Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Деветнадесетото столетие, наричано още Век на Империализма, носи още едно название – Векът на Национализма. Това е епохата, в която в Европа се ражда концепцията за актуалната нация и за потребността всяка една нация да има своя страна – висшо изражение на човешките публични желания. Някои нации са благословени да разполагат със свои страни преди да имат своя нация. Такива са Франция, Англия и Испания. Други, като българите, са принудени да изковават националната си еднаквост притиснати от тежкия ботуш на някоя империя – в нашия случай Османската.

Периодът на оформяне на националните идеали на българите е дълъг и сложен, изпълнен с изменничества, подвиг и покруса. Националната ни еднаквост се оформя под знака на три успоредни процеса – битката за църковна самостоятелност, битката за общонародна култура и стремежът към национално избавление. Малцина са личностите, за които можем да кажем че са оставили отпечатъка си и в трите сфери на този всенаорден блян. Един от тях е евентуално най-важният бунтовник в нашата история – Георги Стойков Раковски.

Роден е под името Съби Стойков Попович в Котел през 1821 година По бащина линия, фамилията му принадлежи към прогресивен жанр занаятчии и търговци. Баща му Стойко Попович е прочут шивач (терзия) и началник на котленския шивашки еснафин (гилдия). Майка му – Руска Мамарчева е сестра на Георги Мамарчев. Именно по името на вуйчо си, Съби по-късно ще вземе името Георги, а семейството Раковски идва от името на село Раково, от което произлиза бащиния му жанр.

Раковски получава положително обучение в Карлово, в елино-българското учебно заведение на Райно Попович. За това спомага и неговият родственик Стефан Богориди, член на богатия котленски жанр, които се издигат до върховете на османската администрация. Самият Райно Попович развива своята кариера с помощта на Богориди. След като усвоява главно обучение в Карлово, Раковски отпътува в Истанбул, където учи в фамозната гръцка гимназия в Курушчешме. В хода на своя живот, Раковски ще приказва свободно няколко езика с изключение на родния си – гръцки, френски, британски, съветски, османо-турски, персийски.

По време на тригодишния си престой в Истанбул, Раковски се сближава с дейците на църковната битка – Иларион макариополски, Неофит Бозвели и Сава Доброплодни, както и с Гаврил Кръстевич, един от изтъкнатите османски админи от български генезис. През 1841 година, дружно с Иларион Макариополски, Раковски става основател на Македонското сдружение в Атина, където двамата обитават по това време.

През 1842 година, Раковски пътува във Влашко, където се замесва в организацията на Браилските протести. По своята същина, това са три поредни опита за образуване на въоръжени отряди, които да нахлуят на османска територия от Влашко. Влашките управляващи, които преследват своите лични политически цели, се стремят оптимално да обезвреждат бунтовниците. В хода на втория протест, Раковски е хванат и наказан на гибел. Спасява го обстоятелството че има гръцко поданство. С помощта на гръцкия консул в Браила, Раковски е екстрадиран и отпътува за Марсилия, където живее повече от година.

След това се завръща в Котел, където е замесен в спора на част от занаятчиите, отпред с татко му Стойко против част от локалните чорбаджии. Последните, употребявайки връзките си с османските управляващи, уреждат Раковски и татко му да бъдат съдени като бунтовници. Двамата прекарват две години в пандиза в Истанбул. След освобождението им през 1847 година, Раковски остава в Истанбул и се причислява към придвижването за църковна самостоятелност, подновявайки старите си връзки с цариградските българи. Благодарение на своите познанства и умения, съумява да заеме основни длъжности в организирането на Узунджовския и Пловдивския панаири (1849-50 г.), което му оказва помощ да натрупа в допълнение благосъстояние.

През 1853 година, когато избухва Кримската война (1853-56 г.), Раковски, дружно със свои съидейници, провежда така наречен Тайно общество, чиято цел е да спомогне за освобождение на България от османска власт посредством подпомагане за съветските войски. Общо 3000 българи се включват в съзаклятието и по друг метод спомагат на съветската войска в началните стадии на войната. Раковски се записва като доброволец-преводач към османската войска, с цел да шпионира. Разкрит е и е наказан. Докато го конвоират към Истанбул, Раковски съумява да избяга и провежда чета от 12 души, с която обикаля българските земи и в последна сметка се трансферира във Влашко през 1855 година

След Кримската война, Раковски се заселва в Белград, а по-късно през 1856 година се мести в Нови Сад, тогава част от Австрийската империя и едно от основните, задгранични средища на сръбската просвета. Именно тук, през 1857 година, Раковски издава фамозната си поема „ Горски пасажер “ в която за първи път изрича ясно своите хрумвания за избавление на България, идеализирайки предишното и делата на хайдутите. Именно от тук потегля и ясната му концепция за освобождение на България посредством образуване на огромно четническо придвижване. Тази идея ще остане водеща до края на живота му. През 1858 година, Раковски се мести в Одеса и приема съветско гражданство. Тук той създава своя Първи проект за избавление на България, който се основава точно на използването на голям брой въстанически чети, които да заемат основни позиции в региона към Стара планина и да вдигнат на всеобщо въстание популацията. Действията на въстанието би трябвало да се управляват от Тайна канцелария, ситуирана в Одеса, която да играе ролята на основен щаб на въстанието.

Между 1859 и 1861 година, Раковски дефинитивно затвърждава своята антируска позиция, породена от тежкото отношение на съветските управляващи към българските преселници, както и непрекъснатите опити на руснаците да провеждат преселения на българи от Мизия към Влашко и Южна Украйна. Тези му позиции са систематизирани в брошурата „ Руската убийствена политика за българите “. Раковски напуща Одеса и още веднъж отпътува за Сърбия. Там, през 1861 година стартира договаряния с локалните управляващи за образуване на взаимни дейности сред сърби и българи за война против Османската империя.

За страдание, Раковски и делото му се трансформират в инструмент на сръбската външна политика, която желае да употребява българите за реализиране на своите лични цели.  Раковски посредничи за образуване на необятна анти-османска коалиция, включваща и Гърция и Черна гора. За да инициира българското присъединяване, през 1862 година основава Първата българска легия в Белград.

Това формирование е част от така наречен Втори или Белградски проект за избавление, завършен през миналата 1861 година. Тази идея е мощно повлияна от сполучливите дейности на Джузепе Гарибалди по време на войните за обединяване на Италия. По сходство на „ Червените ризи “ на Гарибалди, Раковски желае да провежда отряд от 1000 души, с които да навлезе в българските земи и по билото на Стара планина да премине до Черно море, като по пътя подвига на протест популацията от двете страни на Балкана. Отново би трябвало да се оформи външен за българските земи управителен център.

За това свидетелства и написания от Раковски „ Статут за едно привременно българско шефство в Белград “. Всички тези хрумвания на Раковски се основават и на неговата публицистична активност, в границите на вестник „ Дунавски лебед “, който той издава през 1860 и 1861 година в Белград. Подготвяната война сред Сърбия и Османската империя е избегната с дипломатически средства, а като част от спогодбите, Сърбия принуждава Раковски да разпусне Първата легия.

Разочарован от дейностите на сръбското държавно управление, Раковски се мести в Букурещ, където поддържа локалния държател Александру Йон Куза, който съумява да сплоти Влашко и Молдова в една обща страна – Румъния. Раковски изцяло отхвърля концепцията за каквато и да е поддръжка от прилежащите нации – животът му го е научил, че никой комшия, нито Русия, няма да помогне безкористно на българската идея.

В този подтекст, през 1867 година, той създава своя трети проект за избавление на България, по-известен като „ Привременен закон за националните горски чети “. Именно този проект ще окаже основно въздействие върху дейностите на най-популярните чети от интервала – тези на Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Планът залага на повдигане на всеобщо въстание чрез навлизане от няколко страни в българските земи. Този път не се разчита  на никаква помощ извън.

Скоро откакто създава своя финален проект, Раковски става жертва на туберкулозата и умира през октомври, 1867 година в Букурещ. Ковчегът му е изпроводен от многохилядна навалица българи, които живеят в Румъния по това време. Трудно е делото и животът на Георги Раковски да бъдат систематизирани в едно изречение или един абзац. Чрез своя образец и труд, той се трансформира във подстрекател на две генерации революционери, работили сред 1853 и 1878 година Освен с проектите за избавление, Раковски остава като един от основоположниците на историографията и етнографията в България, занимавайки се с търсене на песни, митове и документи.