Земята след нашето време: Един суперконтинент в средата на безкраен океан
Историята на нашата планета датира от повече от 4,5 милиарда години. Като през това време външният тип на нейната повърхнина се е променял повече от един път. Преди към 200 милиона години последният суперконтинент на планетата, Пангея, почнал да се разпада. След което тектониката постепенно размествала континентите до позицията, която познаваме през днешния ден.
Тектониката на плочите е открита относително неотдавна. Немският метеоролог Алфред Вегнер е първият, който предлага континентален дрейф още през 1912 година, само че тази доктрина е доказана едвам през 60-те години на предишния век, когато се появяват нови технологии като ехолоти и магнитометри, написа IFLScience. След това учените, учещи океанските хребети, съумяват да обяснят процесите на придвижване на тектонските плочи.
Оттогава учените са събрали и предложили разнообразни модели на плочите, в това число нови данни, а от време на време даже нови континенти. Някои откриватели също са употребявали модели, с цел да симулират по какъв начин може да наподобява нашата планета в геоложкото бъдеще.
Тектониката на плочите в действителност не стопира нито за минута и учените към този момент имат няколко препоръчани модела за това по какъв начин ще наподобява нашата планета в бъдеще. В ново изследване екип от Бангорския университет Menai Bridge, Англия, бе показан нов модел, който учи въздействието на тектонските плочи върху приливите и отливите и демонстрира вероятното формиране на нов суперконтинент на Земята.
Авторите на проучването признават, че техният модел в действителност е единствено един от вероятните сюжети. Други екипи по света също основават свои лични модели, пробвайки се да схванат по какъв начин ще наподобява нашата планета в относително близкото геоложко бъдеще.
Според водещия създател на проучването, океанографът Матиас Грийн от Училището по океански науки на университета Бангор, това по какъв начин ще наподобява нашата планета в бъдеще, не е от голяма важност за хората през днешния ден, защото тези промени няма да се случат през нашия живот.
В същото време такива модели имат капацитета да подобрят разбирането ни за взаимоотношенията сред тектониката на плочите, климатичната система на планетата, океаните и даже по какъв начин животът се е развил на Земята.
Моделът на учените допуска, че сега планетата ни е в интервал на изключително мощна приливна сила и той ще продължи през идващите 20 милиона години. Когато се образува идващият суперконтинент, океанските басейни ще образуват едно солидно водно тяло. Очаква се това водно тяло да има ниска приливна сила, което води до по-малки талази и по-малко разбъркване на хранителни субстанции. За страдание, този развой евентуално ще остави океанското дъно лишено от О2 и живот.
* Източник: GlasNews
Тектониката на плочите е открита относително неотдавна. Немският метеоролог Алфред Вегнер е първият, който предлага континентален дрейф още през 1912 година, само че тази доктрина е доказана едвам през 60-те години на предишния век, когато се появяват нови технологии като ехолоти и магнитометри, написа IFLScience. След това учените, учещи океанските хребети, съумяват да обяснят процесите на придвижване на тектонските плочи.
Оттогава учените са събрали и предложили разнообразни модели на плочите, в това число нови данни, а от време на време даже нови континенти. Някои откриватели също са употребявали модели, с цел да симулират по какъв начин може да наподобява нашата планета в геоложкото бъдеще.
Тектониката на плочите в действителност не стопира нито за минута и учените към този момент имат няколко препоръчани модела за това по какъв начин ще наподобява нашата планета в бъдеще. В ново изследване екип от Бангорския университет Menai Bridge, Англия, бе показан нов модел, който учи въздействието на тектонските плочи върху приливите и отливите и демонстрира вероятното формиране на нов суперконтинент на Земята.
Авторите на проучването признават, че техният модел в действителност е единствено един от вероятните сюжети. Други екипи по света също основават свои лични модели, пробвайки се да схванат по какъв начин ще наподобява нашата планета в относително близкото геоложко бъдеще.
Според водещия създател на проучването, океанографът Матиас Грийн от Училището по океански науки на университета Бангор, това по какъв начин ще наподобява нашата планета в бъдеще, не е от голяма важност за хората през днешния ден, защото тези промени няма да се случат през нашия живот.
В същото време такива модели имат капацитета да подобрят разбирането ни за взаимоотношенията сред тектониката на плочите, климатичната система на планетата, океаните и даже по какъв начин животът се е развил на Земята.
Моделът на учените допуска, че сега планетата ни е в интервал на изключително мощна приливна сила и той ще продължи през идващите 20 милиона години. Когато се образува идващият суперконтинент, океанските басейни ще образуват едно солидно водно тяло. Очаква се това водно тяло да има ниска приливна сила, което води до по-малки талази и по-малко разбъркване на хранителни субстанции. За страдание, този развой евентуално ще остави океанското дъно лишено от О2 и живот.
* Източник: GlasNews
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ