4 млрд. години еволюция: Как се изправи човекът?
Историята на човешката еволюция е завладяваща, разпростряла се обратно в непрекъсната верига в продължение на милиони години. От най-малките протоклетки до актуалните хора, нашият тип е минал през удивително пътешестване на акомодация, иновация и оцеляване.
В тази публикация Visual Capitalist преглежда основните стадии на развиване в еволюцията на живота на Земята, довели до появяването на Хомо сапиенс – ние! Можете да видите инфографиката, проследяваща цялата еволюция на живия живот на Земята.
От протоклетките до хората
Еволюцията е резултат от милиони дребни разновидности в продължение на милиони години, само че еволюционният развой, който ни е основал, може да бъде разграничен на няколко основни категории.
Протоклетки и ранни микроорганизми
Първите форми на живот на Земята са елементарни, едноклетъчни микроорганизми, известни като протоклетки. Тези прекурсорни кафези са нямали ядро или други свързани с мембрана органели, а са имали елементарни генетични протеини, наречени РНК.
С течение на времето РНК се комплексира в по-стабилна ДНК. Протоклетките постепенно развиват профилирани органели, трансформирайки се в по-сложни микроби, които в последна сметка ще образуват еукариоти – комплицираните едноклетъчни организми, които ще основат разнороден набор от форми на живот – от елементарни гъби до комплицирани животни.
Първите животни
Dickinsonia е най-ранният образец за животно, за което знаем. Въпреки че е просто, плоско създание, което няма уста или храносмилателна система, то символизира първия многоклетъчен организъм със забележителна трудност.
С течение на времето стартират да пораждат първите комплицирани системи от органи. Появява се двустранна симетричност, както и ранни версии на нервна и кръвоносна системи. Простите очи, наречени очни петна, също се появяват по времето, когато стартират да се появяват гръбначните мозъци и гръбначните същества.
Риби и четириноги
Едно от най-значимите развития в еволюцията на живота е преходът от морска към сухоземна среда.
Допреди 500 милиона години целият живот е бил изолиран в морето. Рибите са били първите гръбначни животни и са имали спомагателни органи, като стомаси, далаци и съставни елементи на тялото, като люспи, зъби, кръв и други Възникват костни риби и с течение на времето тяхното развиване води до комплицирани промени в скелетната система, като в последна сметка създава „ протокрайници “, които биха разрешили на организмите да вървят по сушата.
Изследователите към момента не са сигурни кой характерен организъм може да е пропълзял първо на сушата, само че претендентите споделят тези характерности преди крайниците. Tiktaalik е един известен претендент, тъй като има профилирани кости, които допускат, че може да издържи личното си тегло, с цел да излиза от плитки води.
Тези същества в последна сметка се трансформират в тетраподи („ четириноги “) и имат разнообразни характерности, като четири крайници, гръбначен дирек и бели дробове, които са можели да всмукват О2 от въздуха. Всички последвали земноводни, влечуги, птици и бозайници са потомци на първичните четириноги.
Първите бозайници
Преди към 200 милиона години се появяват първите бозайници. Тези ранни бозайници са били дребни, сходни на земеровки същества, които са живели дружно с динозаврите. С течение на времето обаче бозайниците са развили четина, профилирани зъби, потни жлези за контролиране на телесната температура и по-ефективна кръвоносна система.
Бозайниците са развили млечни жлези, външни гениталии и разнообразни други характерности, които ги отличават от други живи типове по това време, като птици или влечуги.
Големите маймуни и първите типове Homo
Преди към 7 милиона години в Африка се появяват първите човекоподобни маймуни. Тези животни, като орангутаните, горилите и шимпанзетата, са били извънредно интелигентни и обществени същества, които са живели в комплицирани общности. С течение на времето една линия от маймунския тип ще даде началото на първите членове на рода Homo, който включва нашия личен тип.
Основните промени в развиването през това време са непрекъснатият двукрак живот на маймуните, увеличението на размера на мозъка и напредналото развиване на костите, което разрешава умелост за конструиране на принадлежности и лов. Изобретения като огън и облекло пораждат рано в рода Homo и в последна сметка ще се развият комплициран език, загуба на четина и трагични промени на лицето.
Изследователите се борят с разрешаването на точната градация на типа Homo. Много типове Homo са съществували едновременно и защото доста фосилни записи се припокриват, разрешаването на това кои са първите е област на натоварен фокус.
Бъдещето на човешката еволюция
Тъй като хората не престават да се развиват, можем да чакаме да забележим обилни промени в нашите физически и когнитивни качества през идващите 10 000 години.
С възхода на технологиите и възходящата взаимосвързаност на света може да станем очевидци на прекосяване към по-глобализирано и хомогенно човешко население с по-малко генетично многообразие.
Това е разказано като „ Голямото усредняване “, при което генетичното многообразие се свежда до най-малко и започваме да си приличаме повече.
Други теории допускат, че можем да развием характерности като по-високо, по-леко телосложение, с по-малък мозък и по-малко нападателна същина.
Въпреки това, както при всяка еволюция, тези промени ще бъдат завършени от комплицирано взаимоотношение на генетични, екологични и културни фактори. Невъзможно е да се предскаже по какъв начин тъкмо ще се развият хората през идващите 10 000 години, само че едно е несъмнено: бъдещето на човешката еволюция ще бъде завършено от изборите, които вършим през днешния ден.
В тази публикация Visual Capitalist преглежда основните стадии на развиване в еволюцията на живота на Земята, довели до появяването на Хомо сапиенс – ние! Можете да видите инфографиката, проследяваща цялата еволюция на живия живот на Земята.
От протоклетките до хората
Еволюцията е резултат от милиони дребни разновидности в продължение на милиони години, само че еволюционният развой, който ни е основал, може да бъде разграничен на няколко основни категории.
Протоклетки и ранни микроорганизми
Първите форми на живот на Земята са елементарни, едноклетъчни микроорганизми, известни като протоклетки. Тези прекурсорни кафези са нямали ядро или други свързани с мембрана органели, а са имали елементарни генетични протеини, наречени РНК.
С течение на времето РНК се комплексира в по-стабилна ДНК. Протоклетките постепенно развиват профилирани органели, трансформирайки се в по-сложни микроби, които в последна сметка ще образуват еукариоти – комплицираните едноклетъчни организми, които ще основат разнороден набор от форми на живот – от елементарни гъби до комплицирани животни.
Първите животни
Dickinsonia е най-ранният образец за животно, за което знаем. Въпреки че е просто, плоско създание, което няма уста или храносмилателна система, то символизира първия многоклетъчен организъм със забележителна трудност.
С течение на времето стартират да пораждат първите комплицирани системи от органи. Появява се двустранна симетричност, както и ранни версии на нервна и кръвоносна системи. Простите очи, наречени очни петна, също се появяват по времето, когато стартират да се появяват гръбначните мозъци и гръбначните същества.
Риби и четириноги
Едно от най-значимите развития в еволюцията на живота е преходът от морска към сухоземна среда.
Допреди 500 милиона години целият живот е бил изолиран в морето. Рибите са били първите гръбначни животни и са имали спомагателни органи, като стомаси, далаци и съставни елементи на тялото, като люспи, зъби, кръв и други Възникват костни риби и с течение на времето тяхното развиване води до комплицирани промени в скелетната система, като в последна сметка създава „ протокрайници “, които биха разрешили на организмите да вървят по сушата.
Изследователите към момента не са сигурни кой характерен организъм може да е пропълзял първо на сушата, само че претендентите споделят тези характерности преди крайниците. Tiktaalik е един известен претендент, тъй като има профилирани кости, които допускат, че може да издържи личното си тегло, с цел да излиза от плитки води.
Тези същества в последна сметка се трансформират в тетраподи („ четириноги “) и имат разнообразни характерности, като четири крайници, гръбначен дирек и бели дробове, които са можели да всмукват О2 от въздуха. Всички последвали земноводни, влечуги, птици и бозайници са потомци на първичните четириноги.
Първите бозайници
Преди към 200 милиона години се появяват първите бозайници. Тези ранни бозайници са били дребни, сходни на земеровки същества, които са живели дружно с динозаврите. С течение на времето обаче бозайниците са развили четина, профилирани зъби, потни жлези за контролиране на телесната температура и по-ефективна кръвоносна система.
Бозайниците са развили млечни жлези, външни гениталии и разнообразни други характерности, които ги отличават от други живи типове по това време, като птици или влечуги.
Големите маймуни и първите типове Homo
Преди към 7 милиона години в Африка се появяват първите човекоподобни маймуни. Тези животни, като орангутаните, горилите и шимпанзетата, са били извънредно интелигентни и обществени същества, които са живели в комплицирани общности. С течение на времето една линия от маймунския тип ще даде началото на първите членове на рода Homo, който включва нашия личен тип.
Основните промени в развиването през това време са непрекъснатият двукрак живот на маймуните, увеличението на размера на мозъка и напредналото развиване на костите, което разрешава умелост за конструиране на принадлежности и лов. Изобретения като огън и облекло пораждат рано в рода Homo и в последна сметка ще се развият комплициран език, загуба на четина и трагични промени на лицето.
Изследователите се борят с разрешаването на точната градация на типа Homo. Много типове Homo са съществували едновременно и защото доста фосилни записи се припокриват, разрешаването на това кои са първите е област на натоварен фокус.
Бъдещето на човешката еволюция
Тъй като хората не престават да се развиват, можем да чакаме да забележим обилни промени в нашите физически и когнитивни качества през идващите 10 000 години.
С възхода на технологиите и възходящата взаимосвързаност на света може да станем очевидци на прекосяване към по-глобализирано и хомогенно човешко население с по-малко генетично многообразие.
Това е разказано като „ Голямото усредняване “, при което генетичното многообразие се свежда до най-малко и започваме да си приличаме повече.
Други теории допускат, че можем да развием характерности като по-високо, по-леко телосложение, с по-малък мозък и по-малко нападателна същина.
Въпреки това, както при всяка еволюция, тези промени ще бъдат завършени от комплицирано взаимоотношение на генетични, екологични и културни фактори. Невъзможно е да се предскаже по какъв начин тъкмо ще се развият хората през идващите 10 000 години, само че едно е несъмнено: бъдещето на човешката еволюция ще бъде завършено от изборите, които вършим през днешния ден.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ