Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

...
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и
Коментари Харесай

Великите авантюристи: Роло, първият норманин

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Мрачно полесражение. Трупове на всички места. Последните оживели се избиват по сред си, а облечена в сиви дрипи фигура, придружавана от гарвани, постепенно крачи през касапницата – мрачна, заплашителна и студена. Това са началните фрагменти на американския сериал „ Викинги “, придобил международна популярност и възкресил жаждата за епични борби, задморски пътешествия, грабежи и геройства. Една от водещите фигури в сериала е Роло – яростен, само че обикновен викингски войник, брат на основния протагонист Рагнар Лотброк, постоянно подготвен да забие нож в гърба на своя харизматичен родственик.

Истинският, исторически Роло е датски войник и благородник, роден някъде към 860 година в Скандинавия. Друга доктрина за произхода му го свързва с Норвегия, само че множеството исторически доказателства подсказват за датския му генезис. Истинското му име евентуално е Хролфр (съкратено от Хродвулф –  безусловно „ Прочут вълк “), до момента в който Роло е латинизирана версия на името през ранносредновековен френски. За ранните години от живота му се знае прекомерно малко. Подобно на други герои от епохата, всички скандинавски нации претендират че точно от тяхната кръв произлиза именитият войник. Така през XIII век, исландски хронисти се пробват не просто да показват Роло като норвежец, само че даже да го обвържат със личните си предшественици, акцентирайки Трондхайм за негово отечество.

 Statue_of_Rollo_in_Ålesund,_Norway

 

Снимка: By Delusion23 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=69418502

Това, което знаем сигурно е, че към, 876 година, викинги, водени от младият водач Роло опустошават региона към град Руан и взимат със себе си богата плячка. Тези рейдове са част от дълга поредност нашествия, почнали още през 820 година, скоро след гибелта на Карл Велики. Като цяло, викингските нападения в днешна Франция не престават близо век, чак до 911 година За това време, френските земи, сходно на Англия, стават жертва на опустошение, отвличания и опустошаване.

Вероятно в резултат на този набег, Роло се прочува из викингските общности по крайбрежията на Северно море. За това свидетелства обстоятелството, че през 877 или 878 година, Роло се сприятелява с могъщия викингски водач Гутрум, който ръководи цяла източна Англия. Приятелството им ще продължи и нататък в техния живот, картинно разказано от хронистите, отбелязващи случаите, в които двамата се срещали.

През 885 година, Роло взе участие с хората си в проведения огромен поход против Париж. Макар и сведенията на християнски създатели за голямо голям брой от 30-40 000 викинги да са мощно пресилени, броят на северняците е впечатляващ. Въпреки това, умелият войник граф Одо Парижки съумява да отбрани града и да нанесе задоволително съществени провали на викингите, че те да вдигнат обсадата през 886 година и да пренасочат грабежите си към вътрешността на Франция, достигайки чак до Бургундия.

Някъде към 890 година, Роло нападна град Байо и го разграбва. Там намира и едно ненадейно богатство, младата хубавица Поппа, щерка на граф Беренгар II от Нейстрия. Красавицата е отвлечена и в следствие се омъжва за Роло. Макар и принудителен, бракът се развива в ненадейно добра посока и Поппа в последна сметка заема своята полагаща се позиция до Роло, дарявайки го с правоприемник – страховитият войник Вилхелм (или Гийом) Дългият меч. Последните години от IX век, Роло прекарва в нови нападения и завръщане назад в своите владения в Скандинавия, трупайки от ден на ден авторитет.

Преломният миг в живота му е 911 година Тогава, следващият викингски рейд във Франция е посрещнат от добре подготвената конница на граф Робер от Поатие (Брат на Одо Парижки). Неуспехът кара северняците да премислят своята тактика, а френският крал Шарл III Простия взема решение да им предложи договорка. Ако викингите застанат на страната на франките и пазят крайбрежието им, кралят ще им съобщи във владения земи по крайбрежията на Ламанша. Част от договорката е, че вождът на северняците и хората му би трябвало да се покръстят.

Според хронистът Дудо от Сен Кентен, първият биограф на Роло, скандинавецът обмислил офертата, разискал я със своите подчинени вождове и в последна сметка решил да одобри. Двете страни се срещат в Сен Клер сюр Епт и подписват кротичък контракт. По време на церемонията, предават на Роло, че той би трябвало да коленичи и целуне ботушът на краля. Гордият викинг декларира, че в живота си в никакъв случай няма да коленичи пред различен човек. В последна сметка се спогаждат един от войните на Роло да целуне кралската обувка. Вместо да коленичи обаче, грамадният северняк хваща крайници на краля и го подвига до лицето си, целувайки ботуша.

Следващите години от живота на дръзкия изедник минават в администрирането на новите му земи. По това време, крайбрежията на Ламанша са пусто и диво място, в което никой не смее да живее поради непрекъснатите викингски нападения. Въпреки това, при започване на X век, по тези места стартират да се заселват дребни групи викинги, които Роло скоро притегля под властта си. С тяхна помощ и докарвайки от ден на ден почитатели от Дания и Норвегия, улегналият и достоен шестдесет годишен мъж стартира да ръководи, както споделят хронистите „ умно и съгласно законите на достойнството на северняците “. Често последното изречение се пояснява като доказателство, че сходно на Източна Англия, в  Нормандия е въведено датското всекидневно право. Ако обаче съвременниците на Роло считали че той към този момент е прекомерно остарял за подвизи, илюзиите им скоро били разсеяни от суровата реалност.

 gettyimages-463915015-594x594

След гибелта на Шарл Прости (922 г.), Роло оповестил че договорката му с франките към този момент е невалидна и че в случай че те желаят успокоение и мир с него, би трябвало да я преразгледат. Вечно човек на делата, Роло незабавно провежда хората си в поредност от нападения против прилежащите области и графства и в границите на две три години цяла Северна Франция още веднъж си напомня гнева на викингите. Заедно с това, Роло е приет и за висш заповедник на всички викинги, заселили се в тези земи. В подмяна на това, остарелият северен вълк продължава да бди като морски пазач към тъмните талази на Северно море, а славата му е задоволителна с цел да обезкуражи какъв да е различен викинг да се опита да мине през земите му с цел да граби Франция.

Земите в Нормандия са раздадени на неговите правилни вождове и бойци и те се трансформират в основата на локалната аристокрация, която век по-късно ще трансферира Ла Манш с цел да завладее Англия и да сътвори там ново кралство. Именно от кръвта на Роло произлизат могъщите нормандски херцози, измежду които Уилям Завоевателя. Пак от неговата кръв са и страховитите нормандски командири, които прогонват арабите от Сицилия и Неаполитания и основават там велико кралство, от където в следствие ще тръгнат и част от бойците на Първия кръстоносен поход, водени от Боемунд от Таранто, първият граф на Антиохия. Макар и примесена с кръвта на други династии, неговите потомци и до през днешния ден не престават да стоят на трона на Англия.

Също както и рождената му дата, гибелта на Роло остава забулена в тайнственост. Смята се, че великият войник умира непобеден, от естествена гибел ок. 830 година, достигнал впечатляващите за онази ера седемдесет години.

Заглавна фотография: By Pradigue – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3418236

 

   
Източник: chr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР