Мавзолеят на Георги Димитров е построен за 6 дни, разрушен за 7
Историята на един от най-спорните знаци на тоталитарната ера в България
На 10 юли 1949 година в центъра на София приключва строителството на мавзолея на Георги Димитров - постройката, която ще се трансформира в знак на комунистическия режим в България. Построена за рекордните 6 дни, тя просъществува половин век, с цел да бъде разрушена през 1999 година след 7 дни яростна борба с взривчатки и булдозери.
Веднага след гибелта на първия комунистически водач на България на 2 юли 1949 година в Москва, Министерският съвет на Народна република България взема стремително решение за балсамиране на тялото и изграждане на пантеон. Задачата наподобява невъзможна - за една нощ централната архитектурно проектантска организация би трябвало да изготви план, а строителството да завърши до 10 юли, когато балсамираното тяло ще дойде от Съюз на съветските социалистически републики.
Рекордното строителство
Архитект Георги Овчаров получава задачата в 22:00 часа в деня на гибелта на Димитров. До 12:00 часа на идващия ден той би трябвало да показа подготвен план. " Първоначално съм проектирал постройка в собствен жанр с дорийски колони, само че Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия не утвърждава плана и ме принуждават да го опростя ", споделя по-късно архитектът.
В строителството вземат участие над 600 служащи, които работят непрекъснато в три смени. Строителните войски под управлението на военачалник Иван Винаров обезпечават ресурсите и организацията. На 10 юли 1949 година, тъкмо 6 дни след започването, мавзолеят е подготвен да одобри тялото на Георги Димитров.
Център на култа към личността
В продължение на 40 години мавзолеят се трансформира в център на държавния парад. Чуждестранни делегации поставят венци, партийното управление приема парадите от трибуната на постройката, а хиляди българи минават около стъкления саркофаг с балсамираното тяло.
Сградата е оборудвана с съвременна климатична система, поддържаща точна температура от 17 градуса. В подземията се правят регулярни процедури по поддържане на мумията - два пъти седмично тялото се снижава за навлажняване, а един път на година и половина се прави цялостна ребалсамация по руски протокол.
Краят на една ера
След политическите промени през 1989 година мавзолеят остава без функционалност. На 18 юли 1990 година тялото на Георги Димитров е извадено, кремирано и заровено в Централните софийски гробища. През 1992 година Столичният общински съвет взема решение за разрушение на постройката, само че процесът се забавя с години поради липса на средства и публични диспути.
Седемдневна борба с бетона
През август 1999 година държавното управление на Иван Костов взема решение да постави завършек на разногласието. Министър Евгений Бакърджиев получава задачата да унищожи признака на тоталитаризма. На 21 август в 14:37 часа проечава първият гърмеж, следен от премиера и кмета на София от терасата на Партийния дом.
Но мавзолеят оказва непредвидена опозиция. Дебелината на стоманобетонната структура надвишава 140 сантиметра, а постройката единствено се наклонява без да рухне. Следват още шест дни гърмежи, потребление на булдозери и специфична техника. Едва на 27 август 1999 година мавзолеят е дефинитивно съпоставен със земята.
Наследството
Днес на мястото на мавзолея се намира намерено пространство, само че подземните равнища са непокътнати. През 2018 година Столичната община взема решение те да станат част от музеен квартал - първият етаж ще се трансформира в изложба, а останалите два ще служат като складове.
Историята на мавзолея остава алегорична за прехода на България от тоталитаризъм към народна власт - издигнат за 6 дни като израз на властта, той е опустошен за 7 дни като знак за нейното проваляне.
На 10 юли 1949 година в центъра на София приключва строителството на мавзолея на Георги Димитров - постройката, която ще се трансформира в знак на комунистическия режим в България. Построена за рекордните 6 дни, тя просъществува половин век, с цел да бъде разрушена през 1999 година след 7 дни яростна борба с взривчатки и булдозери.
Веднага след гибелта на първия комунистически водач на България на 2 юли 1949 година в Москва, Министерският съвет на Народна република България взема стремително решение за балсамиране на тялото и изграждане на пантеон. Задачата наподобява невъзможна - за една нощ централната архитектурно проектантска организация би трябвало да изготви план, а строителството да завърши до 10 юли, когато балсамираното тяло ще дойде от Съюз на съветските социалистически републики.
Рекордното строителство
Архитект Георги Овчаров получава задачата в 22:00 часа в деня на гибелта на Димитров. До 12:00 часа на идващия ден той би трябвало да показа подготвен план. " Първоначално съм проектирал постройка в собствен жанр с дорийски колони, само че Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия не утвърждава плана и ме принуждават да го опростя ", споделя по-късно архитектът.
В строителството вземат участие над 600 служащи, които работят непрекъснато в три смени. Строителните войски под управлението на военачалник Иван Винаров обезпечават ресурсите и организацията. На 10 юли 1949 година, тъкмо 6 дни след започването, мавзолеят е подготвен да одобри тялото на Георги Димитров.
Център на култа към личността
В продължение на 40 години мавзолеят се трансформира в център на държавния парад. Чуждестранни делегации поставят венци, партийното управление приема парадите от трибуната на постройката, а хиляди българи минават около стъкления саркофаг с балсамираното тяло.
Сградата е оборудвана с съвременна климатична система, поддържаща точна температура от 17 градуса. В подземията се правят регулярни процедури по поддържане на мумията - два пъти седмично тялото се снижава за навлажняване, а един път на година и половина се прави цялостна ребалсамация по руски протокол.
Краят на една ера
След политическите промени през 1989 година мавзолеят остава без функционалност. На 18 юли 1990 година тялото на Георги Димитров е извадено, кремирано и заровено в Централните софийски гробища. През 1992 година Столичният общински съвет взема решение за разрушение на постройката, само че процесът се забавя с години поради липса на средства и публични диспути.
Седемдневна борба с бетона
През август 1999 година държавното управление на Иван Костов взема решение да постави завършек на разногласието. Министър Евгений Бакърджиев получава задачата да унищожи признака на тоталитаризма. На 21 август в 14:37 часа проечава първият гърмеж, следен от премиера и кмета на София от терасата на Партийния дом.
Но мавзолеят оказва непредвидена опозиция. Дебелината на стоманобетонната структура надвишава 140 сантиметра, а постройката единствено се наклонява без да рухне. Следват още шест дни гърмежи, потребление на булдозери и специфична техника. Едва на 27 август 1999 година мавзолеят е дефинитивно съпоставен със земята.
Наследството
Днес на мястото на мавзолея се намира намерено пространство, само че подземните равнища са непокътнати. През 2018 година Столичната община взема решение те да станат част от музеен квартал - първият етаж ще се трансформира в изложба, а останалите два ще служат като складове.
Историята на мавзолея остава алегорична за прехода на България от тоталитаризъм към народна власт - издигнат за 6 дни като израз на властта, той е опустошен за 7 дни като знак за нейното проваляне.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ