Любопитната история зад химна „Върви, народе възродени“
Историята на песента, която 124 години събира българите на 24 май
Химнът на българската култура " Върви, народе възродени " е роден от вдъхновението на двама български създатели – Стоян Михайловски и Панайот Пипков, разграничени от девет години, само че обединени от любовта към образованието и българската просвета.
Текстът на химна е основан през април 1892 година от Стоян Михайловски – потомствен еленчанин и наследник на изтъкнатия учител Никола Михайловски. По това време създателят работи като преподавател по френски език в Мъжката гимназия в Русе, където е прочут със своето екстравагантно държание – идва на работа с файтон, стартира часовете си наложително след 10 часа и следва лична образователна стратегия, пренебрегвайки управлението. Въпреки това, той приказва френски " като парижанин ".
Стихотворението е оповестено в списание " Мисъл " с автентично заглавие " Кирил и Методий ", подзаглавие " Проект за български всеучилищен химн " и разяснение " Руссе, 1892 априлий 15 ".
Девет години по-късно, през 1901 година, музиката към химна е основана от Панайот Пипков – преподавател по музика в Ловеч. На него е предоставено да напише нова ария за учениците за идния празник на 11 май – църковния празник на светите братя. В своите мемоари Пипков споделя по какъв начин на 9 май, по време на час по пеене в Ловечкото V-то класно мъжко учебно заведение " Йосиф I-ви ", вижда възпитаник, който чете с въодушевление стихотворението на Михайловски.
" Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча към този момент въодушевена от тях музика. Пред черната дъска се мъдреха тебеширени парченца. В бързината, с която почнах да начертавам петолинието, тия дребни парченца се топяха сред пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прах… Написването на музиката за четири еднородни гласа не търпя повече от петнадесет минути ", споделя по-късно композиторът.
След първото осъществяване на химна, шефът на учебното заведение Христо Бръмбаров е мощно впечатлен: " Г-н Пипков, в никакъв случай не съм се надявал, че в това непретенциозно наше петокласно учебно заведение ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на образователната година и в никакъв случай не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на учебната ария от това, което пяхте доскоро ".
На 11 май 1901 година " Върви, народе възродени " е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн в чест на делото на Кирил и Методий. От идната година химнът стартира да се пее във всички български учебни заведения и бързо се трансформира в знак на българската култура.
Днес за еталонни се смятат интерпретациите на Детския хор на БНР с диригент учен Христо Недялков и хор " Бодра промяна ", управителен от Лиляна Бочева – осъществявания, които не престават да въодушевяват генерации българи и да поддържат жива културната ни памет.
Химнът на българската култура " Върви, народе възродени " е роден от вдъхновението на двама български създатели – Стоян Михайловски и Панайот Пипков, разграничени от девет години, само че обединени от любовта към образованието и българската просвета.
Текстът на химна е основан през април 1892 година от Стоян Михайловски – потомствен еленчанин и наследник на изтъкнатия учител Никола Михайловски. По това време създателят работи като преподавател по френски език в Мъжката гимназия в Русе, където е прочут със своето екстравагантно държание – идва на работа с файтон, стартира часовете си наложително след 10 часа и следва лична образователна стратегия, пренебрегвайки управлението. Въпреки това, той приказва френски " като парижанин ".
Стихотворението е оповестено в списание " Мисъл " с автентично заглавие " Кирил и Методий ", подзаглавие " Проект за български всеучилищен химн " и разяснение " Руссе, 1892 априлий 15 ".
Девет години по-късно, през 1901 година, музиката към химна е основана от Панайот Пипков – преподавател по музика в Ловеч. На него е предоставено да напише нова ария за учениците за идния празник на 11 май – църковния празник на светите братя. В своите мемоари Пипков споделя по какъв начин на 9 май, по време на час по пеене в Ловечкото V-то класно мъжко учебно заведение " Йосиф I-ви ", вижда възпитаник, който чете с въодушевление стихотворението на Михайловски.
" Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча към този момент въодушевена от тях музика. Пред черната дъска се мъдреха тебеширени парченца. В бързината, с която почнах да начертавам петолинието, тия дребни парченца се топяха сред пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прах… Написването на музиката за четири еднородни гласа не търпя повече от петнадесет минути ", споделя по-късно композиторът.
След първото осъществяване на химна, шефът на учебното заведение Христо Бръмбаров е мощно впечатлен: " Г-н Пипков, в никакъв случай не съм се надявал, че в това непретенциозно наше петокласно учебно заведение ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на образователната година и в никакъв случай не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на учебната ария от това, което пяхте доскоро ".
На 11 май 1901 година " Върви, народе възродени " е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн в чест на делото на Кирил и Методий. От идната година химнът стартира да се пее във всички български учебни заведения и бързо се трансформира в знак на българската култура.
Днес за еталонни се смятат интерпретациите на Детския хор на БНР с диригент учен Христо Недялков и хор " Бодра промяна ", управителен от Лиляна Бочева – осъществявания, които не престават да въодушевяват генерации българи и да поддържат жива културната ни памет.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ