Една от най-големите американски революции започва от пиянски спор
Историята на Съединени американски щати е извънредно цветна, на моменти се обвързва с величините на геноцид. Днес откриваме, че разликите не са чак толкоз огромни, само че в случай че потърсите източника за стартирането на евентуалната революция, която по-късно ще помогне за премахването на робството, тогава сигурно ще стигнете до XVII век и Колониална Америка. По това време обект на разглеждане са локалните американци – познати още като индианци. Въпросното събитие се споделя „ Бунтът на Бейкън “ и се случва тъкмо към 100 години преди американската гражданска война.
В един миг даже Томас Джеферсън ще признае триумфите на Натениел Бейкън за първата стъпка към едно по-светло бъдеще и него за един от първите патриоти в страната. В формалните източници постоянно ще се споделя за този воин по този метод, само че има и една детайлност – Бейкън не е чак толкоз вдъхновен ангел, който милее за човешката независимост. Според някои източници и архиви, целият спор се е случил като недоразумение сред двете страни, до момента в който разговаряли след съществено количество употребяван алкохол. Историята ни придвижва в Колониална Вирджиния, където въпросният бунтовник обитава едвам от няколко месеца.
Любопитното тук е, че за малко време съумява да притегли задоволително поддръжници за концепцията си и да се бори за правата на индианците, само че тук идва и въпросът: по какъв начин? Бейкън е роден в Суфолк, Англия през 1647 година и при първата опция отпътува със своя 16-годишен комшия към Вирджиния, надявайки се, че ще открие късмет за израстване. В архивите е описван като доста противен странник. В някои архиви излиза наяве, че той е бил изпратен във Вирджиния с концепцията, че ще може да порасне малко по-бързо. Бейкън не свети по никакъв метод, никой не го вижда, никой не се пробва да направи каквото и да било потребно. Благодарение на връзките с губернатор Уилям Бъркли, пристигналият получава земя, както и позиция в новия парламент – несъмнено добър подарък за добре пристигнал.
За страдание не всичко е толкоз прелестно – щатът е в икономическа, обществена и политическа рецесия. Производителите на тютюн стартират да недоволстват против ниските цени на прекупвачите. Обществото се дели на небогати имигранти, плантатори с повече и по-малко земи и освободени неотдавна плебеи. В този миг е ясно, че хората, които не разполагат със земя, нямат и правото да гласоподават. По това време и индианците са някакъв проблем, тъй като никой не знае какво да прави с тях, прочее и никой не желае да прави нищо с тях. След като се доближава до война сред локалните американци и колонизаторите, губернаторите са тези, които би трябвало да извадят решения, само че даже това е проблем.
Губернатор Бъркли предлага два разновидността: колонизаторите да водят борба единствено с племето на сускуинхок, запазвайки мир с останалите или да стартират да водят война с всички. Бейкън е индивидът, който предлага да се започва борбата с всички и да се освободи земята, която да може да се обработва – за него няма различен вид. Напомняме, че този човек въпреки всичко се счита за родолюбец в американската история и съгласно някои американски президенти се борил за права. Проблемът е, че новодошлият пратеник не е самичък, предлагането е признато и от притежателите на плантации, които имали опция да водят сражения, само че със доста по-малки запаси.
Бейкън образува дребна група от доброволци, които да изпрати на пердах против другите племена. Богати и небогати притежатели потеглят да освобождават земи или по-скоро да заграбват такива. През август 1676 година той ще сътвори по този начин наречената декларация на състрадание, в която ще изясни на всички, че схваща проблемите с високите такси на губернатора, който сега не може да оговори почтени и транспарантни търговски връзки. Към това добавя документа, споделяйки на обществото, че актуалният ръководещ не може да даде никакви гаранции за отбрана на колонизаторите, оставяйки ги уязвими на всевъзможни офанзиви. С какво са отговорни индианците? Те от своя страна не желаят да се преценяват с новите правила. Събраната войска от бунтовници на колонизаторите стартира да прави това, което всеки различен прави – краде, убива и унищожава годишна продукция. Всяко племе е нападнато и заплашвано, само че това не е задоволително за новия водач.
В един миг се насочва и към губернатора с концепцията, че в случай че няма да ръководи, по-добре да ги гони. Странното е, че честите разходки сред Вирджиния и бойното поле не престават да бъдат постоянна процедура. Доброволците доближават Джеймстаун, опожаряват го и приключват военни дейности. Не за друго, а тъй като Бейкън умира – освен това няма достойнството да падне в борба. Неговата гибел е най-вероятно разследване на тиф. Бунтовниците крият тялото на загадка локация, с цел да не бъде извадено на показ. Междувременно към този момент никой не търси индианците за каквото и да било, хората от Вирджиния желали правдивост и към този момент играели ролята на чисти нарушители, като войната в действителност прераснала в гражданска такава.
Преди да дойдат корабите с алените мундири, хората на Бъркли вземат решение да наложат надзор над водоемите и с това да откажат групата на Бейкън да продължи с безчинствата. В по-нататъшните сражения е ясно, че въпросната формация отново се оформя, само че този път с небогати и доста по-малко готови плантатори. Същите ще изпратят и своите плебеи в строя. Като хора, които осъзнават, че има голям риск да завоюват и изгубят, само че към този момент нямат и излаз, по този начин наречената икономическа рецесия към този момент е съумяла да ги засегне до степен, в която нищо не може да се промени.
Промените от тази дребна гражданска война са обвързани с приемането на закон, който прави доста по-лесно поробването на индианци – детайл, който множеството плантатори от дълго време са желали като право. Ред за подчиняване на индианци по този начин и няма, те от дълго време са избягали. Как от един бандит, въпросният най-сетне се трансформира в човек, който се бори за права, въпреки и в никакъв случай да не се е вълнувал от такива. В хода на своята акция, той приемал европейци и африканци в своите редици, не се интересувал какъв е цвета на кожата, стига рекрутираният да може да се бие. Обещава на всеки плебей независимост, в случай че стартира да се бие с него, робите по това време не виждали различен излаз и се включвали. В историята преди гражданската война е ясно, че животът на всички бил относително идентичен – те просто ненавиждали плантаторите с повече земя.
Дори тогава може да се открие, че има задоволително афроамериканци, които имат и обработват земя. Именно затова, малко след протеста, множеството притежатели на земя стартират да купуват плебеи, които освен да обработват, само че и да бъдат възможна отбрана при второ такова деяние. И откакто те към този момент могат да се отбраняват, заселниците одобряват концепцията на Бейкън за премахването на индианци като единствената допустима. Следователно един от героите и патриотите не е нищо повече от нарушител, само че историята го помни като нещо надалеч по-добро.
