Пазарджишки медици спасиха майка и новороденото ѝ бебе
Историята на бебе Полина и нейната майка Десислава Русекова е история за вярата, вярата, любовта и спасението. Тя е същинска, прочувствена и неподправена. Такава, каквато се е случила в първите часове на 18 август 2022 година Двете към този момент се радват на първите си дни дружно. За да бъдат избавени оказват помощ екипите на АГО и Неонатология на МБАЛ-Пазарджик. След 27 дни в болничното заведение дребната борбена Поли към този момент е при своето семейство. Изписват я от Неонатология навръх Кръстовден.
Десислава и брачният партньор й Венелин са дружно над 6 години. И двамата постоянно са желали да имат повече от едно дете.
„ Ние сме едно обикновено четиричленно семейство. Обичаме се и се разбираме и мислим, че това са доста значими фактори да израснат дечицата щастливи и спокойни “, споделя младата майка, която към този момент се радва на две момиченца. Второто и дете Полина се ражда по неотложност и по-рано от предстоящото. Днес Десислава е признателна на медиците, които са създали всичко допустимо, с цел да са дружно, само че признава, че е претърпяла кошмарни часове, цялостни с неопределеност и доста боязън.
Младата жена изяснява, че втората й бременност протича относително умерено. „ Единственият проблем, който съм имала, само че е бил без никакви признаци е доста високото кръвно (160/110), “ споделя Десислава. Приемат я за раждане по неотложност на 18 август, в два часа през нощта.
„ Позвъних в Акушеро-гинекологичното поделение на МБАЛ-Пазарджик. Прие ме доктор Петя Дудова, която ми направи извънредно обширен обзор. Оказа се, че имам прибързано отлепена плацента в 32 г.с,, изтекли околоплодни води и огромно количество кръвозагуба. Моят живот и този на бебето ми бяха застрашени. За мое голямо благополучие (и да си призная почтено учудване) попаднах на един извънредно обединен, спокоен и добър екип от лекари, акушерки и медицински сестри “, признава младата жена. Дежурните лекари доктор Иво Цанов и доктор Петя Дудова са безапелационни, че не би трябвало да се губи нито минута и Десислава би трябвало да роди посредством секцио. Веднага се образува незабавен екип от гинеколози, неонатолози и анестезиолози, който прави интервенцията, с цел да бъдат избавени майката и бебето. Малката Поли се ражда в 4.50ч. Тежи 1800 гр и е с дължина от 42см. Налага се няколко пъти и на двете да бъдат преливани кръв и кръвна плазма.
Деси не съумява да види своето новородено бебе след раждането. Малкото момиченце е сложено незабавно в кувьоз, в който остава в продължение на 20 дни.
„ След като мина интервенцията бях извънредно стегната и съсредоточена в това да бъда мощна душевен и физически, с цел да мога да не рухна. Вкъщи ме чакаха мъжът ми, който беше до мен от самото начало и претърпя всичко. И по-голямата ми дъщеричка Виктория, която е на 4 годинки. Нямах право да се предам и да ме виждат слаба “, изяснява Деси. Първата й среща с дребното момиченце е ден, откакто я изписват от болничното заведение. Тогава Поли към този момент е на 6 дни.
„ Предпочетох да я видя едвам, когато се усещам мощна и подготвена. И считам, че това беше най-хубавият избор. Бях я виждала на фотоси, само че не допусках, че е чак толкоз дребна (тогава беше спаднала на 1600 гр.). Бях извънредно обезпокоена преди да вляза в Интензивния бранш на Неонатология. Дори не мога да кажа дали човек се вълнува в подобен миг. Но когато я видях цялото терзание се изпари, а по-късно, когато лекарите ми даваха информация за положението й, ставах все по-спокойна. Когато ми я дадоха я гушнах в мен, допрях я в себе си, макар че млякото ми спря от терзание на третия ден. Изпращах и първите три дни всяка капка коластра, която съумях да събера. За опцията да създадем кенгуру-грижа научих от екипа на Неонатология. После, когато ни пускаха при Поли и на мен и на баща й ни даваха да се усетим взаимно посредством непосредствен досег с нея. За нашето момиченце, както и за всички бебчета, които са в Интензивния бранш в Неонатологията, се грижеха с доста обич. Да, в действителност всеки доктор знаеше в детайли положението на Поли. Всяка една от медицинските сестри и акушерките беше толкоз всеотдайна, блага и грижовна към бебетата. Началникът на Неонатологично поделение доктор Здравка Пиронова, която се грижеше 27 дни за нея, изписа нашата Поли. Тя е педиатър и на първата ми щерка и знам какъв брой добър доктор е и се доверих изцяло на преценката и за всичко “, споделя Деси. Тя признава, че е плакала,едва когато се прибира вкъщи, откакто я изписват от Родилно поделение и по-късно, когато от Неонатологията им споделят, че ще изпишат Поли. Щастливият ден е 14 септември-Кръстовден. Изписват я, когато момиченцето към този момент тежи 2350 гр. и е изцяло здрава. След 20 дни в кувьоз, на апаратна вентилация и О2 и още седем дни престой в отделението, тя към този момент е в прегръдките на своята кака Виктория, баща Венелин и мама Деси.
„ Поли беше посрещната най-много с голямо неспокойствие и щедро количество сълзи от цялото семейство. Смело мога да кажа, че откакто си я прибрахме у дома всички се отпуснахме от към страсти “, откровена е младата майка.
„ На 18 септември Поли навършва един месец, а трябваше да е още в корема ми. 27 от тези 30 дни минаха в очакване, вървене всеки ден в 11:00ч. пред Неонатологията, с цел да я забележим за 30 минутки и да получим тази по този начин чакана и скъпа информация на въпроса:„ Как е през днешния ден Поли? ", добавя щастливата майка.
А през днешния ден Поли е едно малко и усмихнато бебче, на което дребната и сестричка не може да се нарадва.
„ На нея и на нас като семейство желая да пожелая най-много да бъдем здрави и това да бъде последният сложен миг за всеки един от нас. Беше извънредно тежък интервал от нашия живот и се апелирам все по-малко хора да има с такива ориси. А с цел да не се повтарят тези ориси, би трябвало по-честичко да се доверяваме на тези огромни хора, които назоваваме Лекари. Хората, които учат цялостен живот, с цел да лекуват другите, хората които по празници вместо да са със фамилиите си, са на дежурство в болничното заведение и се грижат за дребни и огромни. На тези хора аз споделям от цялото си сърце едно голямо “БЛАГОДАРЯ! “Да не стопират да дават и избавят животи. Да бъдат все по този начин отдадени на специалността си и да останат по този начин положителни хора “, пожелава Деси на екипите на АГО, Неонатология и ОАИЛ. Освен на тях тя благодари и на тези осем кръводарители, които подариха кръв, с цел да им оказват помощ в сложния миг.
„ Искам да вдъхна вяра на други дами, които следва да родят. Нека имат религия в лекарите, че ще положат всички старания и грижи, с цел да се появи на бял свят тяхното мечтано бебе. Нека любовта ви води и не се отхвърляйте макар компликациите, които ви чакат, тъй като когато прегърнете вашето слънчице, ще забравите всичко неприятно. Обгръщайте своите деца с безкрайна любов. Научете ги да имат вяра в положителното и в никакъв случай да не губят вяра, тъй като и след най-тежките моменти идват щастливите мигове. Тези, които единствено децата могат да ни донесат, “ приключва своята прочувствена история Деси.
Десислава и брачният партньор й Венелин са дружно над 6 години. И двамата постоянно са желали да имат повече от едно дете.
„ Ние сме едно обикновено четиричленно семейство. Обичаме се и се разбираме и мислим, че това са доста значими фактори да израснат дечицата щастливи и спокойни “, споделя младата майка, която към този момент се радва на две момиченца. Второто и дете Полина се ражда по неотложност и по-рано от предстоящото. Днес Десислава е признателна на медиците, които са създали всичко допустимо, с цел да са дружно, само че признава, че е претърпяла кошмарни часове, цялостни с неопределеност и доста боязън.
Младата жена изяснява, че втората й бременност протича относително умерено. „ Единственият проблем, който съм имала, само че е бил без никакви признаци е доста високото кръвно (160/110), “ споделя Десислава. Приемат я за раждане по неотложност на 18 август, в два часа през нощта.
„ Позвъних в Акушеро-гинекологичното поделение на МБАЛ-Пазарджик. Прие ме доктор Петя Дудова, която ми направи извънредно обширен обзор. Оказа се, че имам прибързано отлепена плацента в 32 г.с,, изтекли околоплодни води и огромно количество кръвозагуба. Моят живот и този на бебето ми бяха застрашени. За мое голямо благополучие (и да си призная почтено учудване) попаднах на един извънредно обединен, спокоен и добър екип от лекари, акушерки и медицински сестри “, признава младата жена. Дежурните лекари доктор Иво Цанов и доктор Петя Дудова са безапелационни, че не би трябвало да се губи нито минута и Десислава би трябвало да роди посредством секцио. Веднага се образува незабавен екип от гинеколози, неонатолози и анестезиолози, който прави интервенцията, с цел да бъдат избавени майката и бебето. Малката Поли се ражда в 4.50ч. Тежи 1800 гр и е с дължина от 42см. Налага се няколко пъти и на двете да бъдат преливани кръв и кръвна плазма.
Деси не съумява да види своето новородено бебе след раждането. Малкото момиченце е сложено незабавно в кувьоз, в който остава в продължение на 20 дни.
„ След като мина интервенцията бях извънредно стегната и съсредоточена в това да бъда мощна душевен и физически, с цел да мога да не рухна. Вкъщи ме чакаха мъжът ми, който беше до мен от самото начало и претърпя всичко. И по-голямата ми дъщеричка Виктория, която е на 4 годинки. Нямах право да се предам и да ме виждат слаба “, изяснява Деси. Първата й среща с дребното момиченце е ден, откакто я изписват от болничното заведение. Тогава Поли към този момент е на 6 дни.
„ Предпочетох да я видя едвам, когато се усещам мощна и подготвена. И считам, че това беше най-хубавият избор. Бях я виждала на фотоси, само че не допусках, че е чак толкоз дребна (тогава беше спаднала на 1600 гр.). Бях извънредно обезпокоена преди да вляза в Интензивния бранш на Неонатология. Дори не мога да кажа дали човек се вълнува в подобен миг. Но когато я видях цялото терзание се изпари, а по-късно, когато лекарите ми даваха информация за положението й, ставах все по-спокойна. Когато ми я дадоха я гушнах в мен, допрях я в себе си, макар че млякото ми спря от терзание на третия ден. Изпращах и първите три дни всяка капка коластра, която съумях да събера. За опцията да създадем кенгуру-грижа научих от екипа на Неонатология. После, когато ни пускаха при Поли и на мен и на баща й ни даваха да се усетим взаимно посредством непосредствен досег с нея. За нашето момиченце, както и за всички бебчета, които са в Интензивния бранш в Неонатологията, се грижеха с доста обич. Да, в действителност всеки доктор знаеше в детайли положението на Поли. Всяка една от медицинските сестри и акушерките беше толкоз всеотдайна, блага и грижовна към бебетата. Началникът на Неонатологично поделение доктор Здравка Пиронова, която се грижеше 27 дни за нея, изписа нашата Поли. Тя е педиатър и на първата ми щерка и знам какъв брой добър доктор е и се доверих изцяло на преценката и за всичко “, споделя Деси. Тя признава, че е плакала,едва когато се прибира вкъщи, откакто я изписват от Родилно поделение и по-късно, когато от Неонатологията им споделят, че ще изпишат Поли. Щастливият ден е 14 септември-Кръстовден. Изписват я, когато момиченцето към този момент тежи 2350 гр. и е изцяло здрава. След 20 дни в кувьоз, на апаратна вентилация и О2 и още седем дни престой в отделението, тя към този момент е в прегръдките на своята кака Виктория, баща Венелин и мама Деси.
„ Поли беше посрещната най-много с голямо неспокойствие и щедро количество сълзи от цялото семейство. Смело мога да кажа, че откакто си я прибрахме у дома всички се отпуснахме от към страсти “, откровена е младата майка.
„ На 18 септември Поли навършва един месец, а трябваше да е още в корема ми. 27 от тези 30 дни минаха в очакване, вървене всеки ден в 11:00ч. пред Неонатологията, с цел да я забележим за 30 минутки и да получим тази по този начин чакана и скъпа информация на въпроса:„ Как е през днешния ден Поли? ", добавя щастливата майка.
А през днешния ден Поли е едно малко и усмихнато бебче, на което дребната и сестричка не може да се нарадва.
„ На нея и на нас като семейство желая да пожелая най-много да бъдем здрави и това да бъде последният сложен миг за всеки един от нас. Беше извънредно тежък интервал от нашия живот и се апелирам все по-малко хора да има с такива ориси. А с цел да не се повтарят тези ориси, би трябвало по-честичко да се доверяваме на тези огромни хора, които назоваваме Лекари. Хората, които учат цялостен живот, с цел да лекуват другите, хората които по празници вместо да са със фамилиите си, са на дежурство в болничното заведение и се грижат за дребни и огромни. На тези хора аз споделям от цялото си сърце едно голямо “БЛАГОДАРЯ! “Да не стопират да дават и избавят животи. Да бъдат все по този начин отдадени на специалността си и да останат по този начин положителни хора “, пожелава Деси на екипите на АГО, Неонатология и ОАИЛ. Освен на тях тя благодари и на тези осем кръводарители, които подариха кръв, с цел да им оказват помощ в сложния миг.
„ Искам да вдъхна вяра на други дами, които следва да родят. Нека имат религия в лекарите, че ще положат всички старания и грижи, с цел да се появи на бял свят тяхното мечтано бебе. Нека любовта ви води и не се отхвърляйте макар компликациите, които ви чакат, тъй като когато прегърнете вашето слънчице, ще забравите всичко неприятно. Обгръщайте своите деца с безкрайна любов. Научете ги да имат вяра в положителното и в никакъв случай да не губят вяра, тъй като и след най-тежките моменти идват щастливите мигове. Тези, които единствено децата могат да ни донесат, “ приключва своята прочувствена история Деси.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ