Да пребориш рака и да сбъднеш мечтата си за дете - историята на Людмила
Историята на Людмила е дълга, наситена с хиляди страсти, мисли, страхове, плашещи чувства, само че и вяра, мощ и осъзнаване, че изправяйки се пред една тежка борба, човек би трябвало да не стопира да търси щастието, да има вяра в него и да бъде пореден в пътя към задачите и фантазиите си.
Разказваме Ви нейната история, която е част от акцията „ Не просто статистика, а история за силата на дамата и пътя до успеха “.
„ Захласната в работата си, пропуснах постоянния си профилактичен обзор при мамолог, забавих се с към три месеца. Наложи се да отида, защото още веднъж напипах образувание в гърдата си. Провеждайки образното проучване, лекарят ми заяви неприятната вест – подозренията му, че този път се касае за злокачествено образувание. Направихме биопсия и трябваше да изчакаме резултата. “, споделя Людмила.
Предположението на лекаря се оказа вярно и по този начин тя се изправя пред диагнозата - бързоинвазивен рак на гърдата.
„ В България има някаква стигма, че болният човек е инфектиран. А истината е, че болният човек има потребност да бъде заобиколен от здрави хора, които да му дават сила, да го връщат в действителността и да му „ сверяват часовника. Да, минаваш през нещо в действителност ужасно, само че след него има живот и той е вероятен. Хората, които минаваме през това виждаме живота от двете страни – виждаш живота в края, започваш да си правиш равносметки. Истински имам вяра, че мотивацията ти е да живееш, не поради някого, а поради самия себе си. Бидейки жив и здрав – това е благополучие и наслада за всичките ти близки хора, само че борбата е поради самия теб. “, споделя Людмила.
Тя е безапелационна, че най-важно е да си съсредоточен в лекуването си, във всяка последваща стъпка, в пътя, който би трябвало да извървиш.
„ Нужно е просто да се концентрираш в това, което искаш да постигнеш и да знаеш с кои експерти ще го постигнеш. Много е значимо да имаш доверие на лекарите, които те лекуват, извънредно значимо е. Всичко би трябвало да е едно по едно, малко по малко. Много е значимо да не се изгубиш. “
Веднага откакто диагнозата на Людмила е ясна, тя се подлага на интервенция. Въпреки че е диагностициран в ранен етап, ракът ѝ е хормоно-активен и нападателен, тъй че лекуването би трябвало да продължи допустимо най-бързо. Людмила се доверява на доцент Желязко Арабаджиев, шеф на Клиника по здравна онкология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, за главната част от лечението.
„ Има странни моменти, има едно чудене дали това е краят на живота ти, дали не би трябвало да си кажеш сбогом с всички.. и в това време чуваш „ не, ти си оздравял, продължаваш “. И по този метод си един огромен победител и си супер удовлетворен от това, което си. Така към две години след края на лекуването си, след напъните на доста хора, само че и най-вече моите, аз имам своята сбъдната фантазия в очите на моя 7-месечен наследник Константин. “
„ Животът желае от нас да бъдем гъвкави и това също е тип еластичност, научаваш се да преминеш тези стъпки, преминаваш през трансформация, само че оставаш себе си. Всички живеем с идеалистични показа и ни се желае всичко да е идеално, единствено че животът ни изправя пред разнообразни тествания. “
9meseca. bg
