Музикални хроники: Как Аксел Роуз профука милиони и се бави 11 години, за да създаде най-скъпия албум в историята
Историята на най-скъпия музикален албум на всички времена е богата на парадокси, болно его и типични за рокендрола стълкновения.
Когато Chinese Democracy най-сетне е публикуван през 2008 година, това е празник за почитателите на Guns, защото е първият албум с авторски материал на групата след двете елементи на Use Your Illusion от 1991-ва.
В 17-годишния интервал сред Use Your Illusion и Chinese Democracy, бандата претърпява голям брой разтърсвания, множеството от истинските ѝ членове напущат, необикновен брой други музиканти и продуценти биват наети и уволнени, огромно количество материал е записано и след това отхвърлено.
Между 1994 и 1997 година китаристите Гилби Кларк и Слаш, барабанистът Мат Соръм и басистът Дъф Маккагън си потеглят, а в състава остават само Аксел, пианистът Дизи Рийд и китаристът Пол Тобайъс.
Цели осем години напредък по Chinese Democracy съвсем няма, въпреки че се вършат записи в 14 разнообразни студиа и са включени имена като китариста на Queen Брайън Мей, вокалиста Себастиан Бах от Skid Row и оркестраторите Марко Белтрами и Пол Бъкмастър.
Очаква се Аксел Роуз да управлява работния развой, тъй като значително това съставлява негов солов план. Проблемната и капризна рок звезда обаче не демонстрира нужната съвестност, до момента в който най-малко част от наетите хора нямат проблем да не вършат нищо, само че да си взимат контрактуваните възнаграждения за времето в студиото. Така бюджетът стартира застрашително да набъбва.
Част от финансирането отива за шокиращи капризи. Известният китарист Бъкетхед (който става част от групата за няколко години) си поръчва да му бъде построен курник в едно от студиата и след това отхвърля да позволи изпражненията в него, оставени от кучето на Аксел, да бъдат почистени – тъй като се е пристрастил към миризмата.
Звукозаписната компания Geffen поема всевъзможни разходи на музиканти, инженери и продуценти, наема студиа и съоръжение, а дълго време работата не напредва въобще. „ Тези хора получаваха безумни пари и просто си стояха на задниците и не правеха нищо, тъй като Аксел не идваше в студиото и не си вдигаше телефона “, споделя един от забърканите в изработката на Chinese Democracy.
Първоначалният проект е албумът да бъде публикуван още през 1999 година, само че през 2000-а е съвсем напълно презаписан. 4 години по-късно Geffen стопира финансирането и оставя Аксел Роуз да се оправя с цялата каша. Част от песните пък изтичат незаконно онлайн и си проличават амбициозните и сложни аранжименти с голям брой пластове в тях – Аксел несъмнено подхожда огромно и не се отхвърля.
Поставена е дата на излизане през март 2007-а, само че тя се оказва прекомерно оптимистична. Тогава единствено три от 14-те песни в изданието са непознати за публиката – останалите от дълго време са изтекли в интернет и са свирени по концерти.
Равносметката е цели 11 години работа и упоменатите 13 млн. $ разноски, а крайният резултат, въпреки и нелош, разделя доста мненията. Някои са влюбени в албума и в смелия метод на Аскел към него, други го считат за най-ужасното нещо, излизало с марката Guns N’ Roses. Продажбите са обилни, само че не оправдават предварителните упования, нито пък има по какъв начин да компенсират големите разноски.
Единственият сингъл (едноименната ария Chinese Democracy) не прави огромно усещане, а и самият Аксел Роуз не си прави труда да се появява постоянно по медиите, с цел да промотира албума.
Защото Guns N’ Roses са фамозни със своята сурова, необуздана и откровена сила, а не с полирано, изчистено и многопластово звучене. Затова Chinese Democracy си остава прекомерно чудноват миг от историята на Аксел и групата му, показващ до каква степен стига една рок звезда, в случай че повярва, че може да прави каквото си изиска.
Хубавото е, че през днешния ден Guns N’ Roses се любуват на доста по-добър интервал, още веднъж бяха подсилени от Слаш и Дъф Маккагън от класическия състав и са в серия от разточителни концерти около огромното им турне.
Наскоро дори за първи път бяха хедлайнери на митичния фестивал „ Гластънбъри “. Но към момента не са правили нов албум след Chinese Democracy – и може би е време това да се промени.
