Чували ли сте за най-зловещия масълкар на GM?
Историята на Corvette от дълго време е втъснала от припомняне. Оказва се обаче, че даже в неговата повтаряна до посиняване биография има тъмни петна. При това, дезинформатор в някои от случаите стават самите General Motors. Един от най-фрапантните образци за съзнателно прикриване на прелюбопитни моменти от кариерата на Corvette се крие под безличната абревиатура L88.
Годината е 1967 година, а спортния Chevrolet към този момент се е наложил като може би единствената расова спортна кола в Америка. Десетина години по-рано почитаният като господ от всички Corvette-маниаци Зора Аркъс-Дънтов е съумял да се пребори с управлението на GM за съществени доработки по модела, които да го трансфорат в бегачка от международна класа.
През 1963 година конструкторът дори основава 5 спортни автомобила на негова база без знанието на компанията. Незабавният им триумф по пистите му обезпечава карт бланш и в средата на 60-те Corvette към този момент публично се приема за " muscle car ", с помощта на " огромния блок ", с който стартира да се екипира.
Най-мощните модификации са подлагани на безумен тунинг, само че един заводски пакет надвишава всичко, създавано до този миг. Днес модификацията L88 е издигната в фетиш, само че през 1967 година малко на брой знаят за нея. Chevrolet съзнателно попречва поръчките на тези, които въпреки всичко са научили за суперверсията на Corvette, и за това си има напълно основателни аргументи.
С оптималната скорост от над 270 км/ч и табун от най-малко 550 коня тази играчка не е за всеки. Модификацията поначало е поректирана за спортни цели и в никакъв случай не е предвиждано серийното ѝ произвеждане. С L88 в стартове от ранга на " Дейтона " и " Себринг " взе участие тимът на Sunray DX Motorsports. Подучули от клюки за свободната продажба на спортната версия обаче клиенти въпреки всичко се намират.
Около 200 щастливци жертват двойно по-голяма сума от цената на елементарния Corvette със 7.0-литров мотор, с цел да се снабдят с това украшение.Сърцето на L88 е добре познатият " огромен блок " на GM. С това обаче приликите с изчерпват. Почти всеки подробност по колата е модифициран. Цилиндровата глава е сменена с алуминиева, коляновият вал, буталата и всмукателните колектори са взети непосредствено от спортния автомобил, а трите карбуратора Holley са двукамерни.
Със свалени ауспухни гърнета L88 развива над 600 к.с. - премного, с цел да му обезпечат успеха в " 12-те часа на Себринг " през 1967 година Промените по отношение на общоприетия Corvette включват също по този начин спортна скоростна кутия, подсилени спирачки с хидравличен усилител, доста по-твърди пружини и амортисьори. Добавен е и диференциал G81 с нараснало търкане. А трите карбуратора усигоряват на седемлитровия мотор мощ от 568 коня, и оптимален въртящ миг от 637 Нм.
Скоростната кутия е четиристепенна, механична Muncie M-22, а задвижването е на задните колела. Звучи парадоксално, само че близо четири десетилетия след потулената си премиера L88 остава най-мощният сериен Corvette, създаван в миналото. Това изяснява за какво всеки от 200-те екземпляра коства до 20 пъти повече, в сравнение с през 1967-а. И още нещо - тежащата звук и половина кола изминава 400-метровата мил отдалеченост за 13.56 сек. Цената през 1968 година е $6 800, а през днешния ден - стотици хиляди долари.
Годината е 1967 година, а спортния Chevrolet към този момент се е наложил като може би единствената расова спортна кола в Америка. Десетина години по-рано почитаният като господ от всички Corvette-маниаци Зора Аркъс-Дънтов е съумял да се пребори с управлението на GM за съществени доработки по модела, които да го трансфорат в бегачка от международна класа.
През 1963 година конструкторът дори основава 5 спортни автомобила на негова база без знанието на компанията. Незабавният им триумф по пистите му обезпечава карт бланш и в средата на 60-те Corvette към този момент публично се приема за " muscle car ", с помощта на " огромния блок ", с който стартира да се екипира.
Най-мощните модификации са подлагани на безумен тунинг, само че един заводски пакет надвишава всичко, създавано до този миг. Днес модификацията L88 е издигната в фетиш, само че през 1967 година малко на брой знаят за нея. Chevrolet съзнателно попречва поръчките на тези, които въпреки всичко са научили за суперверсията на Corvette, и за това си има напълно основателни аргументи.
С оптималната скорост от над 270 км/ч и табун от най-малко 550 коня тази играчка не е за всеки. Модификацията поначало е поректирана за спортни цели и в никакъв случай не е предвиждано серийното ѝ произвеждане. С L88 в стартове от ранга на " Дейтона " и " Себринг " взе участие тимът на Sunray DX Motorsports. Подучули от клюки за свободната продажба на спортната версия обаче клиенти въпреки всичко се намират.
Около 200 щастливци жертват двойно по-голяма сума от цената на елементарния Corvette със 7.0-литров мотор, с цел да се снабдят с това украшение.Сърцето на L88 е добре познатият " огромен блок " на GM. С това обаче приликите с изчерпват. Почти всеки подробност по колата е модифициран. Цилиндровата глава е сменена с алуминиева, коляновият вал, буталата и всмукателните колектори са взети непосредствено от спортния автомобил, а трите карбуратора Holley са двукамерни.
Със свалени ауспухни гърнета L88 развива над 600 к.с. - премного, с цел да му обезпечат успеха в " 12-те часа на Себринг " през 1967 година Промените по отношение на общоприетия Corvette включват също по този начин спортна скоростна кутия, подсилени спирачки с хидравличен усилител, доста по-твърди пружини и амортисьори. Добавен е и диференциал G81 с нараснало търкане. А трите карбуратора усигоряват на седемлитровия мотор мощ от 568 коня, и оптимален въртящ миг от 637 Нм.
Скоростната кутия е четиристепенна, механична Muncie M-22, а задвижването е на задните колела. Звучи парадоксално, само че близо четири десетилетия след потулената си премиера L88 остава най-мощният сериен Corvette, създаван в миналото. Това изяснява за какво всеки от 200-те екземпляра коства до 20 пъти повече, в сравнение с през 1967-а. И още нещо - тежащата звук и половина кола изминава 400-метровата мил отдалеченост за 13.56 сек. Цената през 1968 година е $6 800, а през днешния ден - стотици хиляди долари.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ