Историята на много от тези жени е героична. Те са

Историята на доста от тези дами е героична. Те са вдигали във въздуха железопътни линии и са умирали в сражения против нацистите - неизмеримо огромен брой полякини от еврейски генезис са взели участие интензивно в съпротивата.

Историчката Джуди Баталион споделя част от тези истории в своята книга " Никога не казвай, че сме обречени на гибел. Забравените истории на еврейски участнички в съпротивата ".

" Ако ще умираме, да умрем дружно. Но дано нашата гибел бъде героична! ". Тези смели думи са били изречени от една полска еврейка през февруари 1943 година в еврейското гето на град Беджин, Горна Силезия. Именно там се е намирала основната квартира на еврейското съпротивително придвижване по време на немската окупация на Полша.

Джуди Баталион е внучка на оживяла от Холокоста полска еврейка и през днешния ден живее в Ню Йорк. Родената в Монреал авторка попада в националната библиотека на Англия на неразказаната към момента история на еврейските дами от въоръжената опозиция. Сред историческите документи, които разглеждала, попаднала и на еврейското издание „ Freuen in di Ghettos “ („ Жените в гетата “). То съдържало голям брой персонални истории за саботажи, огнестрелни оръжия, маскировки и динамит.

Активно присъединяване в съпротивата

След 10 години изследователска работа и писане Баталион стига до извода, че извънредно огромен брой полски еврейки са взели участие интензивно в съпротивата против нацистите - пламенно и уверено, а от време на време и с принуждение те набавяли незаконно оръжия, взели участие в саботажи на железопътни линии или поставяли големи количества гърмеж.
Редакцията предлага
Фрумка Плотницка, ръководителката на съпротивата на еврейските дами в Полша, умира през 1943 година в стълкновение с нацистите, а 19-годишната тогава Рениа Кукиелка и безчет други дами работили като куриерки: употребявали своя „ нееврейски “ външен тип, с цел да оказват помощ на хора от гетата да се снабдят с документи, пари в брой, информации и муниции.

Други дами се включвали във въоръжената битка като партизанки или се присъединявали към задгранични съпротивителни групи. Създавали мрежи за спасяването на хора, осигурявали скривалища за евреи. Освен това оказвали „ морална, духовна и културна опозиция “, както написа в книгата си Баталион, като разпространявали еврейска литература или организирали обществени кухни за сираци.

Пример за този тип културна опозиция е държанието на Хеня Райнхарц - млада жена от еврейското гето в полския град Лодз. Заедно с други дами тя взела участие в спасяването на голям брой книги от еврейската библиотека в града, които скрито пренасяли в гетото. „ Създадохме един тип незаконна библиотека “, написала по-късно самата Райнхарц.

В книгата си Джуди Баталион съживява загатна за еврейските дами от съпротивата въз основа на разказани персонални истории и исторически документи. Произведението е научно обосновано и увлекателно. С извънредно майсторство на повествовател и с огромна акуратност авторката разкрива една забравена глава от историята.

" Носим отговорност "

На немски книгата е преведена от Мариа Цетнер, която в изявление за Дъждовни води показва за какво е толкоз значимо тя да излезе таман на немски: „ Срамувах се, когато четях и превеждах всичко това, което германците са предизвикали на еврейските дами. Като германци носим отговорност този спомен да не избледнява и да бъде съхранен за идните генерации. Носим отговорност и за това, случилото се в никакъв случай повече да не се повтаря “, споделя тя.

Авторката Джуди Баталион твърди, че таман в този момент има потребност да бъдат разказвани такива истории: „ Прекрасно е да научим, че е имало такива дами и да знаем, че те са оказвали сериозна опозиция. “

В Съединени американски щати и Англия книгата пожъна огромен триумф и даже влезе в листата на бестселърите на „ Ню Йорк Таймс “. Има деклариран интерес по нея да бъдат снимани игрален и документален филм.