Великите авантюристи: Ксенофонт
Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.
Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.
Ако перифразираме известната алегория, в един бар влезнали трима души – военачалник, мъдрец и историк и това бил едвам първия. Античността е оня магически интервал в човешката история, в който когато попитали децата какви желаят да станат и те посочат няколко специалности, това не било проблем. Пример за такава персона без подозрение е атинянинът Ксенофонт или Ксенофон, както елините произнасяли името. Причината един човек да може да е по този начин мултифункционален се корени в същността на тогавашните общества и по-специално на средиземноморските.
Римската идея res publica най-добре обобщава този феномен. Днес превеждаме термина като „ република “, само че това значение е по-късна облага за този израз. „ Рес аудитория “ безусловно значи съвкупността от „ публични каузи “ – т.е. всички процеси, които се извързват от и в интерес на обещано общество. Израснали с концепцията за „ поданство “ и „ принадлежност “ към общността, за античните да вършиш „ рес аудитория “ е най-висшето и почтено самопризнание. Войната, науката, политиката и стопанската система не са се разглеждали като обособени посоки, явления или дисциплини, а са представлявали другите лица на едно и също събитие, своего рода четириединство. В този смисъл, човек, който е желал да бъде движимост в „ рес аудитория “ е трябвало да отбира от всички тези разнообразни лица на цялото.
За нас през днешния ден сходна идея се коства шантава. Причината за това е, че обществото, в което живеем е невъобразимо по-сложно заради вековете културни, обществени и политически натрупвания, както и поради извънредно по-високото софтуерно равнище, което допуска тясна специализация в голямо голям брой дисциплини. В Античността, философията е заварката, която сплотява тези разнообразни посоки – способността да разсъждаваш сериозно, прилагайки едни и същи правила на оценка по отношение на проблеми от друго естество. В главите на елини и римляни нещата са стояли напълно подредено, ясно и разумно. За тях, днешното роене в науката, политиката, войната и стопанската система на безпределно голям брой дисциплини би изглеждало налудничаво. Всичко в историята е въпрос на това, да гледаш събитията от вярната вероятност.
Но да се върнем назад в Елада. През 430 година, в дома на благородника Грилос проплаква крепко момче, чиято поява на белия свят съответствува с началото на един от най-тежките и разрушителни спорове в историята на Елада – Пелопонеската война (431-404 г.), няколко генерации елини израстват в сянката на този спор, оставил неизцерим отпечатък в съзнанието на тяхната цивилизация. Един от тези младежи е Кесенофон. Неговата родна Атина се бори да се утвърди като хегемон в елинския свят – позиция, за която града претендира още от времето на Гръко-персийските войни.
И по какъв начин другояче – представете си един полис, изправен на дребен рид край Егейско море, който дружно със шепа съдружници провокира грамадната Персийска империя, простряла се от Егейско море до Индия и освен това печели. Самочувствието на атиняните се подхранва от комерсиалното им господство, непрекъснатото развиване на културата и изкуствата и майсторството им в строене на бойни и търговски съдове, които кръстосват цялото Средиземноморие. Тази мощ и великолепие е провокирана от единствения различен град в Елада, носещ сходна на атинската популярност – Спарта. Гордите и непреклонни лакадемонци са много разнообразни от атиняните. Тоталитарно, военизирано общество, което съмнително припомня на извънредно ляв, властнически режим от XX век, спартанците не одобряват нито полезностите, нито претенциите на атиняните. През целия V в. прочие Хр., сред тях прехвърчат искри. Накрая, предстоящо, пожарът лумва.
Не знаем съвсем нищо за първите 29 години от живота на Ксенофонт. По всичко проличава, че е участник във всички основни събития, разиграли се в Атина след неговото пълноправие – Изгнанието и завръщането на Алкибиад, крахът на Сицилийската експедиция, борбата при Егоспотамай, обсадата на Атина, разрушаването на Дългите стени и налагането, и свалянето на промотираните от Спарта Тридесет тирани. Ксенофонт безспорно е взел присъединяване във военните дейности против Спарта и е натрупал забележителен боен опит – това е очевидно от дейностите, които подхваща в познатите епизоди от живота му. Друго нещо, което знаем за живота му, е че някъде в младежките си години се среща фамозния мъдрец Сократ, който става негов преподавател.
Според Диоген Лаерций, в неговия труд „ Живота на философите “, Сократ срещнал Ксенофонт в една дребна уличка и я заградил с пръчката, която носел, тъй че младежът да не може да мине. Сократ попитал Ксенофонт дали знае от къде човек може да си купи всичко належащо за добър живот. Младежът му обяснил за местоположението на пазарите. После Сократ го попитал дали знае къде може да научи всички неща, които са му нужни с цел да води заслужен и логичен живот. Ксенофонт отвърнал че не знае. Сократ се усмихнал, снел пръчката си и споделил „ Ела с мен и ще научиш “. Така, Ксенофонт станал възпитаник на Сократ.
Политическите събития, които се разиграват в родната му Атина в края на Пелопонеската война, очевидно не са по усета на Ксенофонт. Разочарован от протичащото се в родината му, той стартира да се оглежда за разновидности за тръгване зад граница. Случаят се отдава през 401 година прочие Хр., когато в Персия стартира революция. Претендентът за трона – Кир Младия, стартира да набира наемническа войска от Елада. „ Материал “ има в обилие – след Пелопонеската война цяло потомство ветерани, което не познава друго с изключение на да води война, остават без прехранване. Десет хиляди от тях се отзовават на апела на персийския принц и образуват първокласен военен отряд, с който Кир счита да смъкна своя брат Артаксеркс II от трона. Сред Десетте хиляди е и Ксенофонт, освен това заемащ офицерски пост – ясно удостоверение за неговия военен опит и известност.
Наемническата войска на гърците в началото не е известена за проектите на Кир Младия. Те напредват самоуверено през Мала Азия, очаквайки да се бият с локални бунтовници и сатрапът на Лидия Тисаферн – човек с много съмнителна известност. Когато най-накрая схващат истината, елините отхвърлят да продължат. Едно е да се биеш против шепа бунтовници, друго е да предизвикаш мощта на цялата Персийска империя. След доста договаряния и увещания, спартанският военачалник Клеарх, който е измежду командирите на елинската армия, склонява своите подчинени да продължат. Походът във вътрешността в Азия става прочут като „ Анабасис “ (Изкачването) – заглавието, с което Ксенофонт ще кръсти своята книга, описваща спомените му от претърпяното. След голям брой инциденти и изтощителни походи, силите на Кир Млади доближават до долината на р. Ефрат, застрашавайки непосредствено Вавилония – сърцето на Персийската империя. Артаксеркс събира наличните си войски и пресреща брат си не надалеч от Вавилон.
На 3-ти септември, 401 година прочие Хр., двете войски се срещат в равнината край селището Кунакса. Последвалата борба и предшестващият я поход ще вдъхновят Александър Македонски, който седемдесет години по-късно ще марширува с войските си през същата низина. Елините, облечени в своите стоманени доспехи и натрупали десетилетия военен опит зад тила си, опустошават стоящите пред тях противников войски, които бягат под паника. Междувременно, на срещуположния фланг, Кир Младия е пронизан от копие до момента в който нападна персоналната защита на брат си. Целият фланг се разпада, а персийската кавалерия нахлува в елинския лагер и унищожава техните муниции. Междувременно, на бойното поле, обкръжени от врагове, Десетте хиляди към момента не са известени за гибелта на своя хазяин. Те разрушават остатъците от персийския десен фланг, след което отхвърлят съвсем без жертви две огромни офанзиви на останалата персийска армия. В края на деня, елините стоят на бойното поле като непревземаема цитадела. Въпреки това, те нямат муниции, а индивидът, поради който бият целия този път, лежи мъртъв на бойното поле.
Хитрият лидийски сатрап Тисаферн, който преди този момент е заемал страната на Кир Младия, а в този момент служи на Артаксеркс, е наясно че не може да завоюва в пряк конфликт, примамва елинските командири и съумява да избие цялото висше командване. Ситуацията наподобява обречена. Елините, следвайки своите демократични обичаи, се събират на общ боен съвет и избират между тях нови командири, измежду които отпред е подложен нашият основен воин – Ксенофонт. Елините събират каквито муниции съумеят (Тисаферн им дава известно количество, в подмяна на идването на елинските генерали в лагера му). Начело с Ксенофонт, Десетте хиляди си пробиват път на север през Мала Азия. Побеждават поредност от локални войски и племена, които застават на пътя им и доближават до Черно море, от където следвайки крайбрежието съумяват да се доберат до Византион (дн. Истанбул). Тук, именитата наемническа армия е потърсена от одриският цар Севт II, който ги наема, с цел да му оказват помощ да си върне престола. Елините смазват всякаква опозиция и Одриското царство е положено в краката на Севт II. Приключението обаче не е свършило.
През 399 година, до момента в който към момента отпочиват след похода в Тракия и обмислят бъдещите си благоприятни условия, Десетте хиляди са потърсени от спартанския военачалник Тимброн, който е изпратен в Мала Азия, с цел да окупира западните й елементи от Персия. Жадни да отмъстят за измените след Кунакса, Десетте хиляди влизат на спартанска работа. Между 398 и 394 година прочие Хр., Десетте хиляди се борят първо под командването на Тимброн, а след отзоваването му и при Деркилид, а най-после и под персоналното предводителство на спартанския цар Агезилай II – евентуално най-прочутият от владетелите на Спарта след Леонид.
След края на победоносните акции, Ксенофонт по този начин и не се завръща в Атина, тъй като Народното събрание го прокужда, поради това че служи при спартанците – смъртните врагове на низвергнатата му татковина. Ксенофонт получава почести и благосъстояние от Агезилай, който му подарява имение в Беотия, където Ксенофонт живее до 371 година прочие Хр. Вероятно точно там, измежду благоденствие и успокоение, той написва своите мемоари за походите в Мала Азия, побрани в двете поредици от книги „ Анабазис “ и „ Хеленика “. След борбата при Левктра (371 година прочие Хр.), жителите на Елида конфискуват именията му след отхвърлянето на спартанската надмощие и Ксенофонт е заставен да прекара остатъка от дните си в заточение. Подслон намира в град Коринт, който остава измежду съдружниците на Спарта. Умира, най-вероятно там, през 354 година прочие Хр. Както рождението му съответствува с началото на Пелопонеската война, по този начин гибелта му съответствува с възшествието на Филип II Македонски – индивидът, който ще сплоти цяла Елада под скиптъра си.
