Спасиха зрението на две сестри от Пловдив
Историята на две сестри от Пловдив стана тематика на теоретичен конгрес, отдаден на новостите в офталмологичната хирургия.
Срещата, в която участваха очни лекари от цялата страна, се организира в София преди празниците.
Съдбата на пловдивчанките Донка Тонева и Спаска Анчева развълнува участниците и сложи началото на полемика до каква степен новите технологии оказват помощ на устрема на хората да бъдат дейни и с младежко зрение даже и след пенсия.
Жените са пациентки на доктор Димитър и Тодор Таскови.
За живота им е сниман къс филм от програмата „ Право на зрение “ на Института за здравно обучение.
Донка Тонева е пенсиониран счетоводител и от 7-годишна носи очила.
С очила и лещи поправя зрението си близо 50 години и се оказва, че те са нанесли съществени вреди – непрекъснати недоволства от главоболие, сълзене, чувство за непознато тяло, рани от дръжките на очилата и повсеместен дискомфорт. Когато чува за имплантиране на многофокусни лещи, без съмнение взема решение да опита.
Но лекарите се изправят пред предизвикването – ще бъдат ли открити лещи тъкмо за нейните очи, тъй като е с огромен диоптър и астигматизъм.
„Пациентите в действителност са доста удовлетворени, тъй като възстановяват едно младежко зрение на всички дистанции. Видът на лещата е от основно значение, използваме единствено лещи, за които ще сме сигурни в резултата, тъй като те остават в очите доживот“, споделя доктор Димитър Тасков, офталмохирург.
Две години след интервенцията Донка споделя, че чувството в очите й е „лукс и комфорт“.
Води в клиниката и сестра си, която работи като камериерка в Италия.
Доброто зрение е основно за работата й.
„Слагането, свалянето, запотяването на очилата ми пречи в работата. Особено когато шетам бани, изгубвам доста време, а би трябвало да почистя една стая от 15 до 20 минути“, споделя Спаска.
Консултира се с лекари в Италия, само че избира да се оперира в Пловдив. И при двете сестри проблемите със зрението са към този момент минало.
Самата интервенция е къса, прави се с локална анестезия, а възобновяване е в границите на дни. Спаска към този момент се е върнала на работа, а Донка още веднъж чете обичаните си книги.
„Иска ми се единствено за пет минути хората да седнат в моя стол и да видят страстта и насладата в очите на тези пациенти. Те радикално трансформират живота си“, споделя доктор Тодор Тасков, специалист-офталмолог, който наблюдава и документира историята на двете сестри.
Още за историята можете да научите от видеото:
https://youtu.be/WeZwbouhR0E
https://fb.watch/cDE3Eqz1rE/
Срещата, в която участваха очни лекари от цялата страна, се организира в София преди празниците.
Съдбата на пловдивчанките Донка Тонева и Спаска Анчева развълнува участниците и сложи началото на полемика до каква степен новите технологии оказват помощ на устрема на хората да бъдат дейни и с младежко зрение даже и след пенсия.
Жените са пациентки на доктор Димитър и Тодор Таскови.
За живота им е сниман къс филм от програмата „ Право на зрение “ на Института за здравно обучение.
Донка Тонева е пенсиониран счетоводител и от 7-годишна носи очила.
С очила и лещи поправя зрението си близо 50 години и се оказва, че те са нанесли съществени вреди – непрекъснати недоволства от главоболие, сълзене, чувство за непознато тяло, рани от дръжките на очилата и повсеместен дискомфорт. Когато чува за имплантиране на многофокусни лещи, без съмнение взема решение да опита.
Но лекарите се изправят пред предизвикването – ще бъдат ли открити лещи тъкмо за нейните очи, тъй като е с огромен диоптър и астигматизъм.
„Пациентите в действителност са доста удовлетворени, тъй като възстановяват едно младежко зрение на всички дистанции. Видът на лещата е от основно значение, използваме единствено лещи, за които ще сме сигурни в резултата, тъй като те остават в очите доживот“, споделя доктор Димитър Тасков, офталмохирург.
Две години след интервенцията Донка споделя, че чувството в очите й е „лукс и комфорт“.
Води в клиниката и сестра си, която работи като камериерка в Италия.
Доброто зрение е основно за работата й.
„Слагането, свалянето, запотяването на очилата ми пречи в работата. Особено когато шетам бани, изгубвам доста време, а би трябвало да почистя една стая от 15 до 20 минути“, споделя Спаска.
Консултира се с лекари в Италия, само че избира да се оперира в Пловдив. И при двете сестри проблемите със зрението са към този момент минало.
Самата интервенция е къса, прави се с локална анестезия, а възобновяване е в границите на дни. Спаска към този момент се е върнала на работа, а Донка още веднъж чете обичаните си книги.
„Иска ми се единствено за пет минути хората да седнат в моя стол и да видят страстта и насладата в очите на тези пациенти. Те радикално трансформират живота си“, споделя доктор Тодор Тасков, специалист-офталмолог, който наблюдава и документира историята на двете сестри.
Още за историята можете да научите от видеото:
https://youtu.be/WeZwbouhR0E
https://fb.watch/cDE3Eqz1rE/
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ