Честит юбилей! Старозагорската опера на 100!
Историята на операта в Стара Загора стартира с премиера на „ Гергана “ от Маестро Георги Атанасов на 1 юли 1925 година. Това сочи информация на отдел „ Справочна “ на Българска телеграфна организация. Това е първата извънстолична опера у нас.
Три години по-късно, на 22 март 1928 година, се основава Районна опера – Стара Загора, чийто район включва Бургас, Търново и Пловдив. Малко по-късно е сложена и операта „ Травиата “ от Верди с диригент Александър Георгиев и режисьор Димитър Христов. През септември 1931 година операта се преименува и става Южнобългарска районна опера.
През 1933 година е назначен и първият шеф – Димитър Христов, а за диригент е определен Александър Георгиев. От 14 май 1934 година трупата носи наименованието Старозагорска общинска опера. От 1942 година Общината дава за подготовки на операта някогашната постройка на Радио Стара Загора. По същото време управлението на оперния спектакъл се поема от младия диригент Ромео Райчев. През 1946 година театърът се обособява като държавен културен институт – Народна опера – Стара Загора, под директното управление и финансиране на Министерството на информацията и изкуствата.
В интервала 1946 - 1970 година операта доста уголемява репертоара си, включвайки нови заглавия от международната класика, както и национални и международни министър председатели на нови творби, измежду които - „ Продадена булка “ от Бедржих Сметана, „ Русалка “ от Александър Даргомижски, „ Кармен “ от Бизе, „ Бохеми “ от Пучини, „ Княз Игор “ от Александър Бородин, „ Вълшебният стрелец “ от Карл Мария декор Вебер, както и „ Бал с маски “, „ Дон Карлос “ и „ Симон Боканегра “ от Верди.
През 1949 година в Стара Загора е сложена първата балетна режисура – „ Куклената самодива “, с което се слага началото на балетното изкуство в града.
През 1967 година се организират първите „ Декемврийски музикални дни “, които през 1974 година прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство, в границите на който на всеки пет години се провежда Национален обзор на българските оперни театри.
През 1971 година е издигната новата съвременна постройка на операта, която е най-модерната за времето си на Балканите. Проектанти са арх. Михаил Соколовски, арх. Борис Камиларов и арх. Цанко Хаджистойков. Подобрените механически благоприятни условия на сцената основават условия за пълноценно показване на богатия оперно-балетен репертоар, както и за изяви на гостуващи театри от страната и чужбина.
В интервала 1971 - 1991 година на сцената се показват министър председатели на „ Аида “ и „ Набуко “ от Верди, „ Летящият холандец “ от Вагнер, „ Борис Годунов “ от Мусоргски, както и произведения на модерни създатели – „ Сън в лятна нощ “ от Бенжамин Бритън, „ Кола Брюньон “ от Дмитрий Кабалевски, балетът „ Абраксас “ от Вернер Егк, както и български заглавия като „ Майстори “ от Парашкев Хаджиев, „ Янините девет братя “ от Любомир Пипков, „ Ивайло “ и „ Тракийски идоли “ от Марин Големинов, „ Цар Калоян “, „ Хан Крум “ и други
Най-тежкият миг за старозагорската опера е, когато на 5 октомври 1991 година пожар унищожава част от постройката. Регистрирани са три огнища в залата, където единствено час по-рано е игран театър на „ Мадам Бътерфлай “. Пламъците унищожават цялото театрално съоръжение, залата, огромна част от фоайетата, един от петте рояла „ Стенуей “ в България, кристални полилеи, импортирани особено от Италия, декори, завеса, която е проектирана от професорите Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров, както и пана на проф. Дечко Узунов.
В интервала 1991 - 2010 година спектаклите на театъра се играят на разнообразни места – в прилежащи градове и в залата на Синдикалния дом (1991-1993), в Дома на транспортните служащи (1993-1997), а по-късно в ремонтираната зала на Драматичния спектакъл " Гео Милев " (1997-2010). През 1999 година на Античния форумен комплекс „ Августа Траяна “, по времето на шефа Александър Марулев, се открива нова сцена навън с операта „ Ернани “ от Верди.
С Постановление 146 на Министерския съвет от 27 юли 2000 година операта се преобразува в Държавна опера - Стара Загора. През 2002 година стартират строително-монтажните действия, които са съобразени с условията на авторския колектив, проектирал операта при започване на 60-те години на предишния век. Реконструкцията се управлява от арх. Цанко Хаджистойчев. Като водещи проектанти-конструктори вземат участие инж. Лъчезар Ташев, инж. Любомир Събев и инж. Дамян Христов. Залата е застлана с негорим мокет и е обзаведена с 605 седящи места, от които шест за инвалиди. С ново интериорно обзавеждане са фоайетата, в едно от които е реставрирано оживяло керамично пано на проф. Дечко Узунов. След реконструкцията Старозагорската опера разполага с най-голямата и най-модерната въртяща се сцена в страната.
След дълги години на събиране на средства за възобновяване на постройката, в това число посредством благотворителни концерти и дарения, на 29 декември 2009 година реконструкцията е сполучливо приключена. На 5 октомври 2010 година възобновената постройка на Старозагорската опера е публично открита с „ Кармен “ на Бизе.
През 2016 година Държавна опера - Стара Загора е отличена с Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци за постановката на „ Лучия ди Ламермур “ от Доницети, както и с премията „ Стара Загора “ на локалната община. През същата 2016 година Старозагорската опера и футболен клуб „ Берое “ стартират самодейността „ Опера на Стадиона “, като показват „ Аида “.
През 2018 година с балета „ Нестинарка “ е маркирана 110-годишнината от рождението на композитора Марин Големинов. Същата година започват и самодейностите „ Опера в цирка “, осъществена взаимно с Академичен цирк „ Балкански “, с „ Палячи “ от Леонкавало, и „ Опера с кукли “, осъществена взаимно с Кукления спектакъл в града, с постановките „ Турандот “ на Пучини и „ Фауст “ на Гуно.
През 2019 година за първи път в България е показана операта „ Африканката “ от Джакомо Майербер, копродукция с Берлинската държавна опера, а през 2021 година е международната премиера на балета „ Сънят на Пилат “ от Стефан Димитров.
През последните 10 години отпред на операта в Стара Загора е Огнян Драганов. Пред Българска телеграфна агенция той показа: „ за мен е наслаждение да бъда шеф на един от най-модерните оперни театри в България “. „ Моята задача като шеф е да оценя всичко това, което е направено до тук. Защото доста човешки животи, темперамент и гений е претворен в този голям паметник на Старозагорската опера, изграждан преди 100 години “, уточни той. Според него най-важното нещо за операта през XXI век е „ да възпитава в добрина и да демонстрира кое е положително и кое е неприятно, като дава образец и ни води “, сподели още шефът.
Припомняме, че през днешния ден, по случай 100-годишния празник на операта в Стара Загора, ще бъде показана оперна церемония на сцената на Античен конгрес „ Августа Траяна “. Концертът ще стартира със сцена от „ Аида ” на Верди, която ще бъде музикално-сценична метафора на триумфалния марш на Старозагорската опера през миналите 100 години.
„ Това ще бъде една ретроспекция на историята на операта и нейното развиване през годините. Ще покажем това, което операта е дала на Стара Загора през годините, както и това, което градът е дал на операта. Концертът е извънредно забавен и ще включва фрагменти от най-известните оперни заглавия, представяни в Стара Загора “, сподели авансово Драганов и напомни, че на сцената ще бъдат оперните звезди Красимира Стоянова, Надя Кръстева, Кирил Манолов и доста други. „ Постарали сме се да създадем едно тържество, което ще стартира още от влизането на публиката на Античния форумен комплекс „ Августа Траяна “. Ще има огнено шоу на кокили. Това ще бъде една самобитна тайнственост и задявка към публиката, с цел да покажем, че в действителност операта потегля от площада. Тя потегля, с цел да подарява хората с страст и хубост “, сподели Драганов. Сред специфичните посетители ще бъдат доста ветерани - хора, които са отдали живота си, креативната си сила и капацитет на този оперен спектакъл, сподели шефът и добави, че измежду изненадите ще бъде особено приветствие от обичаната българска певица Анна Томова-Синтова, както и от артистичния шеф на Старозагорската опера Веселина Кацарова, която, за жалост, заради персонални аргументи няма да може да участва.
Преди началото на оперната церемония фотодокументална галерия навън в парк „ Пети октомври “ под наслов „ 100 години в 100 фрагмента “ ще показа историята на операта в града.
Три години по-късно, на 22 март 1928 година, се основава Районна опера – Стара Загора, чийто район включва Бургас, Търново и Пловдив. Малко по-късно е сложена и операта „ Травиата “ от Верди с диригент Александър Георгиев и режисьор Димитър Христов. През септември 1931 година операта се преименува и става Южнобългарска районна опера.
През 1933 година е назначен и първият шеф – Димитър Христов, а за диригент е определен Александър Георгиев. От 14 май 1934 година трупата носи наименованието Старозагорска общинска опера. От 1942 година Общината дава за подготовки на операта някогашната постройка на Радио Стара Загора. По същото време управлението на оперния спектакъл се поема от младия диригент Ромео Райчев. През 1946 година театърът се обособява като държавен културен институт – Народна опера – Стара Загора, под директното управление и финансиране на Министерството на информацията и изкуствата.
В интервала 1946 - 1970 година операта доста уголемява репертоара си, включвайки нови заглавия от международната класика, както и национални и международни министър председатели на нови творби, измежду които - „ Продадена булка “ от Бедржих Сметана, „ Русалка “ от Александър Даргомижски, „ Кармен “ от Бизе, „ Бохеми “ от Пучини, „ Княз Игор “ от Александър Бородин, „ Вълшебният стрелец “ от Карл Мария декор Вебер, както и „ Бал с маски “, „ Дон Карлос “ и „ Симон Боканегра “ от Верди.
През 1949 година в Стара Загора е сложена първата балетна режисура – „ Куклената самодива “, с което се слага началото на балетното изкуство в града.
През 1967 година се организират първите „ Декемврийски музикални дни “, които през 1974 година прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство, в границите на който на всеки пет години се провежда Национален обзор на българските оперни театри.
През 1971 година е издигната новата съвременна постройка на операта, която е най-модерната за времето си на Балканите. Проектанти са арх. Михаил Соколовски, арх. Борис Камиларов и арх. Цанко Хаджистойков. Подобрените механически благоприятни условия на сцената основават условия за пълноценно показване на богатия оперно-балетен репертоар, както и за изяви на гостуващи театри от страната и чужбина.
В интервала 1971 - 1991 година на сцената се показват министър председатели на „ Аида “ и „ Набуко “ от Верди, „ Летящият холандец “ от Вагнер, „ Борис Годунов “ от Мусоргски, както и произведения на модерни създатели – „ Сън в лятна нощ “ от Бенжамин Бритън, „ Кола Брюньон “ от Дмитрий Кабалевски, балетът „ Абраксас “ от Вернер Егк, както и български заглавия като „ Майстори “ от Парашкев Хаджиев, „ Янините девет братя “ от Любомир Пипков, „ Ивайло “ и „ Тракийски идоли “ от Марин Големинов, „ Цар Калоян “, „ Хан Крум “ и други
Най-тежкият миг за старозагорската опера е, когато на 5 октомври 1991 година пожар унищожава част от постройката. Регистрирани са три огнища в залата, където единствено час по-рано е игран театър на „ Мадам Бътерфлай “. Пламъците унищожават цялото театрално съоръжение, залата, огромна част от фоайетата, един от петте рояла „ Стенуей “ в България, кристални полилеи, импортирани особено от Италия, декори, завеса, която е проектирана от професорите Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров, както и пана на проф. Дечко Узунов.
В интервала 1991 - 2010 година спектаклите на театъра се играят на разнообразни места – в прилежащи градове и в залата на Синдикалния дом (1991-1993), в Дома на транспортните служащи (1993-1997), а по-късно в ремонтираната зала на Драматичния спектакъл " Гео Милев " (1997-2010). През 1999 година на Античния форумен комплекс „ Августа Траяна “, по времето на шефа Александър Марулев, се открива нова сцена навън с операта „ Ернани “ от Верди.
С Постановление 146 на Министерския съвет от 27 юли 2000 година операта се преобразува в Държавна опера - Стара Загора. През 2002 година стартират строително-монтажните действия, които са съобразени с условията на авторския колектив, проектирал операта при започване на 60-те години на предишния век. Реконструкцията се управлява от арх. Цанко Хаджистойчев. Като водещи проектанти-конструктори вземат участие инж. Лъчезар Ташев, инж. Любомир Събев и инж. Дамян Христов. Залата е застлана с негорим мокет и е обзаведена с 605 седящи места, от които шест за инвалиди. С ново интериорно обзавеждане са фоайетата, в едно от които е реставрирано оживяло керамично пано на проф. Дечко Узунов. След реконструкцията Старозагорската опера разполага с най-голямата и най-модерната въртяща се сцена в страната.
След дълги години на събиране на средства за възобновяване на постройката, в това число посредством благотворителни концерти и дарения, на 29 декември 2009 година реконструкцията е сполучливо приключена. На 5 октомври 2010 година възобновената постройка на Старозагорската опера е публично открита с „ Кармен “ на Бизе.
През 2016 година Държавна опера - Стара Загора е отличена с Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци за постановката на „ Лучия ди Ламермур “ от Доницети, както и с премията „ Стара Загора “ на локалната община. През същата 2016 година Старозагорската опера и футболен клуб „ Берое “ стартират самодейността „ Опера на Стадиона “, като показват „ Аида “.
През 2018 година с балета „ Нестинарка “ е маркирана 110-годишнината от рождението на композитора Марин Големинов. Същата година започват и самодейностите „ Опера в цирка “, осъществена взаимно с Академичен цирк „ Балкански “, с „ Палячи “ от Леонкавало, и „ Опера с кукли “, осъществена взаимно с Кукления спектакъл в града, с постановките „ Турандот “ на Пучини и „ Фауст “ на Гуно.
През 2019 година за първи път в България е показана операта „ Африканката “ от Джакомо Майербер, копродукция с Берлинската държавна опера, а през 2021 година е международната премиера на балета „ Сънят на Пилат “ от Стефан Димитров.
През последните 10 години отпред на операта в Стара Загора е Огнян Драганов. Пред Българска телеграфна агенция той показа: „ за мен е наслаждение да бъда шеф на един от най-модерните оперни театри в България “. „ Моята задача като шеф е да оценя всичко това, което е направено до тук. Защото доста човешки животи, темперамент и гений е претворен в този голям паметник на Старозагорската опера, изграждан преди 100 години “, уточни той. Според него най-важното нещо за операта през XXI век е „ да възпитава в добрина и да демонстрира кое е положително и кое е неприятно, като дава образец и ни води “, сподели още шефът.
Припомняме, че през днешния ден, по случай 100-годишния празник на операта в Стара Загора, ще бъде показана оперна церемония на сцената на Античен конгрес „ Августа Траяна “. Концертът ще стартира със сцена от „ Аида ” на Верди, която ще бъде музикално-сценична метафора на триумфалния марш на Старозагорската опера през миналите 100 години.
„ Това ще бъде една ретроспекция на историята на операта и нейното развиване през годините. Ще покажем това, което операта е дала на Стара Загора през годините, както и това, което градът е дал на операта. Концертът е извънредно забавен и ще включва фрагменти от най-известните оперни заглавия, представяни в Стара Загора “, сподели авансово Драганов и напомни, че на сцената ще бъдат оперните звезди Красимира Стоянова, Надя Кръстева, Кирил Манолов и доста други. „ Постарали сме се да създадем едно тържество, което ще стартира още от влизането на публиката на Античния форумен комплекс „ Августа Траяна “. Ще има огнено шоу на кокили. Това ще бъде една самобитна тайнственост и задявка към публиката, с цел да покажем, че в действителност операта потегля от площада. Тя потегля, с цел да подарява хората с страст и хубост “, сподели Драганов. Сред специфичните посетители ще бъдат доста ветерани - хора, които са отдали живота си, креативната си сила и капацитет на този оперен спектакъл, сподели шефът и добави, че измежду изненадите ще бъде особено приветствие от обичаната българска певица Анна Томова-Синтова, както и от артистичния шеф на Старозагорската опера Веселина Кацарова, която, за жалост, заради персонални аргументи няма да може да участва.
Преди началото на оперната церемония фотодокументална галерия навън в парк „ Пети октомври “ под наслов „ 100 години в 100 фрагмента “ ще показа историята на операта в града.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ