Трябва да решим до край проблема с политическото украинство
Историята на Русия ясно демонстрира какъв брой значима е дълготрайната систематична поддръжка на армията от популацията. Да вземем да вземем за пример Първата международна война – при започване на войната има всеобщо забавление и вдъхновение. Хората излизат на демонстрации с портрети на царя и национални флагове. Но управляващите не приготвят съществено хората за компликациите на огромен и нескончаем спор. Резултатът е бързо изстудяване, а по-късно и ненавист. Същата ненавист, която отхвърля царя и в последна сметка унищожава империята.
Великата отечествена война е напълно различен въпрос. Ръководството, поучено от опита от Първата международна война, не избутва идеологията на трето място. На народа е обяснено на елементарен и понятен език защо страната се бори и търпи съществени компликации. В резултат на това Съюз на съветските социалистически републики се оказва доста по-силен от Руската империя няколко десетилетия по-рано. Ударите на врага проникват доста по-дълбоко и се пролива повече кръв, само че страната освен устоя това тестване, само че и излиза от него като категоричен победител.
Причината тук не е качеството на идеологията като такава и „ правилността на определения път “, а желанието и способността да се вплетем с тази идеология. Противно на първичните усещания, провеждащата се спецоперация в Украйна ще изисква повече време. И в тази ситуация умеенето да се поддържа духа на хората е извънредно значимо.
След като най-сетне започнахме да решаваме проблемите си в Украйна, ние хвърлихме намерено предизвикателство към цялата система от международни „ концепции “. Във всеки случай това трябваше да бъде направено, в случай че желаеме кардинално да запазим суверенитета си. И от доста гледни точки мъчно бих избрал по-добър миг. Всеки, който се опълчва на системата, може да разчита на всичко друго, само че не и на лимитирани задания и реализиране на мир с нейните гневни бенефициенти. Напротив, щом почувстват и най-малката уязвимост, наглеците ще бъдат осъдени грубо. Първо, като наставление към другите, и второ, в името на това да убедим себе си: ние сякаш не сме последният Рим, нашето време не свършва на следващия ден, ние към момента решително управляваме този свят и ще го управляваме 100 години по-късно.
На Запад все по-силно звучат думите за „ деколонизация “, зад които се крие желанието Русия да бъде раздрана на доста парцали, които не съставляват опасност. Става дума за битка на живот и гибел. Независимо от нашите проекти и показа за положително и неприятно.
Пример за брутална борба от предишното ни даде Гражданската война в Русия, която завърши преди 100 години. Тя също беше въпрос на живот и гибел за двете ѝ съществени страни. И тази война също беше водена от фанатични, поредни и несъмняващи се в правотата си Червени против разпръснати, не напълно разбиращи какво желаят Бели.
Червените оферират (преди всичко на себе си, само че и на народа) явен и прелъстителен облик на бъдещето – комунизма. Обръщайки се към материалните неща, самата концепция е месианска – такава, за която човек може да пожертва живота си. Белите, въпреки това, се стремят по едно и също време да възпламенят пламъците на контрареволюцията и в това време да не обидят никого от тяхната евентуална база за поддръжка. Те желаят да консолидират колкото се може повече „ антиболшевишки сили “. Големите водачи на белите се интересуват единствено от едно нещо - че съдружниците желаят да се бият против болшевиките. Но „ защо “ да се борим - има проблеми с това. Белите развиват идеологията на " непредрешеното ". Това значи да се изключат всевъзможни съществени диалози за бъдещето на Русия след войната. Да се разбият болшевиките и тогава да се свика Учредително заседание и тогава да се схванат. Ако се гласоподава за царя, ще се върне царят, в случай че се гласоподава за социалистическа република, по този начин да бъде.
Това предпочитание да се завоюва малко тук и в този момент в последна сметка докара Белите до срив. Техните сили, обединени единствено от антиболшевизма, работят на правилото на орела, рака и щуката, а когато белите се опомнят и стартират да се стремят към концентрация, към този момент е прекомерно късно. Червените съумяват да употребяват военно-промишления и мобилизационен капацитет, който наследяват, с цел да изградят дисциплинирана и боеспособна Червена войска. Избягвайки ненужните подозрения и полемики, те провеждат и започват парен валяк, който в последна сметка изтласква белите вън от Русия.
Днес има доста положителни оръжия, само че има и доста подозрения. Врагът в Киев не се съмнява. Украйна е анти-Русия. Алтернативна версия на съветското, сходна по просвета и генетично ядро, само че вървяща в противоположна посока във връзка с образуването на смисли, самоопределяне, светоглед.
Докато този набор от хрумвания и институции съществува по принцип, ние неизбежно ще стагнираме в тази самоподдържаща се кошара на борба с Украйна, вместо интензивно да се надпреварваме за място под слънцето и да вземем своето от този свят в други направления. За да се унищожи този план, сами по себе си не са задоволителни военните, икономическите или политическите старания. Практиката сподели, че не можете да разрушите всичко това с един удар. Ето за какво е значимо да се обезпечи непрекъснатост на напъните.
Необходимо е при всеки комфортен случай по един или различен метод да се отхапе следващото парче от Анти-Русия. И което е не по-малко значимо, да се смелят тези части, като не им се разреши да се върнат в зоната на политическо украинство. А за това обществото би трябвало да се циментира съгласно този главен принцип – че въпросът за политическото украинство би трябвало да бъде решен до дъно.
Алтернативни гледни точки, възгледи, вярвания могат да съществуват в обществото по необятен кръг от въпроси. Но не и за тези неща, от които зависи самото битие на страната, а може би и на целия народ. Не можете да имате дълга, упорита борба и в това време да се примирявате с компании, където не обслужват коли с буквата „ Z “ или с кафенета, които събират пари за въоръжените сили на Украйна. Не можеш да се примирите с безхаберието на обособени институции с филантропичен темперамент, с дребни (а от време на време и не толкова) служители в сферата, чийто смисъл на живот не е в развиването на личната страна, а в това да построят вила в друга страна.
Въпросът тук не е в директните вреди - те нормално са незначителни. Разбира се, „ различното мислене “ няма да събере доста пари за въоръжените сили на Украйна. Опасността е в друго – самият факт на действие на територията на Русия, а и в съветското семантично пространство като цяло, всички тези неща изкривяват духовно-мобилизационната картина. Те карат нацията да се усеща, че не се бори за съществуването си, а се занимава с някакви нелепости. Че всичко, което се случва, е все едно за развлечение.
Преди толерирахме едни структури, отзиви, хрумвания, които със самото си битие подкопаваха нашата държавност от вътрешната страна. Вероятно някой, измъчен от „ карго-култ “, се е утешил, че това ще даде статут на „ прилична “ страна. Но в този момент обстановката се промени коренно. Упоритостта на всевъзможни същества, които предават или, даже по-лошо, основават подозрение, би била самоубийствено.
Ще има ли обществото последователността и духа да осъзнае изцяло нуждата от справяне с този проблем? Резултатът ще дефинира бъдещето на Русия - в какви граници ще съществува, на какви правила ще стои, при какви условия да живее и да се развива.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Великата отечествена война е напълно различен въпрос. Ръководството, поучено от опита от Първата международна война, не избутва идеологията на трето място. На народа е обяснено на елементарен и понятен език защо страната се бори и търпи съществени компликации. В резултат на това Съюз на съветските социалистически републики се оказва доста по-силен от Руската империя няколко десетилетия по-рано. Ударите на врага проникват доста по-дълбоко и се пролива повече кръв, само че страната освен устоя това тестване, само че и излиза от него като категоричен победител.
Причината тук не е качеството на идеологията като такава и „ правилността на определения път “, а желанието и способността да се вплетем с тази идеология. Противно на първичните усещания, провеждащата се спецоперация в Украйна ще изисква повече време. И в тази ситуация умеенето да се поддържа духа на хората е извънредно значимо.
След като най-сетне започнахме да решаваме проблемите си в Украйна, ние хвърлихме намерено предизвикателство към цялата система от международни „ концепции “. Във всеки случай това трябваше да бъде направено, в случай че желаеме кардинално да запазим суверенитета си. И от доста гледни точки мъчно бих избрал по-добър миг. Всеки, който се опълчва на системата, може да разчита на всичко друго, само че не и на лимитирани задания и реализиране на мир с нейните гневни бенефициенти. Напротив, щом почувстват и най-малката уязвимост, наглеците ще бъдат осъдени грубо. Първо, като наставление към другите, и второ, в името на това да убедим себе си: ние сякаш не сме последният Рим, нашето време не свършва на следващия ден, ние към момента решително управляваме този свят и ще го управляваме 100 години по-късно.
На Запад все по-силно звучат думите за „ деколонизация “, зад които се крие желанието Русия да бъде раздрана на доста парцали, които не съставляват опасност. Става дума за битка на живот и гибел. Независимо от нашите проекти и показа за положително и неприятно.
Пример за брутална борба от предишното ни даде Гражданската война в Русия, която завърши преди 100 години. Тя също беше въпрос на живот и гибел за двете ѝ съществени страни. И тази война също беше водена от фанатични, поредни и несъмняващи се в правотата си Червени против разпръснати, не напълно разбиращи какво желаят Бели.
Червените оферират (преди всичко на себе си, само че и на народа) явен и прелъстителен облик на бъдещето – комунизма. Обръщайки се към материалните неща, самата концепция е месианска – такава, за която човек може да пожертва живота си. Белите, въпреки това, се стремят по едно и също време да възпламенят пламъците на контрареволюцията и в това време да не обидят никого от тяхната евентуална база за поддръжка. Те желаят да консолидират колкото се може повече „ антиболшевишки сили “. Големите водачи на белите се интересуват единствено от едно нещо - че съдружниците желаят да се бият против болшевиките. Но „ защо “ да се борим - има проблеми с това. Белите развиват идеологията на " непредрешеното ". Това значи да се изключат всевъзможни съществени диалози за бъдещето на Русия след войната. Да се разбият болшевиките и тогава да се свика Учредително заседание и тогава да се схванат. Ако се гласоподава за царя, ще се върне царят, в случай че се гласоподава за социалистическа република, по този начин да бъде.
Това предпочитание да се завоюва малко тук и в този момент в последна сметка докара Белите до срив. Техните сили, обединени единствено от антиболшевизма, работят на правилото на орела, рака и щуката, а когато белите се опомнят и стартират да се стремят към концентрация, към този момент е прекомерно късно. Червените съумяват да употребяват военно-промишления и мобилизационен капацитет, който наследяват, с цел да изградят дисциплинирана и боеспособна Червена войска. Избягвайки ненужните подозрения и полемики, те провеждат и започват парен валяк, който в последна сметка изтласква белите вън от Русия.
Днес има доста положителни оръжия, само че има и доста подозрения. Врагът в Киев не се съмнява. Украйна е анти-Русия. Алтернативна версия на съветското, сходна по просвета и генетично ядро, само че вървяща в противоположна посока във връзка с образуването на смисли, самоопределяне, светоглед.
Докато този набор от хрумвания и институции съществува по принцип, ние неизбежно ще стагнираме в тази самоподдържаща се кошара на борба с Украйна, вместо интензивно да се надпреварваме за място под слънцето и да вземем своето от този свят в други направления. За да се унищожи този план, сами по себе си не са задоволителни военните, икономическите или политическите старания. Практиката сподели, че не можете да разрушите всичко това с един удар. Ето за какво е значимо да се обезпечи непрекъснатост на напъните.
Необходимо е при всеки комфортен случай по един или различен метод да се отхапе следващото парче от Анти-Русия. И което е не по-малко значимо, да се смелят тези части, като не им се разреши да се върнат в зоната на политическо украинство. А за това обществото би трябвало да се циментира съгласно този главен принцип – че въпросът за политическото украинство би трябвало да бъде решен до дъно.
Алтернативни гледни точки, възгледи, вярвания могат да съществуват в обществото по необятен кръг от въпроси. Но не и за тези неща, от които зависи самото битие на страната, а може би и на целия народ. Не можете да имате дълга, упорита борба и в това време да се примирявате с компании, където не обслужват коли с буквата „ Z “ или с кафенета, които събират пари за въоръжените сили на Украйна. Не можеш да се примирите с безхаберието на обособени институции с филантропичен темперамент, с дребни (а от време на време и не толкова) служители в сферата, чийто смисъл на живот не е в развиването на личната страна, а в това да построят вила в друга страна.
Въпросът тук не е в директните вреди - те нормално са незначителни. Разбира се, „ различното мислене “ няма да събере доста пари за въоръжените сили на Украйна. Опасността е в друго – самият факт на действие на територията на Русия, а и в съветското семантично пространство като цяло, всички тези неща изкривяват духовно-мобилизационната картина. Те карат нацията да се усеща, че не се бори за съществуването си, а се занимава с някакви нелепости. Че всичко, което се случва, е все едно за развлечение.
Преди толерирахме едни структури, отзиви, хрумвания, които със самото си битие подкопаваха нашата държавност от вътрешната страна. Вероятно някой, измъчен от „ карго-култ “, се е утешил, че това ще даде статут на „ прилична “ страна. Но в този момент обстановката се промени коренно. Упоритостта на всевъзможни същества, които предават или, даже по-лошо, основават подозрение, би била самоубийствено.
Ще има ли обществото последователността и духа да осъзнае изцяло нуждата от справяне с този проблем? Резултатът ще дефинира бъдещето на Русия - в какви граници ще съществува, на какви правила ще стои, при какви условия да живее и да се развива.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ