Историята на Княжеската градина е много интересна и започва някъде

Историята на Княжеската градина е доста забавна и стартира някъде в годините, когато римляните основават антична Сердика.

Оттук е минавал към този момент несъществуващия приток Крива река на реката, която всички познаваме – Перловска, който е напоявал щедро тези зони, които са били ливади епохи наред.

Още с Освобождението новият български държател Княз Александър слага въпроса на градския проектант Бетц да се сътвори тук Княжеска градина. Първоначално се построяват оранжерии и зеленчукова градина, които имат за цел да доставят двореца с пресни артикули, само че още тогава стартира да се построява и ботаническа градина, да се засаждат редки типове, тъй че безусловно с Освобождението стартира и организацията на това парково пространство като изключително особено място.

Това сподели в изявление за БГНЕС историкът и някогашен заместник-кмет на София Тодор Чобанов.

С него беседваме по какъв начин е изглеждала Княжеската градина в София и какво е имало на мястото, на което към този момент десетилетия наред се издига Паметникът на руската войска.

Чобанов съобщи, че във по това време във всички огромни градове в Европа е имало сходни паркове и през годините стартират систематични старания да се построи в действителност един внушителен парк за българската столица София. Той означи като изключително огромен приносът на Княз Фердинанд, който още през 1887 година, безусловно незабавно откакто идва, стартира да развива няколко сходни плана. „ Поръчва да дойде от Пловдив тамошният градски проектант, прочут швейцарец – Шевалас, и му разпорежда тук да оформи алейна мрежа, да стартира усъвършенствания в парка “, описа историкът.

Чобанов акцентира, че няколко години по-късно, през 1891 година, Фердинанд със свои средства урежда тук и първата обществена зоологическа градина в България. „ Тя е продължение на това, което се стартира в самия замък Врана. Първоначално там е сбирката от редки животни, тя е пренесена след това тук. Усилено продължава работата по парка, неговите алеи, ограда, павилиони, ботаническа част и са въвлечени най-различни знакови експерти, да вземем за пример хора като Георги Фингов, който проектира оградата, тя е била доста представителна, доста красива. Грюнангер, който е един от архитектите на двореца, работи по оформянето на някои павилиони. Въобще тук фактически е вложено най-хубавото, с което е разполагала българската страна “, добави той.

Историкът изясни, че точно при започване на ХХ век настава един характерен разцвет – мястото се е оформило като парково пространство, обичано на софиянци и гостите на града. „ По ред аргументи Фердинанд разпорежда да се проектира тук едно изместване на дворцовия комплекс, защото той фактически там се е намирал в една много тясна зона. Това, несъмнено, не се реализира поради Първата международна война, само че при всички случаи след войната не престават напъните за усъвършенствания по това пространство “, уточни той.

Чобанов открои, че през 1936 година по самодейност на Цар Борис III тук е основан така наречен детски парк, или детска градина. „ Това е един много просторен комплекс с най-различни занимания за децата, включва летен спектакъл с над 600 места, специфичен детски спектакъл, басейн, лабиринт от растения “, сподели той, като посочи, че даже е имало и здравен пункт и в случай че някой се нарани да може бързо да получи първа здравна помощ.

Историкът акцентира, че до началото на 80-те години на ХХ век тук действа и столичният зоопарк. „ В 30-те години на ХХ век доста тържествено, с известни компликации, от парка „ Врана “ са доведени и първите два слона в българската история. Мъжкият е бил с неприятен темперамент и по много забавен метод са били примамени в построения особено за задачата слонарник, тъй че мястото е ставало очевидец и на най-различни събития до 80-те години на ХХ век, когато зоопаркът е изместен в настоящия си дом “, описа още той.

Работата по Паметника на Съветската войска стартира още в края на 40-те години на ХХ век и е построен през 1954 година Чобанов изясни, че това е една цялостна стратегия, обхванала цяла България – във всички български огромни градове да се изградят монументи, свързани със Съветския съюз и с комунистическия режим в България. „ Обикновено тези монументи са свързани със общоприети изображения, общоприети сюжети. Най-вече се възвеличава Съветската войска, тогава наричана Червена войска. И този монумент тук е най-големият и най-представителен от всички тях, те са десетки из цялата страна “, означи историкът.

Според него през днешния ден това продължава да е обичано място на софиянци, само че не поради паметника, а поради останките от това значително пространство, което е останало от остарелия зоопарк, от Княжеската градина. „ Алеите на процедура следват очертанията, заложени още от края на XIX век. Ако се вгледа човек сред храстите, на места може да види остатъци от тогавашните съоръжения с животните, а дори и от детската градина има следи в зоната пред Министерството на спорта “, обърна внимание той.

Чобанов разяснява, че паметникът е формирал към този момент един значителен въпрос в българското публично пространство. „ Той е седял много дълго тук и в действителност е част от един мемориален площад. Неговото махане и оставяне на площада празен би основало различен тип проблем, различен тип контузия, тъй като доста си проличава, че този площад е юридически да има нещо на него “, счита той и добави, че пространството се харесва на младежите, на скейтбордистите, на велосипедистите.

Според историка в случай че след демонтирането на Паметника на Съветската войска мястото остане празно, при всички случаи това ще отвори една дупка в градската тъкан, а София като българска столица има избрани дефицити в системата на образната памет. „ Когато става дума за една столица, каквато е София, а тя би трябвало да съдържа в себе си памет за цялата българска история, която по никакъв начин не е къса – това са 1350 година потвърдени, сигурни “, сподели още той.

Чобанов също по този начин обърна внимание, че има доста значими персони, знакови хора, които фактически са съдействали ужасно доста за нас и ние сме длъжни да ги почетем по отговарящ метод. „ Това частично е направено с Борисовата градина, която е замислена също още в онази ера точно като исторически парк с монументи на бележити българи. Но по ред аргументи не са почетени българските владетели от средновековието “, добави той.

Историкът означи, че допреди няколко години не е имало нито един монумент на български феодален държател, а това са личностите, на които изискуем днешна България, че сме част от Европа и от европейската цивилизация. Чобанов е безапелационен, че е наложително в българската столица да има монумент на създателя на българската страна, тъй като в случай че не беше кан Аспарух можеше и да сме някъде на Волга, а можеше и изобщо да ни няма, както се е случило с другите Българии, тъй като неговите братя основават други страни, само че неговата оцелява.

„ Задължително би трябвало да почитаме и Борис Кръстителя – това е една изключителна персона освен в българската история, само че и в историята на Европа. Приобщава България към християнството. Той действително е архитектът на кирилицата, той е поръчал на Климент да работи по втора графична система. Той е менторът на Светите Седмочисленици, на Светите братя “, сподели още той и добави, че това са знакови персони, които заслужават памет и почитание, и това е едно разумно решение.

Историкът описа, че пред Народната библиотека в предишното е имало монумент на Васил Коларов. „ Тук фактически доста елегантно се е решил казусът, като на негово място след време е комплициран монумент на Светите братя Кирил и Методий – персони, които безспорно заслужават да се намират в сърцето на българската столица, тъй че това не е извънредно за България “, уточни той, давайки образец с едно работещо решение.

Чобанов акцентира, че в последна сметка Столичният общинският съвет е взел решение и то е да се организира конкурс какво да бъде направено след демонтирането на Паметника на Съветската войска. Той е уверен, че ще има доста оферти и хрумвания, още повече, че фактически тук се намираме в сърцето на българската столица, на българската държавност, в непосредствена непосредственост е Софийският университет, а в близост е и Народното събрание. „ Трябва с нараснало внимание към историята, към събитията, в които се намираме сега, да изберем едно решение, което няма да ни кара след време да се срамим от поколенията “, заключи историкът./БГНЕС