Криза в системата: 8132 деца в България растат без родителска грижа
Историята на две здрави бебета близначета, прекарали девет месеца в болнична стая, раздруса българското общество. Този случай стана мотив за инспекция на настоящите данни за изоставените деца у нас. Към края на януари 8132 деца в България порастват без родителска грижа, сочат данните на Министерството на труда и обществената политика.
Разпределението на тези деца в системата е неравномерно. Почти половината от тях са настанени при близки и родственици. Около 2800 деца живеят в центрове за настаняване от фамилен вид. За други 1473 деца се грижат професионални приемни фамилии. България публично завършва процеса по деинституционализация на грижата през 2025 година. Очаква се общо 8500 деца да останат в уредена държавна грижа до края на интервала.
Фондация „ За нашите деца “ интензивно работи с родилки, които възнамеряват да изоставят децата си в столични лечебни заведения. Екипите за предварителна защита се сблъскват с тежки човешки ориси и обществена изолираност. Десислава Петкова, началник екип „ Социална поддръжка “ във фондацията, изяснява мащаба на казуса.
„ Те се движат в границите на сред 20 и 30 случая всяка година. Най-честата причина е, че нямат опция и нямат поддръжка отникъде. “
Социалните служащи рядко съумяват да убедят майките да трансформират първичното си решение. Причините за това са сложни и постоянно са свързани с последна беднотия. Близо 44% от децата в България живеят в риск от беднотия или обществено изключване. Липсата на жилище и поддръжка от бащата в допълнение усложняват обстановката.
„ Когато имаш неприятни жилищни условия, никакви финанси, бащата е напуснал картинката, тогава е доста мъчно в границите на този 5-дневен престой в болничното заведение да подредиш нещата по този начин, че майката да си тръгне с бебето. “
След изоставянето детето попада в системата за протекция. Социалните служби стартират търсене на подобаващ приемен дом. В София обаче има единствено 29 приемни фамилии. Тази численост е извънредно незадоволителна за потребностите на столицата. В други райони, като да вземем за пример Варна, също търсят нови приемни фамилии, с цел да покрият недостига.
Диана Минчева, началник „ Ранно детско развиване и различна грижа “ във фондацията, акцентира компликациите пред системата.
„ За страдание са извънредно незадоволителни и отделите са сложени в една доста сложна обстановка. Трябва да търсят приемно семейство из страната, което пък въпреки това от време на време затруднява контакта, в случай че се работи по посока реинтеграция и връщане на детето в фамилна среда. “
Приемните родители в България работят при несигурни условия. Тяхната активност се финансира главно по планове. Те нямат приет трудов стаж и не получават възнаграждение за болнични или отпуски. Въпреки че се грижат за децата непрекъснато, те получават само здравни осигуровки.
„ Не им се води трудов стаж. Ако се наложи да излязат в отпуск или болничен, това не им се заплаща в допълнение. Единствено получават здравни осигуровки, а те се грижат за децата 24/7. Те доста постоянно са набеждавани, че са печалбари, само че в действителност никой не си дава сметка, че в случай че нямаме приемни фамилии, даже не желая да си помисля къде биха били настанявани тези деца. “
Проблеми има и в отделите „ Закрила на детето “. Социалните служащи са претрупани и получават ниски хонорари. Това постоянно забавя процедурите по регистриране на децата в регистъра за осиновяване.
„ Много постоянно едни деца прекарват дълго време в приемните си фамилии, тъй като не са подхванати дейности за регистриране в регистъра за осиновяване. “
Законодателството планува шестмесечен период, преди детето да бъде вписано за осиновяване. Това се случва, в случай че биологичните родители не са го потърсили през този интервал. Надежда Бобчева, зам.-кмет по обществени действия на Столична община, предлага законови промени.
„ Според мен този 6-месечен период, в който чакаме родителят да потърси детето, може да бъде понижен. А родителите, които изоставят децата си в сходни институции, могат да бъдат глобени по някакъв метод. “
България е отличник в Европа по брой изоставени деца под 3 години съгласно данни на УНИЦЕФ. Към септември 2025 година броят на най-малките в приемни фамилии е повишен до 548. През 2023 година са предотвратени над 2700 случая на занемаряване. Социалното министерство продължава акциите за разпространение на приемната грижа в страната.
