Благодарен пациент: В МБАЛ Св. Мина ме върнаха към живота ...
Историята на Костадин Василев несъмнено е тривиална за време на пандемия -здрав, прав мъж в разцвета на силите си хваща COVID-19, който го поваля на легло, следва безуспешно лекуване у дома и след седмица - хоспитализация. 16 дни в болница, от които 10 вързан към кислороден уред. Историята е с благополучен край основно поради спасителите в бели престилки от МБАЛ „ Свети Мина “ - Пловдив.
Пловдивчанинът има неприятния шанс да попадне в статистиката със инфектирани в най-лошия миг - преди три седмици, когато местата по лечебните заведения са мощно дефицитни, а лекарите - на лимита на силите си.
" Това, което видях в МБАЛ „ Свети Мина “, надмина всичките ми упования за безрезервност, безконечен труд и грижа към пациента - споделя Василев. -
Лекари, медицински сестри, санитари, доброволци безусловно летяха от болен на болен и от етаж на етаж
Нито за момент не се почувствах обезкуражен или зарязан. Имах възприятието, че завеждащият Коронавирус отделението доктор Янев спи при нас и в никакъв случай не си отива у дома, тъй като постоянно беше разполагаем. Видях с очите си какво е свръхчовешка натовареност и все пак - положително отношение. „ Медицински сестри и санитари сами ни даваха номерата на персоналните си телефони, с цел да им звъним непосредствено, когато имаме потребност. Санитарите в никакъв случай не се намръщиха при молбата ми да слязат до входа, с цел да вземат от щерка ми чисти облекла “, очарован е пловдивчанинът.
Престоят в болничното заведение за Костадин Василев бил като катарзис. „ В началото на заболяването си мислех бодро: аз спортувам, храня се здравословно, няма по какъв начин да ме събори COVID-19. Обаче вирусът не просто ме събори, той безусловно ме сдъвка и изплю. Първата седмица след позитивния тест единствено си повтарях „ по-добре съм, ще се оправя “. На осмия ден, тъкмо като по учебник, ситуацията ми внезапно се утежни. Вече самичък стигнах до извода, че се нуждая от лекуване в болница, и се почна с другата тъга -
на никое място в Пловдив нямаше свободни кревати.
А ние се нуждаехме от две, защото и брачната половинка ми беше болна. “
Така стигнали до общинската болница. Отделението е от соцтип, само че реновирано, чисто и добре оборудвано с кислородни апарати. „ Убеден съм обаче, че интериорът и лъскавата конюнктура са най-маловажното нещо в подобен миг. Важни са хората, работещи там! “, безапелационен е Василев.
„ С цялото си сърце благодаря на доктор Янев и целия екип на COVID отделението, че излекуваха брачната половинка ми, а мен ме върнаха за втори живот “, откровен е Костадин Василев. И прибавя, че който не е видял с очите си работата на медиците в пандемия, не може да приказва за „ тежък и изтощителен ден “. „ Хората би трябвало да бъдем с изключение на признателни, и съпричастни - когато лечебните заведения молят за помощ, финансова или доброволческа, значи в действителност са на ръба на силите си. “
Пловдивчанинът има неприятния шанс да попадне в статистиката със инфектирани в най-лошия миг - преди три седмици, когато местата по лечебните заведения са мощно дефицитни, а лекарите - на лимита на силите си.
" Това, което видях в МБАЛ „ Свети Мина “, надмина всичките ми упования за безрезервност, безконечен труд и грижа към пациента - споделя Василев. -
Лекари, медицински сестри, санитари, доброволци безусловно летяха от болен на болен и от етаж на етаж
Нито за момент не се почувствах обезкуражен или зарязан. Имах възприятието, че завеждащият Коронавирус отделението доктор Янев спи при нас и в никакъв случай не си отива у дома, тъй като постоянно беше разполагаем. Видях с очите си какво е свръхчовешка натовареност и все пак - положително отношение. „ Медицински сестри и санитари сами ни даваха номерата на персоналните си телефони, с цел да им звъним непосредствено, когато имаме потребност. Санитарите в никакъв случай не се намръщиха при молбата ми да слязат до входа, с цел да вземат от щерка ми чисти облекла “, очарован е пловдивчанинът.
Престоят в болничното заведение за Костадин Василев бил като катарзис. „ В началото на заболяването си мислех бодро: аз спортувам, храня се здравословно, няма по какъв начин да ме събори COVID-19. Обаче вирусът не просто ме събори, той безусловно ме сдъвка и изплю. Първата седмица след позитивния тест единствено си повтарях „ по-добре съм, ще се оправя “. На осмия ден, тъкмо като по учебник, ситуацията ми внезапно се утежни. Вече самичък стигнах до извода, че се нуждая от лекуване в болница, и се почна с другата тъга -
на никое място в Пловдив нямаше свободни кревати.
А ние се нуждаехме от две, защото и брачната половинка ми беше болна. “
Така стигнали до общинската болница. Отделението е от соцтип, само че реновирано, чисто и добре оборудвано с кислородни апарати. „ Убеден съм обаче, че интериорът и лъскавата конюнктура са най-маловажното нещо в подобен миг. Важни са хората, работещи там! “, безапелационен е Василев.
„ С цялото си сърце благодаря на доктор Янев и целия екип на COVID отделението, че излекуваха брачната половинка ми, а мен ме върнаха за втори живот “, откровен е Костадин Василев. И прибавя, че който не е видял с очите си работата на медиците в пандемия, не може да приказва за „ тежък и изтощителен ден “. „ Хората би трябвало да бъдем с изключение на признателни, и съпричастни - когато лечебните заведения молят за помощ, финансова или доброволческа, значи в действителност са на ръба на силите си. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ