Как джинджифиловите бисквитки-човечета стават символ на Коледа?
Историята на джинджифиловите бисквитки е дълга и пъстра – тя стартира надалеч преди да се трансфорат в знак на Коледа и зимните празници.
Джинджифилът се употребява още в Древен Китай и Индия преди повече от 5000 години – както като фалшификация, по този начин и като лечебно средство. Смята се, че първите сладки с джинджифил се появяват в Азия, а в Европа подправката доближава през Средновековието посредством комерсиалните пътища.
През XI век кръстоносците донасят джинджифил в Европа. Скоро по-късно стартират да се появяват първите джинджифилови сладки, постоянно приготвяни с мед и подправки. Те не са били бисквитки в актуалния смисъл, а по-скоро плътни сладки или хлябове.
В XVI век джинджифиловите сладки стават изключително известни в Англия. Според легендата кралица Елизабет I подрежда да се подготвят сладки във формата на хора, наподобяващи нейните придворни – по този начин се ражда обликът на джинджифиловото дребосъче.
През идващите епохи джинджифиловите сладки се продават по панаири и празници из цяла Европа. Те постоянно са богато украсени и се подаряват като знак на шанс и благоденствие. В Германия се развива традицията на Lebkuchen – по-меки и ароматни джинджифилови сладки, които и през днешния ден са емблематични за Нюрнберг.
През XIX век джинджифиловите бисквитки трайно се свързват с Коледа. Причината е комбинацията от скъпи подправки (джинджифил, канела, карамфил), които се употребяват по празници, и опцията бисквитките да се съхраняват дълго време през зимата. Тогава се появяват и джинджифиловите къщички, разпространявани в допълнение от приказката за Хензел и Гретел.
С емиграцията на европейци традицията се популяризира в Съединени американски щати и Канада, където джинджифиловите бисквитки се трансформират в неизменима част от празничната просвета.
Днес джинджифиловите бисквитки са знак на топлота, уют и празнично въодушевление. Те се подготвят в разнообразни форми и предписания, украсяват се с глазура и се свързват с фамилни обичаи и коледни ритуали.
Джинджифилът се употребява още в Древен Китай и Индия преди повече от 5000 години – както като фалшификация, по този начин и като лечебно средство. Смята се, че първите сладки с джинджифил се появяват в Азия, а в Европа подправката доближава през Средновековието посредством комерсиалните пътища.
През XI век кръстоносците донасят джинджифил в Европа. Скоро по-късно стартират да се появяват първите джинджифилови сладки, постоянно приготвяни с мед и подправки. Те не са били бисквитки в актуалния смисъл, а по-скоро плътни сладки или хлябове.
В XVI век джинджифиловите сладки стават изключително известни в Англия. Според легендата кралица Елизабет I подрежда да се подготвят сладки във формата на хора, наподобяващи нейните придворни – по този начин се ражда обликът на джинджифиловото дребосъче.
През идващите епохи джинджифиловите сладки се продават по панаири и празници из цяла Европа. Те постоянно са богато украсени и се подаряват като знак на шанс и благоденствие. В Германия се развива традицията на Lebkuchen – по-меки и ароматни джинджифилови сладки, които и през днешния ден са емблематични за Нюрнберг.
През XIX век джинджифиловите бисквитки трайно се свързват с Коледа. Причината е комбинацията от скъпи подправки (джинджифил, канела, карамфил), които се употребяват по празници, и опцията бисквитките да се съхраняват дълго време през зимата. Тогава се появяват и джинджифиловите къщички, разпространявани в допълнение от приказката за Хензел и Гретел.
С емиграцията на европейци традицията се популяризира в Съединени американски щати и Канада, където джинджифиловите бисквитки се трансформират в неизменима част от празничната просвета.
Днес джинджифиловите бисквитки са знак на топлота, уют и празнично въодушевление. Те се подготвят в разнообразни форми и предписания, украсяват се с глазура и се свързват с фамилни обичаи и коледни ритуали.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ