Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

През 711 година, група арабски войни, смесени с бойци от пустините на Мароко и сухите равнини на северен Алжир, доближават до едно изключително място. Според легендата, в миналото до там доплавал великият древногръцки воин Херакъл и издигнал две грамадни скални колони от двете страни на морския проток, през който поел на запад в търсене на тайнствените градини на Хесперидите. Оттогава, този проток носел името Херкулесови стълбове и бележел границата сред земите на безконечното слънце и скалистите крайбрежия на Испания – една от най-богатите и значими римски провинции. През 711 година към този момент нямало „ Испания “. На нейно място от към три века съществувало Кралството на вестготите – немски народ, минал дълъг път от родната си Швеция, през степите на Полша и Украйна, Балканите, Италия, Франция и най-после Иберия.

Мъжът, застанал отпред на арабо-берберските сили бил локален аристократ от северозападна Африка на име Тарик ибн Зияд. Той трансферирал Херкулесовите стълбове и единствено за 7 години покорил съвсем цяла Иберия. В негова чест, проливът към този момент не носел името на Херакъл, а бил наименуван „ Скалата на Тарик “ или Джабал ал Тарик, останало през днешния ден като Гибралтар. Завоеванието на Иберия лишило седем години, а нейното възвръщане от християните – седем века. Тази битка за отвоюването на земите, наречени от мюсюлманите ал Андалус носи името Реконкиста и сама по себе си съставлява една от най-епичните страници в международната история. Крале, генерали, емири, халифи и везири са оставили имената си със златни букви в летописите на тази вековна битка. Ала нито едно друго име не свети с такава бляскавост, както героят на нашия роман – Ел Сид.

Момчето, наречено Родриго, се ражда ок. 1043 година в градчето Вивар. Баща му е част от дребната кастилска аристокрация – така наречен идалго. Бащата, Диего Лаинез, служи като конник в армията на кастилския крал и също по този начин заема скромни административни позиции в региона на Бургос – тогава основен град на Кастилия. Според традициите на тогавашното иберийско общество, синовете на идалгосите наследявали статуса и отговорностите на своите татковци, дружно със непоколебим кодекс на достойнството и персоналното възприятие на свободолюбие и горделивост, оставащи на висота даже и в най-мрачните моменти. Тогавашна Иберия е разграничена на две съществени елементи – християнски север и мюсюлмански юг. Християните владеят четири съществени страни – Леон, Кастилия, Навара и Арагон. Мюсюлманските земи, до неотдавна част от Кордобския халифат, са разпарчетосани на голям брой самостоятелни владения, наречени таифи. Именно в Кастилия стартира историята на Родриго, само че ориста му е предопределила да обиколи Иберия на длъж и простор.

Военната кариера на Родриго Диез де Вивар стартира още преди да е навършил пълноправие, ок. 1057 година, когато се бори в редиците на кралската войска по време на обсадата на мавърската цитадела Сарагоса. Няколко години по-късно, Родриго е част от контингент кастилци, който подпомагаt емира на Сарагоса – ал Муктадир (станал васал на крал Санчо II след предходната блокада – б.а.) да отбрани града си от силите на арагонския крал Родриго I. В последвалата борба, християни се бият против християни, подпомагайки мюсюлмани – сюжет, прекомерно нормален за средновековна Иберия. В разгара на сражението, Родриго съкрушил един арагонски рицар, с което си спечелил шпорите и прякора Кампеадор (от campi doctore – „ Господар на бойното поле “). Именно с това название остава в тогавашните летописи. През идващото половин десетилетие, Диаз де Вивар се издига в редиците на кастилския нобилитет, служейки правилно на крал Санчо II.

Кралят е погубен от заговорници през 1072 година, като главен обвинен е неговият брат и действителен правоприемник Алфонсо VI Храбрия. Родриго бил в обтегнати връзки с новия държател, откакто няколко години по-рано точно де Вивар откарва принца под стажа пред брат му Санчо по отношение на друго съмнение за скрит план. Въпреки това, Алфонсо не може да в профил известния идалго и му разпорежда задания надалеч от двора. През 1079 година, Вивар е изпратен в Севиля с цел да събере васалния налог от града, който локалният емир ал Мутамид заплаща на кастилците. Докато е там, към града напредват силите на различен арабски емират – Гранада. Атакуващата войска е водена от емирът Абдула, само че е подкрепена и от контингент кастилски бойци, изпратени от Алфонсо VI. Начело им стои граф Гарсия Ордоняс – някогашен конкурент на Родриго.

Тъй като не е авансово информиран за проектите на своя крал, Родриго повежда личните си войски и севилските маври в офанзива. Разиграва се трагичната борба при Кабра (1079 г.), в която силите на Родриго нанасят съкрушително проваляне на гранадския емир. Нещо повече – Ордоняс е покорен – оскърбление, което няма да не помни. Когато де Вивар научава за станалото комплициране, той освобождава пленените си сънародници, само че злината е сторена. Ордоняс подтиква Алфонсо VI да разгласи Родриго за изменник и да го изпрати в заточение. Следвайки възприятието си за чест, Родриго напуща Кастилия и търси друга страна, в която да се засели и на чийто държател да предложи услугите си.

След като владетелят на Барселона, граф Реймон Беренгар II му отхвърля гостолюбие, Родриго отива при маврите в Сарагоса (1080 г.), на чиято страна към този момент се е сражавал преди десетилетие. Старият емир Юсуф ал Мутаман ибн Худ го приема на работа и даже го назначава за висш главнокомандващ на своите войски. Именно от тази му позиция на сиди/сайид (водач, господар) идва и фамозният му втори псевдоним – ел Сид („ Господарят “). На новото си предопределение, Сид управлява разнолика войска от наемници, измежду които има кастилци, араби, бербери и даже чернокожи бойци от Мали. На тази си работа, Родриго печели поредност от блестящи победи против войските на други мюсюлмански емири, само че също и на няколко пъти разрушава войските на Арагон и Барселона, и даже съумява да плени Реймон Беренгар II през 1082 година, отмъщавайки си за унижението две години по-рано.

Ситуацията в Иберия се трансформира през 1086 година, когато на полуострова идва нова огромна армия от Северна Африка. Начело й стои берберския държател Юсуф ибн Ташфин, представител на династията на Алмуравидите, която към този момент е превзела земите на днешните Мароко и Западна Сахара. Бин Ташфин е извикан в Иберия от локалните мюсюлмански емири, които от ден на ден попадат под властта на засилващите се християнски владетели. Използвайки своята забележителна войска, Алмуравидите сплотяват всички разпокъсани таифи в Андалусия и потеглят на поход против християнските кралства. В паметната борба при Саграха (23.10.1086 г.), мюсюлманите нанасят уверено проваляне на съюзените сили на Арагон, Кастилия и Леон. Загубата обаче коства много на Алмуравидите и те не съумяват да надградят триумфа си. Въпреки това, Алфонсо VI е задоволително изплашен от развоя на събитията, че да изпрати незабавно вестоносци в Сарагоса и да призове ел Сид назад на работа при себе си. Верен на своя унаследен дълг, идалгото се завръща в Кастилия.

Отношението на Алфонсо VI и общия хаос в Иберия, карат Родриго да премисли разновидностите пред себе си. Той счита да се възползва от продължаващата война сред Кастилия и Амуравидите, с цел да изкове свое лично притежание, по опция оттатък властта на който и да е различен крал или емир. За задачата, през 1090 година, той събира към себе си войска от християни и мюсюлмани и потегля към Валенсия. По пътя си разрушава още веднъж владетеля на Барселона Раймон Беренгар II, след което завладява самата Валенсия и всички околни градчета. По този метод, сред 1092 и 1099 година, ел Сид в действителност е стопанин на своя лична страна, която единствено номинално се намира под върховенството на Кастилия.

Прекомерната му автономия, му печели мощни врагове. През 1099 година, Алмуравидите вземат решение да се оправят със самостоятелната страна и провеждат огромен поход. Сид към този момент е разрушил един сходен опит през 1094 година, само че този път ситуацията му е безизходно. Великият войник умира в  хода на продължителната блокада. Според легендата, жена му качила тялото му на правилния му кон Бабиека и го пуснала да поведе рицарите му в една последна офанзива. Подплашени от сякаш възкръсналия от гроба воин, съперниците отъпили, което дало време на доня Химена Диаз да напусне Валенсия и да доближи кастилските владения. Там, тя погребала своя брачен партньор в манастира Сан Педро де Карденя. В следствие, тялото му е пренесено в катедралата на Бургос, където лежи и до през днешния ден.

Легендата на ел Сид продължава да живее посредством подвизите на потомците му. Синът му Диего Родригез умира в борбата при Консуегра (1097 г.). От 1997 година, паметта му се уважава с годишни тържества в този град. Двете му дъщери се женят в благороднически фамилии. По-голямата – Кристина, е майка на крал Гарсия Рамирез (1134-1150 г.), държател на Навара, именуван Възстановителя. Неговите потомци управлявали гордите баски до 1234 година, когато родът им – Хименез липсващ, след гибелта на бездетния Санчо VI Силния. Самият Родриго Диаз остава в легендите на Испания и до през днешния ден като техен главен народен воин. В негова чест е измислена поемата „ Песен за моя Сид “ – най-старото непокътнато епическо произведение в Кастилия. Тази поема се пеела от бардове и трубадури на длъж и простор и въодушевила генерации създатели в Иберия. Днес негови монументи се издигат на доста места в Испания, а обликът му е пресъздаден в редица филми, телевизионни сериали, книги и компютърни игри.