Историята на парите по българските земи е древна и започва далеч преди съвременната държава, каза гл. ас. д-р Стефан Проданов
Историята на парите по българските земи е антична, стартира в античността и следва развиването на обществото, търговията и доверието сред хората, сподели преподавателят по банково дело и финанси при Стопанска академия „ Димитър А. Ценов “ - Свищов, гл. ас. доктор Стефан Проданов. Той бе посетител в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в крайдунавския град във връзка представянето на новия брой на списание ЛИК на тематика „ Българските пари “.
Историята на парите по българските земи стартира надалеч преди актуалната страна, акцентира гл. ас. доктор Проданов.
Той описа за Българска телеграфна агенция, че още в античността тракийските владетели Терес, Ситалк и Котис I секат лични монети. Те са просто средство за търговия, само че и знак за власт, доверие и присъединяване в тогавашния цивилизован свят. През римската ера земите на днешна България стават част от " една от най-успешните валутни системи в историята ". Денарият, а по-късно златният солидус на Константин Велики, обезпечават непоклатимост и предвидимост в голямото икономическо пространство – ранен образец по какъв начин общата валута основава напредък и сигурност. “
Средновековна България продължава тази традиция. При цар Иван Асен II страната доближава стопански подем, а българските златни и сребърни монети утвърждават интернационалния ѝ престиж. При цар Иван Александър сеченето на монети със мощна държавна символика е явен израз на суверенитет и блян към финансова резистентност, посочи гл. ас. доктор Проданов. По думите му след Освобождението българският лев се трансформира в знак на възобновената държавност и модерния европейски път на България, с пореден блян към непоклатимост, дисциплинираност и доверие.
Днес България е изправена пред нов исторически стадий. Въвеждането на еврото не е отделяне от тази традиция, а нейно разумно продължение, сподели гл. ас. доктор Проданов и добави, че сходно на античните и средновековните образци, става дума за присъединяване в по-голямо икономическо пространство, където общите правила ускоряват сигурността, а доверието е най-ценната валута. Историята ни демонстрира, че България е просперирала, когато е била отворена към интеграция, само че уверена в своята еднаквост. Именно с такова историческо схващане и социална отговорност би трябвало да подходим и през днешния ден. Този избор ще се потвърди като потребен, резистентен и заслужен за бъдещето на страната ни.
От януари 2024 година е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възобновяване през 2022 година до през днешния ден могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на Българска телеграфна агенция.
Историята на парите по българските земи стартира надалеч преди актуалната страна, акцентира гл. ас. доктор Проданов.
Той описа за Българска телеграфна агенция, че още в античността тракийските владетели Терес, Ситалк и Котис I секат лични монети. Те са просто средство за търговия, само че и знак за власт, доверие и присъединяване в тогавашния цивилизован свят. През римската ера земите на днешна България стават част от " една от най-успешните валутни системи в историята ". Денарият, а по-късно златният солидус на Константин Велики, обезпечават непоклатимост и предвидимост в голямото икономическо пространство – ранен образец по какъв начин общата валута основава напредък и сигурност. “
Средновековна България продължава тази традиция. При цар Иван Асен II страната доближава стопански подем, а българските златни и сребърни монети утвърждават интернационалния ѝ престиж. При цар Иван Александър сеченето на монети със мощна държавна символика е явен израз на суверенитет и блян към финансова резистентност, посочи гл. ас. доктор Проданов. По думите му след Освобождението българският лев се трансформира в знак на възобновената държавност и модерния европейски път на България, с пореден блян към непоклатимост, дисциплинираност и доверие.
Днес България е изправена пред нов исторически стадий. Въвеждането на еврото не е отделяне от тази традиция, а нейно разумно продължение, сподели гл. ас. доктор Проданов и добави, че сходно на античните и средновековните образци, става дума за присъединяване в по-голямо икономическо пространство, където общите правила ускоряват сигурността, а доверието е най-ценната валута. Историята ни демонстрира, че България е просперирала, когато е била отворена към интеграция, само че уверена в своята еднаквост. Именно с такова историческо схващане и социална отговорност би трябвало да подходим и през днешния ден. Този избор ще се потвърди като потребен, резистентен и заслужен за бъдещето на страната ни.
От януари 2024 година е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възобновяване през 2022 година до през днешния ден могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на Българска телеграфна агенция.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ