„От Виенския ред до многополюсния свят: Пътят на глобалната трансформация“
Историята на интернационалните връзки показва, че дълготрайната непоклатимост рядко е била присъща за световните системи, защото всяка система, която на първичния си стадий изглеждала устойчива, последователно се оказвала подложена на трансформации, обусловени от нови геополитически, стопански и обществени действителности.
Така да вземем за пример редът, открит след Виенския конгрес през 1815 година, претърпява обилни промени в резултат на десетилетия на революции и военни спорове в Европа. Подписаният след Първата международна война Версайски кротичък контракт през 1919 година не съумява да подсигурява дълготраен мир, който бива нарушен с началото на Втората международна война, а Ялтенската система, която структурира двуполюсния ред на Студената война, се оказва уязвима пред вътрешните несъгласия и след това разпада на Съветския съюз. След 1991 година интернационалната система претърпява къс интервал на еднополюсна надмощие, при която Съединените щати играят водеща роля. Този „ еднополюсен миг “ се характеризира с преобладаваща убеденост в стабилността на международния ред, подкрепена от концепцията за „ края на историята “. Въпреки това с течение на времето международният ред стартира да се пренарежда, придвижвайки се към комплицирана многополюсност, в която нови и зараждащи артисти оспорват западната надмощие, като двата района – Арктика и Световният юг – се оказват изключително значими за разбора на тези трансформации. Арктика се характеризира със своята географска изолираност и необработен климат, което я прави стратегически значима. По време на Студената война районът е имал критическо значение за преноса на стратегически бомбардировачи и нуклеарни оръжия, само че климатичните промени и актуалните софтуерни благоприятни условия преобразуват Арктика в зона с нови стопански и геополитически вероятности. Северният морски път редуцира времето за търговия сред Азия и Европа, а залежите на петрол, газ и редкоземни метали притеглят вниманието на световните сили. В този подтекст Русия укрепва военния надзор и развива базова инфраструктура, Съединени американски щати и НАТО организират учения и стратегически планове, а Китай се стреми да се нарежда като „ съвсем арктическа страна “, трансформирайки района в леден фронт на световното съревнование, където стратегическите, военните и икономическите ползи се преплитат. Световният юг, от своя страна, показва различен вид динамичност. Африка, Латинска Америка и Азия, които през Студената война са били периферни арени на непознати идеологически спорове, стартират да се утвърждават като самостоятелни участници в интернационалните процеси. Възраждането на Движението на необвързаните в нов подтекст акцентира смисъла на постколониалните страни с стратегически запаси – нефт, газ, литий, селскостопански артикули – които ускоряват тяхното въздействие в световната стопанска система. Организации като БРИКС дават механизми за групово одобряване и оборване на западното превъзходство, а ресурсната база и икономическата самостоятелност на страните от Юга им разрешават да пренасочват световната икономическа динамичност, оформяйки парещ фронт на обществена и икономическа готовност. Именно посредством Арктика и Световният юг се демонстрира една обща наклонност – преоценка на световната власт и стратегическите запаси. В северния район се следи битка за надзор върху направления и естествени запаси, до момента в който в южния се образува блян за заслужено присъединяване в световното ръководство. Студеният фронт се характеризира със стратегическа и военна конкуренция, до момента в който горещият фронт – със обществена и икономическа готовност. Въпреки историческите паралели със Студената война, актуалният ред се разграничава по доста децентрализиран и фрагментиран темперамент, при който контролът върху стратегически запаси, стопански благоприятни условия и политическо въздействие се разпределя сред голям брой световни и районни артисти – от Вашингтон и Брюксел до Москва, Пекин, Делхи и Бразилия, което прави трансформацията по-сложна и динамична и изисква нови механизми за съгласуваност и съдействие. Глобалната промяна се отразява и в структурните промени на интернационалните институции и стратегическата инфраструктура. Ресурсите, които преди са били периферни, получават централно значение, а новите стопански и политически блокове основават условия за многополюсно взаимоотношение. Паралелът със Студената война илюстрира смяната в световната логичност, до момента в който актуалната децентрализация и интеграция на зараждащите сили акцентират новите действителности на интернационалната система. В умозаключение, XXI век се характеризира с интервал на структурно съревнование и световна промяна, като Арктика и Световният юг действат като два фронта на една и съща смяна – леден и парещ – които обрисуват посоката на бъдещото интернационално устройство. Тези райони демонстрират, че световният ред към този момент не се дефинира от една или две сили, а от сложна мрежа от районни и световни центрове на въздействие, които взаимодействат и конкурират в голям брой измерения по едно и също време.
Източник:
Така да вземем за пример редът, открит след Виенския конгрес през 1815 година, претърпява обилни промени в резултат на десетилетия на революции и военни спорове в Европа. Подписаният след Първата международна война Версайски кротичък контракт през 1919 година не съумява да подсигурява дълготраен мир, който бива нарушен с началото на Втората международна война, а Ялтенската система, която структурира двуполюсния ред на Студената война, се оказва уязвима пред вътрешните несъгласия и след това разпада на Съветския съюз. След 1991 година интернационалната система претърпява къс интервал на еднополюсна надмощие, при която Съединените щати играят водеща роля. Този „ еднополюсен миг “ се характеризира с преобладаваща убеденост в стабилността на международния ред, подкрепена от концепцията за „ края на историята “. Въпреки това с течение на времето международният ред стартира да се пренарежда, придвижвайки се към комплицирана многополюсност, в която нови и зараждащи артисти оспорват западната надмощие, като двата района – Арктика и Световният юг – се оказват изключително значими за разбора на тези трансформации. Арктика се характеризира със своята географска изолираност и необработен климат, което я прави стратегически значима. По време на Студената война районът е имал критическо значение за преноса на стратегически бомбардировачи и нуклеарни оръжия, само че климатичните промени и актуалните софтуерни благоприятни условия преобразуват Арктика в зона с нови стопански и геополитически вероятности. Северният морски път редуцира времето за търговия сред Азия и Европа, а залежите на петрол, газ и редкоземни метали притеглят вниманието на световните сили. В този подтекст Русия укрепва военния надзор и развива базова инфраструктура, Съединени американски щати и НАТО организират учения и стратегически планове, а Китай се стреми да се нарежда като „ съвсем арктическа страна “, трансформирайки района в леден фронт на световното съревнование, където стратегическите, военните и икономическите ползи се преплитат. Световният юг, от своя страна, показва различен вид динамичност. Африка, Латинска Америка и Азия, които през Студената война са били периферни арени на непознати идеологически спорове, стартират да се утвърждават като самостоятелни участници в интернационалните процеси. Възраждането на Движението на необвързаните в нов подтекст акцентира смисъла на постколониалните страни с стратегически запаси – нефт, газ, литий, селскостопански артикули – които ускоряват тяхното въздействие в световната стопанска система. Организации като БРИКС дават механизми за групово одобряване и оборване на западното превъзходство, а ресурсната база и икономическата самостоятелност на страните от Юга им разрешават да пренасочват световната икономическа динамичност, оформяйки парещ фронт на обществена и икономическа готовност. Именно посредством Арктика и Световният юг се демонстрира една обща наклонност – преоценка на световната власт и стратегическите запаси. В северния район се следи битка за надзор върху направления и естествени запаси, до момента в който в южния се образува блян за заслужено присъединяване в световното ръководство. Студеният фронт се характеризира със стратегическа и военна конкуренция, до момента в който горещият фронт – със обществена и икономическа готовност. Въпреки историческите паралели със Студената война, актуалният ред се разграничава по доста децентрализиран и фрагментиран темперамент, при който контролът върху стратегически запаси, стопански благоприятни условия и политическо въздействие се разпределя сред голям брой световни и районни артисти – от Вашингтон и Брюксел до Москва, Пекин, Делхи и Бразилия, което прави трансформацията по-сложна и динамична и изисква нови механизми за съгласуваност и съдействие. Глобалната промяна се отразява и в структурните промени на интернационалните институции и стратегическата инфраструктура. Ресурсите, които преди са били периферни, получават централно значение, а новите стопански и политически блокове основават условия за многополюсно взаимоотношение. Паралелът със Студената война илюстрира смяната в световната логичност, до момента в който актуалната децентрализация и интеграция на зараждащите сили акцентират новите действителности на интернационалната система. В умозаключение, XXI век се характеризира с интервал на структурно съревнование и световна промяна, като Арктика и Световният юг действат като два фронта на една и съща смяна – леден и парещ – които обрисуват посоката на бъдещото интернационално устройство. Тези райони демонстрират, че световният ред към този момент не се дефинира от една или две сили, а от сложна мрежа от районни и световни центрове на въздействие, които взаимодействат и конкурират в голям брой измерения по едно и също време.
Източник:
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ