се ускори директната власт на султановото семейство над газите.

Същевременно, изворите загатват и Кара Тимурташ бей като правоприемник на Лала Шахин – допустимо е Тимурташ да наследява Шахин, а в следствие, след неговата гибел при започване на XV в., постът дефинитивно да минава в ръцете на Сюлейман Челеби. При всяко състояние, след 1489 година изворите към този момент не загатват Лала Шахин. Единственото, което се знае сигурно е че в някакъв миг през 1490-те е заровен в специфична гробница (тюрбе) в Казанлък. В следствие тленните му остатъци са пренесени в Бурса.

Лала Шахин е един от най-забележителните командири в ранно османската история. Въпреки че османците на процедура не разполагат с инженерен корпус, хитрият и умел пълководец съумява да превземе някои от най-силните балкански замъци – Одрин, Пловдив, София, Асеновград, Димотика. В обстановка на цялостно обграждане и никаква алтернатива за подкрепления от Мурад и малоазийските войски, Шахин освен съумява да утрои османските владения на Балканите, само че и да разгроми най-голямата съдружна войска, събирана против турците през 1387 година

Умел стратег, смел войник и правилен другар, Лала Шахин е несъмнено един от най-забележителните пълководци през XIV век – освен на Балканите, само че и в Европа като цяло. В този подтекст, фактът че българите съумяват в продължение на десетилетия да се опълчват на него и подчинените му бейове, единствено потвърждава висотата на военното майсторство на предците ни.