Прабългарите в Дунавска България от времето на рода Дуло
Историята на столицата Плиска към момента е обгърната в тайнственост. Обикновено се мисли, че от дълго време всичко е изяснено – това е първата столица на България, основана незабавно след 681 година След като разрушава византийците (680 г.), кан Аспарух води народа си в рамките на днешните български земи, харесва си Плисковското поле и подрежда тук да бъде издигнат основният град на царството му. Обаче това е единствено една опростена и погрешна визия за най-ранната българска история.
„ Кан Аспарух “ – худ. Б. Чантарски
Всъщност все още няма безспорни доказателства, че първите български владетели – Аспарух и Тервел – въобще са обитавали днешните лимити на България. От къде тогава идва тази убеденост, че Аспарух е създателят на Плиска и от негово време насетне това е столица на България (до избора на Преслав)?
В известния български исторически извор от интервала на византийското господство (XI в.), именуван Български апокрифен летопис („ Сказание на оракул Исая “), се съдържа следното сведение за построяването на Плиска от Испор (Аспарух) цар: „ И този цар сътвори велики градове: на Дунава Дръстър град; сътвори и популярен презид от Дунава до морето. Той сътвори и Плиска град. И този цар погуби огромно голям брой измаилтяни. Този цар насели цялата Карвунска земя. “ Следователно на Аспарух се приписва преместването на прабългарите от Онгъла, където пък по негова заповед е издигнат „ презид “ (защитни валове) против византийците. А след успеха си Аспарух се настанява в Кравунската земя, т. е. Добруджа. Трябва да се каже, че всеобщо заселването на прабългари в Добруджа от 80-те години на VII в. не е засвидетелствано по никакъв метод при траялите към този момент към 120 година археологически находки в Плиска и другаде на българска територия.
Към сегашния миг се знае сигурно, че при кан Крум (803-814) прабългарите към този момент населяват Плиска. Има несъмнено сведение за такова нещо и от времето на Омуртаг (813-831г.). Обаче не и преди тези владетели. Значи ли това, че прабългарите до началото на IX в. към момента живеят отвън рамките на днешна България?
Ако това в по този начин, то би трябвало повече от столетие прабългарите да населяват само Онгъла или пък друго някое място оттатък или към Дунава. Едно такова изказване също е прекомерно пресилено. Всъщност прабългарите у нас основават своя характерна материална просвета, която ни се разкрива по пътя на археологическите находки. Тази прабългарска езическа просвета е съвсем идентична с материалната просвета, развила се от средата на VIII в. в Южноруските степи – става дума за салтово-маяцката археологическа просвета, типична за хазарите. За тази салтово-маяцка археологическа просвета са присъщи солидните монументални градежи в архитектурата (Саркел), каквито ги има и в Плиска и Преслав, керамична традиция, сходна с прабългарската – съдове от фина керамика с излъскана декорация, създадени на грънчарско колело и прочие Така че прабългарите по днешните български земи след средата на VIII в. са задоволително добре засвидетелствани. Но за преди този момент – ръководството на рода Дуло (Аспарух, Тервел, Кормисош, Севар) следите за живот съвсем отсъстват.
Изключение от това предписание е прабългарският езически некропол (гробище) при Балчик. Там са заровени към 200 души, а погребалният ритуал е характерният за прабългарите – с трупополагане и трупоизгаряне (смесен вид, биритуални некрополи). Датиран е в последните две епохи на 7 век. Ако изходим от него, може да се каже, че прабългарите след 680 година стартират последователно да усвояват „ земята Карвунска “ (днешна Добруджа). В никакъв случай не става дума за еднократен акт на настъпление и последвал цялостен надзор над цялата тази територия – нито при Аспарух, нито при Тервел, Кормисош или Севар. Това, несъмнено, влиза в известно несъгласие с писмени източници (Свидас), че при Тервел българската страна се уголемява даже в региона Загоре в Тракия.
От друга страна, некрополът при Балчик удостоверява свидетелствата на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, че след успеха си при Онгъла (680 г.) прабългарите „ придошли към по този начин наречената Варна, покрай Одесос “. Все още много неща има да се обясняват. Но е добре да се знае, че писмените извори и материалните сведения за прабългарите преди VIII в. на този стадий не водят до едни и същи изводи. Явно огромните археологически находки за прабългарите от езическия интервал занапред предстоят.
