Историята на Ивайло Петров Рангелов – Джинката, е като филм,

Историята на Ивайло Петров Рангелов – Джинката, е като филм, в който няма място за случайности, а финалът е постоянно кървясъл. Вече 20 години убийството на един от най-нашумелите магистрални бандити в България остава неразкрито, а името му още се носи из софийските кръчми и кварталните митове.

Всичко стартира в края на 90-те, когато Джинката е просто следващият „ прочут на полицията “ – с висящи каузи за въоръжени грабежи, рекет, търговия с дрога и даже обвинявания за изнасилвания. Но славата идва с поредицата брутални удари на Е-79 – грабежи като по учебник, осъществявани над чужденци, пътуващи към Гърция.

„ Тия момчета нямаха спирачки, действаха като спецчасти – бързо, невъзмутимо и без диря “, споделя през днешния ден някогашен служител на реда, взел участие в акциите против тях.

И точно там, на автомагистралата, идва и най-големият им удар – обирът на непосредствен другар на македонския министър председател Любчо Георгиевски. От колата му изчезват 60 000 лв., пари предопределени за интервенция на майката на премиера в столична клиника. Сумата е голяма за времето си, а историята – като от балкански мафиотски сериал.

Бандата, която завладя автомагистралата

От края на 2000 година до началото на 2002 година на основния път към Кулата чужденци постоянно стават жертви на маскирани нападатели. „ Спираха ги, събличаха ги голи и ги хвърляха край пътя като кучета “, споделя през днешния ден един от следователите. Сред жертвите има гърци, германци, литовци, поляци, даже словаци.

На 6 януари 2002 година гърците Диогенис Николаос и брачната половинка му Димитро Леута претърпяват същински призрачен сън – колата им е ударена, извадени са с ориентирани револвери, а след това оставени полуголи до село Делян. Разбойниците изчезват с плячка от злато, пари и коли.

Тогава в играта влиза персонално основният секретар на Министерство на вътрешните работи – Бойко Борисов.

„ Дупница стана моя щаб, бяхме на всички места – по пътя, в селата, в горите “, споделя години по-късно той. Униформените заливат региона, ревизират кола по кола, гараж по гараж. И скоро – първите арести.

Сред арестуваните са Сергей Георгиев – Руския, задържан със студентка и цялостна чанта с пари, както и Велизар Янакиев. А малко по-късно в клопката пада и самият Джинката. Слуховете вървят бързо – че имат уши в крайпътно ханче, че сервитьорка им е била информаторка, че Лудия и Данчо Малкия са част от схемата. Сякаш цялата ъндърграунд сцена тогава е вплетена в мрежата на Джинката.

Кръв, изменничества и безкрайни каузи

Рангелов не е инцидентен. Името му изплува и в каузи за отвличания, побои и садистични изтезания като това над семейство Анчови в Чепинци през 1998 година По това време обаче никой не смее да приказва на глас против него. „ Това беше човек, който в случай че те огледа изкривено, си знаеше – на следващия ден или ще ядеш пердах, или ще изчезнеш “, споделят през днешния ден негови познати от „ Люлин “.

Най-близките му хора – Янко Лудия и Данчо Малкия – към този момент са митове в престъпната хроника. Единият забъркан в отвличания и изнудвания, другият – в кървави гангстерски войни сред борци и каратисти. Когато тръгнеш с такива хора, финалът постоянно е предупреден.

И по този начин идва 11 май 2005 година – денят, който ще впише вечно Джинката в листата на убитите, за които никой не желае да си цапа ръцете. Малко след 11 сутринта, пред блок 984 в „ Люлин “, патроните го застигат. Автомобил минава, автомат изтрещява, а Джинката пада в локва кръв пред очите на десетки инцидентни очевидци. „ Всичко стана за секунди, не можахме даже да изкрещим “, спомня си жена от блока.

Финал без отговори

Съдбата от време на време обича иронията. Същия ден, малко по-рано, отново в „ Люлин “ незнайни стрелят по апартамент на Веселина Игова – основна свидетелка против скандалния радиоводещ Боби Цанков. „ Случайност ли беше? Или предизвестие? “, питаха тогава хората. Полицията загатва за връзка, само че доказателства по този начин и не се намират.

И през днешния ден, 20 години по-късно, досието на Джинката стои студено и прашасало в архивите. Никой не е наказан за убийството, никой не е поел отговорност. Легендата му обаче живее – в кварталните истории, в мълвата за милиони, които по този начин и не са открити, и в страховития урок, че по балканските автомагистрали даже премиерските пари могат да изчезнат в нощта.

А финалът? Той е като от на ниска цена мафиотски филм, само че с същинска кръв: Джинката – индивидът, който обра СРЪБСКИЯ министър председател, умря като куче пред блока си, а убиецът му изчезна в мрака. И до момента никой не знае кой му дръпна спусъка. Или, може би, всички знаят, само че мълчат.

Димитър Димитров/ SafeNews