Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Втората поливна на XVI век е една от най-интригуващите столетия в историята на Англия. Време, в което дребната периферна монархия поема пътя към международното великолепие. Всичко това се случва под вещото ръководство на кралица Елизабет I – втората дама, независимо поела кормилото на островната монархия (след сестра й Кървавата Мери). Дворът на Елизабет е неповторимо място. В него си дават среща шпиони, бойци, авантюристи, еретици, философи, поети и музиканти. Понякога, всички тези прилагателни са част от портфолиото на един единствен човек. Ако би трябвало да се даде образец за един подобен човек, то това без всякакво подозрение е сър Уолтър Рали.

Снимка: By anonymous – one or more third parties have made copyright claims against Wikimedia Commons in relation to the work from which this is sourced or a purely mechanical reproduction thereof. This may be due to recognition of the „ sweat of the brow “ doctrine, allowing works to be eligible for protection through skill and labour, and not purely by originality as is the case in the United States (where this website is hosted). These claims may or may not be valid in all jurisdictions.As such, use of this image in the jurisdiction of the claimant or other countries may be regarded as copyright infringement. Please see Commons:When to use the PD-Art tag for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6369962

Знае се че е роден в Девъншър, наследник е на Уолтър Рали и Кейтрин Чампърноун – и двамата потомци на дребни благороднически родове. Тъй като това е четвърти брак на татко му и втори за майка му, Уолтър има много полубратя, множеството от които дружно с него се издигат в двора на кралица Елизабет. Причината за това е тяхната вуйна лейди Кейтрин Ашли, която е гувернантка на кралицата.

Приключенската кариера на Уолтър стартира рано. През 1569 година, (едва петнадесет или седемнадесет годишен), той отпътува за Франция, където се включва в редиците на локалните протестанти – хугенотите и се бори против омразните му католици. Уолтър ненавижда католиците от напълно дребен – поради протестантската им религия, цялото му семейство е подложено на гонения по времето на кралица Мери, а татко му се разминава на косъм с изтезанието. До края на живота си, младият Уолтър остава несклоняем зложелател на католическата черква и нейните почитатели. Успоредно с пребиваването във Франция, Уолтър прави няколко опита за приемане на висше обучение, в това число и в Оксфорд, само че му липсва самообладание и всякога се отхвърля.

Снимка: By John Everett Millais – Transferred from en.wikipedia to Commons by Mattis. Original uploader was Rednblu, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5990217

През 1579 година, Уолтър се завръща в Англия и незабавно се включва в следващата анти католическа акция. Този път враговете му са ирландците, които се подвигат на протест и получават поддръжка от испански и италиански наемници, изпратени от огромния зложелател на Елизабет – испанския крал Фелипе II. Уолтър, възползвайки се от богатият си опит във Франция, поема командването на личен отряд се прочува откакто завладява една испано-италианска позиция и безмилостно ликвидира целия й гарнизон. Въпреки това, до края на живота си по този начин и не съумява да убеди задоволително колонисти от Англия да се заселят и да обработват земите, които са му предоставени от короната. Макар да прекарва много време в Ирландия, пробвайки се да стопанисва земите си, Рали не е роден земевладелец и в последна сметка продава именията си на графът на Корк – ход, който много ядосва неговите наследници и родственици, които са се надявали да получат нещичко от владенията му.

През 1585 година, Уолтър Рали е отдаден в рицарство от кралица Елизабет I, чийто любимец става измежду по-продължителния си престой в столицата през 1580-82г. Рали получава преференциални трофеи от нейно величество в своя роден Девъншър, както и патент за образуване на експедиция оттатък Океана в търсене на нови земи. Самият Рали не поема на експедицията само че обезпечава средствата както за нея, по този начин и за идната две години по-късно. Двете експедиции доближават до о. Роанок в Северна Америка, само че и двете приключват трагично, а всички колонисти изчезват безследно, раждайки Легендата за изгубената колония – един от най-популярните легенди в актуалната история на Съединени американски щати.

След като подкрепя кралския флот по време на битката с Великата армада (1588 г.), сър Уолтър продължава да се издига в дворцовото общество и е разгласен за пълководец на армията на йомените, а дружно с този пост е член на Парламента, получавайки гласовете на хората от Корнуол, където също има имения. Поредицата от триумфи и неговият непрекъснат нагон към завършения му изиграват неприятна смешка през 1592 година Тогава той забременява една от придворните дами на кралицата и скрито се дами за нея. Ревнивата към своите любимци Елизабет I научава за тайния брак и затваря младоженците в Тауър, от където Уолтър е за малко освободен през 1593 година, с цел да провежда разпределението на плячката от сполучлива експедиция против испанските съдове в Карибите.

Снимка: By Hieronymus Köler, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=268512

Завладян от желанието да открие това място, Рали провежда експедиция, която отпътува за Южна Америка през 1595 година Англичанинът обикаля крайбрежието на Гвиана и Венецуела и плава във вътрешността по част от локалните реки, измежду които и Ориноко, само че не попада на никакви основни открития. Въпреки това, през 1596 година, той разгласява своя книга, която споделя за подвизите му по време на експедицията, в която не икономисва суперлативите и хиперболите за постигнатото от него и хората му.

През идващите седем години сър Уолтър Рали продължава да заема челни места в двора на кралицата, взе участие в завладяването на испанския град Кадис (1596г.) и в разгрома на испанския флот в Ла Манша през 1597 година По същото време става губернатор на остров Джърси в Ла Манша и той е виновен за сериозното укрепяване на основния архипелаг (т.нар. Нормандски острови). Успоредно с това е непрекъснат член на Парламента – единственият в онази ера, избиран от три разнообразни графства. Късметът му изневерява още веднъж през 1603 година

Сред тях е и Уолтър Рали, който е наказан на гибел по обвиняване за скрит план против краля. Джеймс взема решение да се покаже милосърден и заменя смъртната присъда със затвор. Рали е изпратен в Тауър, където прекарва идващите тринадесет години. Това е и най-плодотворния интервал в писателската му кариера. Именно от пандиза, той написа и издава соята „ История на Света “, в която употребявайки извори на шест разнообразни езика, които владее, той се заема да опише историята на Античния свят, създавайки един от образците на историческата просвета в онази ера. Успоредно с това продължава да написа стихове и поеми.

Снимка: By John Taylor – Official gallery link, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5442977

Условието било да не се конфронтира с испанците, с които Джеймс неотдавна бил подписал кротичък контракт. Флотът на Рали достигнал Ориноко, и се разделил на две групи. Едната, водена от дългогодишния му другар Лорънс Кеймис, дружно с огромният наследник на Рали – също Уолтър, атакувала испански пост по поречието на Ориноко. В последвалата борба дребният Уолтър бил погубен, а Кеймис, който не могъл да измоли прошката на сър Рали се самоубил. При завръщането си в Англия, посланикът на Испания настоял смъртната присъда на Уолтър да бъде възобновена и изпълнена. Крал Джеймс се съгласил. Макар до момента в който бил воден към Лондон тъмничарите му да му дали няколко благоприятни условия да избяга, Уолтър приел ориста си, евентуално сломен от гибелта на своя наследник.

Сър Уолтър Рали бил екзекутиран посредством обезглавяване на 29 октомври, 1618 година в Уестмистър. Последните му думи били „ Хайде дребосъче, удряй, хайде! “, а преди този момент, когато му посочили брадвата, с която ще го екзекутират, декларирал –

В килията му намират единствено едно скъпо владеене, останало част от завета му – торбичка с тютюн, с изписан на латински текст Всъщност, пушенето, което Рали трансформирал в мода първо в Двора, а в следствие и измежду простолюдието е причина за голям брой митове, разказвани в Девъншър и Корнуол. Най-популярната е, че един ханджия, който не познавал тютюнопушенето, излял кофа с вода върху главата му, като видя дима, който се носел към нея от лулата, която употребявал.

Освен въпросът с пушенето, още един мит, обвързван с него, витае в съзнанието на англичаните. Въпреки това, тази теза се отхвърля от множеството модерни откриватели на Шекспир и неговото творчество.

Тялото на сър Уолтър било заровено в църквата Св. Маргарет в Уестмистърското абатство. Двадесет и девет години по-късно, в гроба била положена и главата му, защитавана дотогава от неговата брачна половинка. И до през днешния ден гробът му може да бъде посетен в абатството.