Историята на Петър Петров е от онези редки разкази, които

Историята на Петър Петров е от тези редки разкази, които звучат прекомерно смели, с цел да са същински – и тъкмо по тази причина са толкоз значими. Роден в малко българско село, наказан на гибел, минал през война, плен, емиграция и океан, той стига до сърцето на американската галактическа стратегия, пуска на пазара първия електронен ръчен часовник в света и оставя диря в технологиите, които през днешния ден одобряваме за изцяло естествени. Въпреки това името му дълго остава съвсем непознато в България за жалост.

Петър Димитров Петров е роден през октомври 1919 година в Брестовица, край Пловдив, в фамилията на духовник. Началото му няма нищо общо с лаборатории, микрочипове и спътници. Първият му избор е духовният път – записва се в семинария. Но още в ранните си години излиза наяве, че това е човек с разтревожен темперамент и несклоняем дух. През 1939 година, едвам на 20 години, той взема решение, което малко на брой българи по това време биха създали – записва се във Френския задграничен легион.

Втората международна война го застига бързо. Петров е покорен при отбраната на линията „ Мажино “ и изпратен в лагер за военнопленници в Полша. Успява да се завърне в България през 1941 година и постъпва в армията като царски офицер, в това число в елементи, свързани с защитата на Борис III. След 1944 година обаче страната, в която се е върнал, към този момент не е същата. Новата власт го афишира за „ зложелател на народа “, а Народният съд го осъжда задочно на гибел – присъда, анулирана чак след 1989 година Тогава Петров към този момент е надалеч.

Германия става първото му леговище и първият огромен завой в живота му. Там той не просто стартира изначало, а се трансформира в извънредно квалифициран инженер – приключва корабостроене, машинно и строително инженерство, а по-късно и електроинженерство. Паралелно с това следва една своя пристрастеност, която в никакъв случай няма да го напусне – корабната архитектура. През целия си живот ще взе участие в проектирането и градежа на над 60 плавателни съда.

През 1951 година пътят му още веднъж потегля на запад – този път към Канада. Там работи по построяването на американски военновъздушни бази в Лабрадор и Гренландия. Следва Индокитай, където взе участие в градежа на мостове и електроцентрали. Биографията му към този момент наподобява повече на авантюристичен разказ, в сравнение с типичен роман за академик. Кулминацията идва, когато Петров прекосява океана на собственоръчно планиран катамаран и доближава до крайбрежията на Флорида.

В Съединените щати той се оказва в центъра на най-голямата софтуерна конкуренция на ХХ век. Включва се в галактически планове и работи по първия метеорологичен сателит Nimbus, както и по първия информационен сателит Telstar – основи на актуалните прогнози за времето и световните връзки. По-късно се открива в Хънтсвил, Алабама – град, тясно обвързван с стратегиите на NASA. Там е притеглен за работа по програмата „ Аполо “, в това число по покана на Вернер декор Браун, като за достъп до строго секретните планове минава през десетки инспекции и изявленията.

Най-големият му пробив идва в края на 60-те години. През 1968 година Петър Петров основава Care Electronics и употребява опита си от галактическите технологии, с цел да сътвори първия в света безжичен сърдечен екран. Почти редом с това се ражда концепция, която ще промени всекидневието на милиони хора. През 1969 година е основан първият първообраз на електронен ръчен часовник, а през 1971 година Pulsar излиза публично на пазара.

Часовникът няма стрелки. При натискане на бутон върху екрана светват червени LED числа – нещо, което за началото на 70-те години наподобява като чиста научна фантастика. Цената му е към 2100 $ – колкото автомобил.

Pulsar се трансформира в знак на „ галактическата епоха “, влиза в попкултурата, носен е от звезди и даже се появява на китката на Джеймс Бонд. Днес един от първите екземпляри е част от сбирката на Смитсоновия институт – паралелно до най-важните софтуерни достижения на ХХ век.

Петров не стопира дотук. През 1975 година, дружно със сина си, основава ADS Environmental Services – компания за компютризирано премерване на замърсяванията. Започва в гараж с 13 000 $ фамилни спестявания и доближава до 50 милиона $ годишни доходи. По-късно компанията е продадена, а той продължава да работи по нови високотехнологични планове, в това число в областта на чиповете и свръхшироколентовите сигнали.

Когато Петър Петров умира през 2003 година, на 83 години, той е уважавано име в Съединените щати. В България обаче дълго остава в сянка – сходно на Джон Атанасов, признанието идва извън, а у нас – със забавяне.

Историята му е доказателство, че от Брестовица може да стартира международна софтуерна гражданска война, че българският разум може да изпревари времето си и че от време на време най-големите ни персони просто чакат някой да ги опише както би трябвало.