Разтърсващо: Отрязаха гърдите на кърмачка 6 дни след раждането на бебето СНИМКИ 18+
Историята на Ройсин е призрачен сън за всяка майка. Тя показа пред английското издание Mirror по какъв начин малко преди да роди е чула най-ужасната диагноза. Прочетете описа й за ужаса, компликациите и успеха:
"Исках да отстрани гърдите си незабавно откакто чух думата "рак ". Не си дадох време да го обмисля. Казаха ми първо да се подложа на химиотерапия, с цел да забележим по какъв начин ще реагира рака, чак по-късно да преценява дали желая да отстрани гърдите си.
Не желаех и да чуя. Какво може да стане, в случай че химиотерапията не проработи и ракът порасне? Трябваше да се срещна с психолог и хируг, с цел да бъда сигурна в решението си и да не изгубя мозъка си по време на борбата.
Тогава се случи това.
Айви бе извадена от корема ми месец по-рано, а когато бе едвам на шест дни, те отрязаха дребните ми гърди. Бях толкоз уплашена в деня на интервенцията. Оперирали са ме и преди, само че в никакъв случай от нещо толкоз съществено.
Тялото ми към момента се възстановяваше от раждането и хормоните ми бяха много сбъркани. Можех да видя по какъв начин сърцето ми бие през мястото, на което беше гърдата ми. Плаках.
В нощта на интервенцията хормоните ми екплодираха и претърпях нервозен срив, който усещах, че идва. Плаках, плаках, протягах слабите си и изнемощели ръце към Майк и го молех да ми помогне. Казах му, че това е краят и бях толкоз уплашена. Имах потребност някой да ми каже, че всичко ще бъде наред, само че никой не можеше да направи това. "
Ройсин плакала в ръцете на брачна половинка си Майкъл цяла нощ преди интервенцията.
Прибрах се у дома, с цел да се възстановя за три седмици и да опозная дребното си бебче преди да се върна за началото на химиотерапията. Беше толкоз мъчно. Запек, гадене, косопад.
Качих повече килограми, в сравнение с по време на бременността и не можех да се позная в огледалото. Чувствах се ужасяващо. Казах си, че към този момент не ми пука за качените килограми и загубата на косата ми и гърдите ми. Всъщност, отново ми пукаше. Не беше значимо това, че не мога да кърмя, стига ракът да си отиде.
Бях единствено на 32 години. Харесвах гърдите си, обичах косата си и нямах самообладание да се върна в остарялата си форма, до момента в който отглеждам прелестното си създание.
И ето какво представлявах - закръглена, плешива жена, без гърди, която се опасява да не почине. Нямах визия, че иска ми се наложи да мина през всичко това още веднъж, три години по-късно. Спомням си по какъв начин седях на тоалетната, препотена, и се молех да се изходя. Потта, безсъните нощи, игличките, невъзможността да помня... Честно, правех хиляди мемоари на телефона си, тъй като беше безусловно невероятно да помня каквото и да е било.
Раните по устните, сухата кожа и още веднъж скапания косопад.
За мой шанс, научих се да си върша тюрбан и открих най-сладките перуки на света. Това ме караше да се усещам една концепция по-добре. Можете да видите по какъв начин да си извършите тюрбан във видеото ми. Все още отивам на химиотерапия. Вече не виждам с омерзение на тялото си. Гърдите ми бяха възобновени, не каквито бяха преди, само че не ми пука толкоз за това.
Чувствам се горда. Обичам белезите си. Може би ви се коства факсимиле, само че те са моите следи от войната, моите победи и повода да се боря за всеки идващ ден. "
Превод: БЛИЦ
"Исках да отстрани гърдите си незабавно откакто чух думата "рак ". Не си дадох време да го обмисля. Казаха ми първо да се подложа на химиотерапия, с цел да забележим по какъв начин ще реагира рака, чак по-късно да преценява дали желая да отстрани гърдите си.
Не желаех и да чуя. Какво може да стане, в случай че химиотерапията не проработи и ракът порасне? Трябваше да се срещна с психолог и хируг, с цел да бъда сигурна в решението си и да не изгубя мозъка си по време на борбата.
Тогава се случи това.
Айви бе извадена от корема ми месец по-рано, а когато бе едвам на шест дни, те отрязаха дребните ми гърди. Бях толкоз уплашена в деня на интервенцията. Оперирали са ме и преди, само че в никакъв случай от нещо толкоз съществено.
Тялото ми към момента се възстановяваше от раждането и хормоните ми бяха много сбъркани. Можех да видя по какъв начин сърцето ми бие през мястото, на което беше гърдата ми. Плаках.
В нощта на интервенцията хормоните ми екплодираха и претърпях нервозен срив, който усещах, че идва. Плаках, плаках, протягах слабите си и изнемощели ръце към Майк и го молех да ми помогне. Казах му, че това е краят и бях толкоз уплашена. Имах потребност някой да ми каже, че всичко ще бъде наред, само че никой не можеше да направи това. "
Ройсин плакала в ръцете на брачна половинка си Майкъл цяла нощ преди интервенцията.
Прибрах се у дома, с цел да се възстановя за три седмици и да опозная дребното си бебче преди да се върна за началото на химиотерапията. Беше толкоз мъчно. Запек, гадене, косопад.
Качих повече килограми, в сравнение с по време на бременността и не можех да се позная в огледалото. Чувствах се ужасяващо. Казах си, че към този момент не ми пука за качените килограми и загубата на косата ми и гърдите ми. Всъщност, отново ми пукаше. Не беше значимо това, че не мога да кърмя, стига ракът да си отиде.
Бях единствено на 32 години. Харесвах гърдите си, обичах косата си и нямах самообладание да се върна в остарялата си форма, до момента в който отглеждам прелестното си създание.
И ето какво представлявах - закръглена, плешива жена, без гърди, която се опасява да не почине. Нямах визия, че иска ми се наложи да мина през всичко това още веднъж, три години по-късно. Спомням си по какъв начин седях на тоалетната, препотена, и се молех да се изходя. Потта, безсъните нощи, игличките, невъзможността да помня... Честно, правех хиляди мемоари на телефона си, тъй като беше безусловно невероятно да помня каквото и да е било.
Раните по устните, сухата кожа и още веднъж скапания косопад.
За мой шанс, научих се да си върша тюрбан и открих най-сладките перуки на света. Това ме караше да се усещам една концепция по-добре. Можете да видите по какъв начин да си извършите тюрбан във видеото ми. Все още отивам на химиотерапия. Вече не виждам с омерзение на тялото си. Гърдите ми бяха възобновени, не каквито бяха преди, само че не ми пука толкоз за това.
Чувствам се горда. Обичам белезите си. Може би ви се коства факсимиле, само че те са моите следи от войната, моите победи и повода да се боря за всеки идващ ден. "
Превод: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ