Христо Проданов – Има ли воля, има и път
Историята на един от най-смелите и велики българи стартира на 24 Февруари 1943г. Христо Проданов е роден в град Карлово и едвам 14-годишен подхваща първия си дълъг преход през връх Ботев. Това, което ще накара хлапака да се захласне по алпинизма и години по-късно светът да се окаже прекомерно невисок за него, се оказват двама непознати с екипировка за алпинизъм, които минават през Карлово. Христо, дружно с братовчед си Захари, ги следват до хижа „ Балкански рози “, където откриват, че двамата в действителност са алпинисти и заниманието им е да изкачват най-високите върхове. Само толкоз било нужно на бъдещата легенда. От този миг нататък той прекарва времето си четейки книги за алпинизъм и разпитвайки всеки, който може да му опише освен това.
Още младеж, Христо обикаля цяла България, до момента в който не остава планина и връх, през който да не е оставил следите си. Така през 1962г. родината няма какво към този момент да му предложи и той прекосява границата. С невероятна умелост и логика, Христо стартира да проправя нови пътеки и направления, които никой различен не е дръзнал да опита. Без да се спре нито за момент, нашият планинар гледа от все по-високо. През 1976г. покорява алпийския Матерхорн, където в продължение на цяла седмица, дружно с Трифон Джамбазов, са принудени да останат в изчакване на мощна снежна стихия.
Следват няколко седемхилядници – Ленин, Ношак, Комунизъм, Корженевска. Те обаче са нищо спрямо достижението на Христо от 30 Април 1981г. В 13:45 часа той стъпва на четвъртият по височина връх в света – Лхотце (8516м.). Тогава става първият българин, изкачил осемхилядник. Мечтата на Христо обаче била друга. Когато се изкачва на Лхотце, той е единствено на ръка разстояние от покрива на света – Еверест.
Към връх Лхотце
Изминават три години, през които Христо има единствено една мисъл, единствено една фантазия – да остави диря на най-високият връх на планетата. Така на 20 Април 1984г. българинът стартира поход, който ще го трансформира в легенда. В 5:45 часа сутринта, Христо потегля дружно с шерпът Ринджи по най-трудния маршрут към Еверест и без О2. През оня ден се случват поредност от събития, които ще се окажат съдбоносни за него. Първоначално Христо е трябвало да се катери дружно с Иван Вълчев, само че отхвърля и по този начин в последния миг се взема решение с него да е Ринджи. Макар шерпът да е в доста положително физическо положение и да е добре квалифициран, той се затруднява при отвесните скали. Двамата по проект е трябвало да бъдат третата двойка, отправила се към върха, само че те са доста бързи и изпреварват останалите групи.
Ето, че Христо и Ринджи са към този момент на 8200 метра височина, само че пред тях стои 90-метрова отвесна канара. Българинът се изкачва без проблем, само че шерпът не съумява. Това евентуално е повратният миг, който ще коства на Проданов прекомерно доста. Той прекомерно дълго се пробва да помогне на Ринджи да се изкачи и губи доста сили и сила в опитите си, преди да се реши да продължи самичък.
В 18:15 часа по радиостанцията се чува гласа на Христо Проданов – той е на върха! Първият българин изкачил Еверест и четвъртият в света, който съумява да го направи самичък! И в случай че това не е задоволително доказателство за уменията, непоколебимия дух и смелостта на този популярен човек, той изкачва Еверест през Април, при безчовечен условия, по най-трудния и нечовечен маршрут, самичък и без О2.
И по този начин, Христо е на върха. Там остава 33 минути, прекомерно дълго – към този момент е мрачно. Решава да се върне по същия рисков маршрут и то по личните си стъпки – нещо, което никой различен планинар не е правил. По пътя надолу мощна стихия принуждава Христо да чака навън на 8700м. височина без спален чувал, храна и вода. Температурата е -42 градуса, а мястото се назовава „ Зоната на гибелта “. Сигналните ракети в револвера му се оказват негодни. Следват три трагични денонощия, през които цяла България трепери и се надява българинът да е жив.
Започва избавителна интервенция – всички, които се намират покрай Еверест се насочат към върха. Според думите на Христо, той най-вероятно се намира някъде до Голямата сива кула на 8700м. височина. Людмил Янков е един от смелите алпинисти, които незабавно потеглят да го търсят. За рекордно малко време съумява да стигне съвсем до върха и не се подчинява на заповедта да приключи търсенето заради неприятните условия. Изминава дистанцията от 1330 метра на един мирис – невиждана всеотдайност и подвиг. Янков прави безчовечен старания да открие приятеля си и е на ръба на силите си, само че в последна сметка времето и рухването на нощта го принуждават да спре на височина 8500м. – трагично покрай Проданов.
Това са думите, които милиони българи си повтарят в очакване да чуят, че Христо е избавен. За жал обаче е прекомерно късно. На 22 Април 1984г. в 19:45 часа по радиостанцията гласът на Христо Проданов се чува за последно. Той остава да спи вечно под върха, в прегръдката на бялата гибел.
Днес се навършват 28 години от гибелта на Христо Проданов. Въпреки, че по този начин и не се завърна, той вечно остави диря в сърцата на всички българи и ще бъде запомнен като един огромен човек, който заплати с живота си, с цел да реализира фантазията си.
Той беше най-смелият, най-достойният – не се отхвърли пред нищо и се трансформира в легенда. Благодарим на този необикновен човек за това, че ни сподели какво е кураж, непреклонен човешки дух и борбеност. Благодарим ти, Христо!
