Историята на Кюстендил“ разказва за периода от най-дълбоката древност до

„ Историята на Кюстендил “ споделя за интервала от най-дълбоката античност до 1944 година, разграничен е на два тома.

Първи том обгръща интервала от древността до Освобождението на България от османска власт, а том втори е Кюстендил в новото време (1878 и 1944 г.).

Не можем да приказваме за Национално-освободително придвижване на македонските българи без Кюстендил и Кюстендилския край.

Това съобщи в изявление за БГНЕС историкът доцент Ангел Джонев от Института за исторически проучвания при Българската академия на науките (БАН).

С него беседваме във връзка представянето на двата научни труда, които довечера бяха показани пред софийската аудитория в зала „ Проф. Марин Дринов “ в Българска академия на науките.

Доц. Джонев описа, че концепцията за писането на „ Историята на Кюстендил “ е остаряла и обгръща дълъг интервал на проучвания с значително провокации. „ Като приказваме за изследователска активност във време на Коронавирус рецесия, не беше елементарно “, означи той, като напомни, че бяха затворени институциите, в това число и архивите за избран интервал от време, което основава дребни стресови обстановки, само че е безапелационен, че сътрудниците, с които е работил, са се справили сполучливо.

„ Историята на Кюстендил “ е написана в интервал от четири години и надлежно издадена. „ Като всяко такова групово издание, то си има провокации – както и за образуването на екип, по този начин и за безпрепятствено протичане на целия развой на написване, на подготовка, на редактиране и така нататък Но аз мога да кажа, че откакто към този момент го представяме пред необятната научна общност, значи към този момент сме приключили този план сполучливо “, сподели историкът.

Доц. Джонев акцентира, че хората, които прочетат двата тома, ще научат доста нови неща. „ Колегите се постараха. Това е най-съвременното проучване за предишното на града и на района. Като приказваме за Кюстендил, не би трябвало да разбираме, че „ Историята “ е единствено за обитаемото място, тя е за необятен ареал, тази територия, в която Кюстендил господства във вековете, а това не е по никакъв начин малко “, добави той.

Историкът уточни, че Кюстендил е огромен регионален център в интервала на Римската империя, значим център е в интервала на Средновековието, както във Византия, по този начин и в средновековните български страни, изключително в Османската империя, където е център на санджак – един от дребното санджаци в границите на Османската империя в българските земи.

„ Разбира се, в ново време той си има своите значими моменти от историята “, сподели доцент Джонев, който се занимава с историята на Кюстендил близо четвърт век и има наблюдения върху неговото битие, и не е сюрпризиран от научните открития, само че показа, че у него се е затвърдило, че градът е значим център в целия интервал на неговото битие с 8 хилядолетия поселищен живот в региона.

В ново време Кюстендил е значимо място, през което се позволява националният въпрос. „ Той ненапразно е наименуван вратата към Македония в интервала на Третото българско царство и извършва тази задача. Тук са основани структури на Вътрешната революционна организация. Оттук потеглят българските армии в своя поход за Национално обединяване – приказвам за Балканските, Първата и Втората международна война “, означи историкът.

Доц. Джонев е безапелационен, че не можем да приказваме за Национално-освободително придвижване на македонските българи без Кюстендил и Кюстендилския край. „ Това е все от злополучните решения на Берлинския конгрес през 1878 година “, съобщи той и уточни, че Национално-освободителното придвижване постоянно намира своята база и изходна позиция в Кюстендил и продължи: „ Армията го намира изрично. Основният плацдарм. Ненапразно Кюстендил е наименуван военната столица на България в интервала на Първата международна война – в нея е ситуирана основната квартира на настоящата войска. “

Историкът акцентира, че Кюстендил има своите приноси, по тази причина и Кюстендилският край е измежду осъдените от спечелилите, изключително в Първата международна война, когато е откъснат Босилеградският край с над 30 обитаеми места, което довежда до стагнирането на региона, оставен под властта на България. „ Другият е подложен на властта и волята на спечелилите, които се отнасят по един много пагубен метод с това население, подлагайки го на тотална асимилация в интервала на Кралство Югославия и по-перфидно, само че отново в асимилационен проект, в интервала на Титова Югославия, и все до през днешния ден “, заключи доцент Джонев.

Екипът на Агенция БГНЕС беседва и с редактора на „ История на Кюстендил “ – проф. Даниел Вачков, който е и един от създателите. „ Представяме един град със сериозен принос в нашата история – в политическото, културното, публичното развиване на България “, изясни той, като посочи, че това изисква и образуването на един значителен екип от експерти, тъй като става въпрос за един доста огромен интервал на проучване.

Освен учени от Института за исторически проучвания към Българска академия на науките, са привлечени учени и от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, от Института за проучване на популацията и индивида, както и от музея в Кюстендил. „ И този относително огромен екип се оказа, че може да работи взаимно. Не беше елементарно. Проектът стартира преди 4 година – 2019, без да имаме концепция какво ни следва като тествания “, съобщи проф. Вачков и добави, че все пак това всичките му сътрудници са се отнесли доста отговорно и са съумели да компенсират изгубеното време, белязано от пандемията и локдауна, и през днешния ден могат да се похвалят с тези два забележителни тома.

„ Една история, която Кюстендил заслужава, тъй като това в действителност е един град, който в избрани интервали даже е представлявал нещо като столица на България “, сподели още той и уточни, че Кюстендил е богат с забавна история и има вяра, че са го пресъздали.

В умозаключение проф. Вачков добави, че доста ще се радва, в случай че „ История на Кюстендил “ отиде до огромен брой читатели – освен до кюстендилци, а до българите, които се интересуват от историята, и тези два тома да им основат това задоволство при четенето, което на тях им е основало при писането. /БГНЕС