Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Историята на английската династия Стюард е една от сантименталните саги на Ранномодерна Европа. Кралете на Шотландия, които по стичане на събитията ръководят Англия и стават жертва на Гражданската война, пленяват въображението на писатели, кино създатели и художници. Драматичната орис на обезглавения Чарлз I и последвалото ръководство на лорд-протектора Кромуел са добре известни. Именно в тази славна ера, белязала възходът на Англия към международната политическа сцена, стартира и историята на едно неизмеримо момче.

Снимка: By Godfrey Kneller – Madrid Collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5266733

Неговите родители се срещат през 1665 година Майка му – Арабела е щерка на уважавания политик и историк Уинстън Чърчил, а татко му – е херцогът на Йорк, брат на краля и предстоящ крал – Джеймс Стюарт. Арабела става придворна дама на херцогинята на Йорк и по този метод се сближава още повече със своя ухажор. Описват я като бледа и висока, единствено кожа и кости. Това, с което Арабела пленява Джеймс Стюарт е нейният бърз и изострен разум и способността й да приказва на дълго и на необятно по всички религиозни и политически каузи, настоящи в онази ера.

Това се дължи както на ерудираната фамилна среда, в която израства, по този начин и на естествения й разсъдък и заложби. Джеймс е благородник до мозъка на костите си – безпардонен, властнически и безусловно уверен в силата на своето рождено право. Връзката сред двамата ще докара до раждането на четири деца. Баща му остава правилен на своята държанка Арабела и не пести парите за развъждане на своите противозаконни деца, които в следствие обсипва с трофеи.

Джеймс е отгледан като ревнив католик. Учи поредно в три от най-престижните учебни заведения в тогавашна Франция – частният католически лицей Жули, близо до Париж. Йезуитското военно учебно заведение „ Анри Велики “ в ла Флеш (дн. Националното военно учебни заведения на Франция) и колежът дьо Плеси (създаден от кардинал Ришельо и именуван през днешния ден Сорбоната). Едва приключил своето образование, Джеймс е записан на работа при Шарл V Лотарингски – благородник и военачалник, който взема ефективно присъединяване във всички огромни спорове на тогавашната ера. След завладяването на града и прогонването на османците, Джейм се връща в Англия през зимата, където е награден с няколко трофеи от татко си, таман поел британския престол.

Джеймс става херцог на Беруик, граф на Тинмът и барон на Босуърт. Младият, нововъздигнат херцог не губи време и отпътува назад за Унгария, където се бори в австрийската войска по време на паметната борба при Мохач (12.VIII. 1687г.). За заслугите си, татко му го посвещава като рицар на Ордена на Жартиера и го афишира за шеф на град Портсмут. Година по-късно, в Англия избухва Славната гражданска война – Народното събрание и протестантите смъкват кралят-католик Джеймс II и го заменят с неговия шурей, Уилям III Орански и дъщерята на Джеймс – Мери. Фицджеймс бяга с татко си в Ирландия, където се пробват да провеждат опозиция против силите на Уилям.

Снимка: By Collection of the Dukes of Alba, Palacio de Liria, Madrid, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3277570

След рухването на последното якобитско притежание – Лимерик, всички ирландски и шотландски последователи на остарелия крал са принудени да изоставен за постоянно Британските острови. Този епизод на отплаване на бойците остава в историята като „ Полета на дивите гъски “. Много от изгнаниците отпътуват за Франция, където благодарение на Луи XIV се образуват полкове от католически мигранти, подчинени на френския крал и командвани от доближените на Джеймс Стюарт. Един от тези полкове е даден под командването на младия Джеймс Фицджеймс.

Няколко месеца минават в видимо успокоение, последвано то един от огромните спорове на епохата – Деветгодишната война (1688-1697г.) Младият Фицджеймс е в челните редици на всички огромни сражения в Белгия. Неговите имигранти постоянно се изправят лице в лице с британски полкове, служещи на противниковата страна. Тези борби са постоянно яростни и в тях Джеймс нормално води мъжете си в челните редици. Често не раняван, бори се в най-нагорещените точки, воден от несекваща жадност за популярност и чест. От модерна позиция, можем да кажем че Джеймс е от хората, които обичат адреналина и откриват тръпката в най-екстремните тогавашни вариации – бойните полета.

Това не понижава решимостта на Фицджеймс и той се включва и в идната война сред Англия и Франция – Войната за Испанското завещание (1701-1714г.) Първоначално, Фицджеймс служи в Белгия, където се изправя още веднъж против чичо си Марлбъро, а в следствие му е обещано независимо командване на войски в Испания. Тук Джеймс, към този момент натрупал опит, тридесет и пет годишен деец, се бори с цел да резервира на трона внукът на Луи XIV – Филип V. За постигнатия триумф, Филип V го издига в купа херцог на Беруик в испанския нобилитет. Три години по-късно, Луи XIV му дава същата купа и в границите на френската аристокрация. По този метод, се основават два обособени клона с купа херцог на Беруик, които съществуват и до през днешния ден във Франция и Испания (от него водят потеклото си актуалния жанр на херцозите Алба – б.а.).

Снимка: By Francisco Jover y Casanova – [2], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45898455

В разгара на Деветгодишната война, Джеймс се дами за 19-годишната ирландска благородничка и вдовица – Хонора Бърк. Година след сватбата, през 1696 година се ражда и единственото им дете – Джеймс Франсис Фицджеймс Стюарт. Освен него, Беруик отглежда и първото дете на Хонора – Джейм Сарсфилд, втори граф на Лукан, роден през 1693 година, малко преди гибелта на своя кръвен татко Патрик Сарсфилд. Малкият граф Лукан израства като част от фамилията на херцог Беруик и го съпровожда неразделно във всичките му походи. През 1714 година, в края на войната за Испанското завещание, Джеймс и доведеният му наследник се борят един до друг в щурма на Барселона – последното огромно стълкновение, поставило в действителност завършек на спора.

По това време, Хонора Бърк към този момент от дълго време е умряла ( тя умира от туберкулоза през 1698 година – б.а.), а Джеймс Фицджеймс е женен за повторно за Ана Бълкли. Двамата ще станат родители на общо 13 деца – 8 момчета и 5 девойки. Получил купата Маршал на Франция и обсипан с почести и благосъстояния от Филип V и Луи XIV, Джеймс Фицджеймс се отдръпва в именията си с цел да се грижи за непрекъснато растящото си домочадие. След поредност от несполучливи борби с държавните сили, якобитите са разгромени, а Лукан умира от раните си скоро след края на акцията.

Спокойният живот се отразява добре на Джеймс, само че сърце юнашко не трае. След като е отгледал децата си и се е насладил напълно на фамилния живот, проспериращият благородник взема решение още веднъж да смъкна сабята от стената. През 1733 година, Франция се включва във Войната за полското завещание (1733-1738 г.). Джеймс поема командването на една от армиите, сражаващи се по р. Рейн и още в първата си акция завладява основната цитадела Кел. На идната година, войските му обсаждат Филипсбург в Баден. Тялото му е откарано с военни почести в Страсбург, а в следствие е заровен в Париж, въпреки да не е ясно къде тъкмо се намира гробът му.

Джеймс взе участие във всички велики военни и политически процеси на епохата, а чрез кръвното си роднинство със Стюардите, на практика е родственик на всички огромни кралски династии в тогавашна Европа. Уважаван войник, уважаван благородник и предан татко, Джеймс остава една от забележителните персони на епохата, също толкоз на място отпред на пехотна офанзива, колкото и в компанията на Монтескьо, с който стават първи другари през 1718 година