Историята на оръжията и военните действия от съветската епоха е

...
Историята на оръжията и военните действия от съветската епоха е
Коментари Харесай

Превозвачът на алкохол: Историята на съветския самолет, охлаждан с водка

Историята на оръжията и военните дейности от руската ера е цялостна с забавни истории за триумфи, провали и необичайно човешко държание. МиГ-25 е трябвало да бъде ръководен в границите на допустимото, тъй като при оптималната скорост, надвишаваща равнището от 3 Маха, моторите са щели да се взривят. Конструкцията на Сухой-25 е толкоз устойчива, че даже откакто получи щета по време на пердах, може да се върне в базата. Прочутият танк „ Цар “, който имаше солидни колела с височина до 9 метра, се провали, тъй като непрекъснато затъваше в земята. Дори руските космонавти е трябвало да носят в комплекта си „ галактическия револвер “ TP-82, с цел да се предпазят от диви животни след кацане в Сибир. Туполев Ту-22, считан за първия руски свръхзвуков бомбардировач, има ненапълно пиянска известност, която е забавна за близките.

Свръхзвуковият бомбардировач, носещ натовското означение Блиндер, получава и много любопитния прякор „ транспортьор на алкохол “. В редица други анекдотични разкази той е именуван „ Летящ магазин за алкохол “ и „ Камион за водка “. Нека да изясним, че този изтребител в действителност не е бил употребен за превозване на алкохолни питиета по време на военните дейности. Това название е обвързвано по-скоро с едно любопитно инженерно решение, което включва мощно съсредоточен алкохол като охлаждащ сътрудник. По-конкретно, охлаждащата течност е имала единствено два съставния елемент, като етиловият алкохол (или етанолът) е съставлявал 40% от нея, а останалата част е била дестилирана вода. Ако това ви звучи познато, то е тъй като наличието на алкохол във водката нормално е 40% или повече. И наподобява, че водачите фактически са пиели част от тази алкохолна охлаждаща течност.

Защо в Ту-22 е употребен алкохол?

Ту-22, който има напълно железен алуминиев фюзелаж и място за трима членове на екипажа, се задвижва от един въздуховоден турбодвигател вид РД-7. В книгата си „ Туполев: Човекът и неговият самолет„ Пол Дъфи и Андрей Кандалов загатват, че най-необичайният аспект на Ту-22 е, че моторите му са “монтирани над задната част на фюзелажа от двете страни на опашката “. При турбореактивните мотори е нужна система за отклоняване на въздуха, която изпуска извънредно горещия въздух от компресорната секция на мотора.

Този газ би трябвало да бъде охладен посредством прекосяване през въздуховоди или посредством потребление на хладилен сътрудник. Този въздух е от решаващо значение за поддържане на налягането в кабината, изключително при полети с висока скорост. В случая с Ту-22 налягането на въздуха е било подложено на изключително огромно натоварване, защото то е било обвързвано с оцеляването освен на водача, само че и на щурмана и оръжейния оператор в кабината. За Ту-22 инженерите създават система за изстудяване, която разчита на алкохолна течност, състояща се от 40% чист алкохол и 60% дестилирана вода. Когато горещият въздух прекосявал през изпарителя, подложен в охлаждащата течност, се осъществявал топлообмен и въздухът се е охлаждал.

Това е по този начин наречената термодинамика 101, където смяната на положението на алкохола е съпроводена с превръщане на топлинната сила, което води до намаление на температурата. Сега водачът може да управлява количеството парещ въздух, изпускан от следените под налягане клапани, предопределени за изстудяване, което значи, че управлява индиректно и равнището на алкохола, употребен като хладилен сътрудник. Тук нещата стават изключително забавни, що се отнася до Ту-22 и неговата печална популярност.

От изстудяване към пиянство

Когато можете да контролирате количеството парещ въздух, което се изпраща за изстудяване, вие също по този начин контролирате хладилния сътрудник на алкохолна основа, който остава необработен в края на полета. Оттук произлиза легендата за „ свръхзвуковия транспортьор на алкохол “. След като екипажът на Ту-22 слизъл от свръхзвуковия си бомбардировач, съгласно известията той поглеждал в резервоара за хладилен сътрудник и елементи от останалата в него охлаждаща течност.

„ Неизползваната алкохолна примес нормално просто се източваше от самолета и по-късно се използваше или по пряк метод – като алкохолна напитка, или като течна валута “, твърди Paper Skies.

В различен видеоклип, споделен от канала „ Не е това, което си мислите “ (Not What You Think), има редица фотоси и видеоматериали, на които се допуска, че се виждат руски водачи, които отпиват от течния хладилен сътрудник с алкохолно наличие от Ту-22. Предполага се, че с изключение на за пиянство на алкохол, той е бил продаван и като неофициална форма на валута. Всъщност тази процедура продължава и до през днешния ден, изключително в изискванията на падаща рубла.

„ Хората държат водка на склад, с цел да я употребяват като течна валута “, цитира вестник The Baltimore Sun съветски чиновник, работещ в лаборатория. „ Имам повече от 20 бутилки у дома, а въобще не пия “.

Въпреки че охлаждано се е осъществявало с водно-алкохолна примес, а не с чиста водка, историята акцентира инженерните провокации, пред които са се изправяли руските инженери при основаването на толкоз рисков аероплан като МиГ-25, и находчивостта им при потреблението на наличните по това време запаси за реализиране на задачите. Самолетът остава емблематичен знак на софтуерния талант (и от време на време необикновените решения) от епохата на Студената война.

Що се отнася до Ту-22, той е разгласен за несполучлив. Бомбардировачът беше сложен за ръководство и страдаше от турбуленция, неприятна видимост и проблеми при кацането. През годините са създадени голям брой разновидности, само че той по този начин и не можа да стане толкоз сполучлив, колкото другите руски реактивни самолети като серията МиГ.

Източник: kaldata.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР